Ябълката е най-разпространеният семков овощен вид в умерените климатични пояси на света, включително у нас. Над 50% от листопадните овощни насаждения са ябълкови. Това се дължи на голямата родовитост и трайността на дърветата, съхраняемост и добра цена на плодовете и разностранното им използване. Ябълката има широко географско разпространение – от средиземноморския район до географски ширини на северното и южното полукълбо, където други овощни видове не успяват.

Това е следствие на голямата студоустойчивост през зимата, дългия период на покой и късния цъфтеж, което прави ябълката малко уязвима от ниските температури през зимата и пролетта.

В резултат от унищожаване на големи насаждения при възстановяването на земята „в реални граници” след 1990 г. у нас настъпва рязък спад на производството на ябълки. То достига най-ниското си ниво от 26 хил. тона през 2002 г. В следващия период до 2015 г. с известни колебания се осъществява известен постепенен подем в ябълковото производство до 58.4 хил. тона през 2015 г., като следствие на бавното създаване на нови ябълкови насаждения.

Още от анализа, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 18 март.