Какво е необходимо?

Естествено, на първо място многокорпусен кошер от системата Фарар. И още: корпус, разделен на 2 или 3 части (за нуклеуси) и помощно дъно, двойна ханеманова решетка (при двумайчината технология за замяна на майката в основното семейство); хранилка; външна хранилка с вместимост от 0,330 до 2,5 литра; прашецоуловител; транспортна количка; центрофуга и останалия дребен пчеларски инвентар, напомня авторът Горан Гърбич, сръбски пчелар,  в pcheli.bg

В зависимост от големината на пчелина, в инвентара може да се включи електровибрационен нож за разпечатване на пити (икономически е оправдан при пчелин от 50 кошера). Относно радиалната центрофуга, ми се ще да напомня, че има определен минимум рамки за зареждане, за да се избегне деформирането на питите, който за ниските рамки на фарар е 16 броя, а за рамките ЛР – 20 броя. Зареждането на по-голям от минималния брой пити е препоръчително.

Кошерът на фарар се нарежда сред най-модерните модификации кошери корпусна система, изпитана и анализирана от много чуждестранни пчелари и изследователи, както и от водещи пчелари като Бранко Релич и Милан Матич.

В своите книги Бранко Релич описва своя кошер тип фарар, чиито рамки са с вътрешна височина 156 см, като за плодника са предвидени два корпуса. Милан Матич пък описва в книгата си "Направляване работата на пчелит" своя фараров кошер (модел Илинойс) с вътрешна височина на рамката 136 мм, като за плодника са предвидени три или четири корпуса.

Аз работя с друга модификация на кошера на Фарар, при която външните размери на корпуса са 480 х 480 х 200 мм, т. е. един корпус побира 12 рамки. Кошерът се състои от четири корпуса с общ обем 329 кв. дм, от които два корпуса (164,5 кв. дм) са предназначени за плодник и два корпуса (164,5 кв. дм) – за магазин, което е достатъчно за разполагането на 40 – 45 кг мед. Дъното е с два замрежени отвора с диаметър 50 мм. Покривната дъска е нов тип. Всеки корпус има свой вход – кръгъл отвор с диаметър 25 милиметра.

Рамката е Хофманов тип с дебелина на горната носеща летва 12 мм, с което се намалява бариерата между корпусите, а оттам се улеснява и преминаването на зимното кълбо в горния корпус. Смятам, че е излишно дебелината на горната летва да е 20 мм. В Австралия (водеща страна в съвременното пчеларство) доскоро се използваха летви с дебелина 16 мм, но сега се преминава към 12 мм дебелина на носещата летва и 8 мм дебелина на долната летва. Вътрешният размер на рамката е 404 х 170 милиметра.

Петият корпус е пригоден да се дели на две или на три части и служи като нуклеус. Между основното семейство и нуклеуса има помощно дъно със замрежен от двете страни отвор с диаметър 75 мм за уеднаквяване на миризмата, което е особено важно при тази технология. На срещуположната на входа страна на дъното е обособено място (чрез прикована летвичка) за поставяне на захарно-медена питка или на захар на кристали.

Външната хранилка (стъклен съд с вместимост 0,330 до 2,5 литра) е направена така, че да може да се използва за нуклеуса, а по необходимост и за основното семейство.

Прашецоуловителят е дънен и в него прашецът е защитен от атмосферните влияния. Прашецът се събира през ден. През сезона може да се използва като под, който осигурява допълнителна вентилация на кошера при транспортиране, подпушване и контролиране на опаразитеността с акар.

В момента цената на един такъв кошер е около 120 DM, на нуклеуса – около 12 DM, на помощнте дъна – около 3 DM, на дънния прашецоуловител – 4 DM (цените са за Сърбия – бел. прев.). Цената е малко по-висока от цената на другите кошери, тъй като има по-вече корпуси и рамки, за да се осигури необходимото пространство за нормалното развитие на пчелното семейство. Но затова пък по-високата цена се компенсира от по-доброто контролиране на семейството, рационализирането на работата на пчеларя и по- пълното оползотворяване на пашата.

Според сръбският специалист д-р Константинович с този кошер се добива 30% повече мед, в сравнение с кошера на Лангстрот-Рут, развиват се по- силни семейства, създава се резерв от 2 – 3 майки и се набират запаси от цветен прашец за пролетното подхранване.

Ако се съобразим със становището, че на една локация (в един пчелин) не трябва да има повече от 50 кошера и че в радиус от 3 кв. км трябва да има 6440 ха, което задоволява оптималното развитие на пчелните семейства, то производителните пчелини трябва да се разполагат на 6,5 – 7 км един от друг.

ТЕХНОЛОГИЯ НА ПЧЕЛАРСТВАНЕ

Формираното основно семейство с два нуклеуса (след едногодишно развитие) третирам в средата на март срещу акара и започвам стимулиращо подхранване през ден със захарен сироп: по 200 мл на основно семейство и по 100 мл на нуклеус. Задължително давам и цветен прашец, а ако нямам, използвам като заместител мляко на прах, бирена или хлебна мая, обезмаслено соево брашно. Сиропът може да бъде обогатен с 5% мая или с 10% мляко. Това означава, че за едно комплектувано семейство са необходими 200 г захар за едно подхранване. В книгата си „Ако имате пчели” Родионов и Шабаршов твърдят, че пчелните семейства с хранителни запаси над 18 кг включват в действие инстинкта си за отглеждане на пило, независимо от приноса отвън. При запаси от 8 – 12 кг инстинктът им се потушава, а при хранителен запас под 8 кг се събужда инстинктът за самосъхранение и пчелното семейство започва да изхвърля пилото и да се храни с млечицето в килийките. Подхранването трябва да се прави чак до появата на акациевата паша, което прави 25 подхранвания с разход на 5 кг захар за семейство.

През цялата година кошерът е напълно комплектуван, т. е. участват всички корпуси. Така създавам по-голям обем на кошера, а с това и по-благоприятни условия за зимуване. Освен това по време на активния сезон предпазвам питите от вредители, спестявам допълнителното транспортиране на корпусите и нямам грижи по складирането им. Важното е всичките корпуси да функционират, защото така пчелните семейства винаги ще имат достатъчно площ за своето развитие и за разполагане на нектара, пчелите да освободят килийките, намиращи се между пилото в двата корпуса. Майката ще ги осемени, стремейки се да възстанови компактността на пилото, в резултат на което общата площ с пило ще се уголеми. Същевременно през целия месец април подсилвам основните семейства с рамки със запечатано пило и пчели от помощните семейства (нуклеусите), които се намират над основните семейства. При нормални атмосферни условия през април, на всеки седем дни взимам по една рамка със запечатано пило и пчели от нуклеусите. Ако атмосферните условия са неблагоприятни, когато в края на март майката ще трябва да премине в долния корпус, и когато нарушаването на компактността на пилото, вследствие на ротацията на корпусите, може да доведе до преохлаждане на пилото, прилагам друг метод. А именно: завъртане на корпусите на 180°.

Известно е, че пчелите отглеждат пило според разположението на входа, а медът складират зад и над пилото. И понеже това разположение се променя със завъртането на плодниковите корпуси, пчелите ще пренесат меда в празните килийки горе, освобождавайки място на майката. Така постигам същия ефект, както и при смяната на местата на корпусите. Когато има пило и в двата плодникови корпуса, завъртам на 180° само долния корпус. Когато има пило само в долния плодников корпус, извършвам две операции:

Разменям местата на корпусите, като горният става долен;

Поставям долният корпус с пилото отгоре, завъртян същевременно на 180°

Целта и в този случай е корпусът с пило да е най-отгоре, където температурните условия са най-благоприятни. Когато през първата половина на април пилото обхване и двата плодникови корпуса, извършвам размяна на местата им (ротация). Освен това придавам на основното семейство рамки със запечатано пило и пчели от нуклеусите. Естествено, при придаване на рамки от нуклеусите трябва да сме особено внимателни и сигурни, че майката не е върху тях.

Подсилвам основните семейства по този начин четири пъти, което прави общо 8 рамки със запечатано пило, или приблизително 3,5 – 4 кг пчели. Така създавам изключително силно семейство, което може да оползотвори пълноценно акациевата паша, която в моя район започва да цъфти около 1 – 5 май. В самото начало на месец май, на прага на акациевата паша, извършвам подготовка на кошерите: повторно сменям местата на плодниковите корпуси (втора ротация), като същевременно ги спускам на долна позиция – върху дъното, а корпусите с празни пити поставям върху тях. Когато започне цъфтежът на ранната акация в началото на май, пчелните семейства са добре развити, благодарение на додадените рамки с пило и пчели. Остава да ги подготвя за пренасяне. Пристягам кошерите с пластмасови ленти с метална шнола, която заедно с фиксиращите шипове на корпусите, е достатъчна за сигурното транспортиране.

След откарването на основните семейства на паша, поставям нуклеусите върху дъната на основните семейства. Тъй като нуклеусите са боядисани в различен цвят от корпусите на основните семейства, пчелите за кратко вре¬ме ще се приспособят към новата височина на входа. Понеже не разполагам с допълнителни капаци, покривам нуклеусите с мушама, пристегната с гумена лента, и те остават така до момента на повторното им комплектуване с основните семейства.

В плодника на основните семейства поставям няколко рамки с восъчни основи, а от магазинните корпуси изваждам по 2 – 3 рамки, така че във всеки магазин да останат по 9 – 10 рамки с увеличено разстояние между тях. С тази операция постигам две неща:

Избягвам необходимостта от поставяне на ханеманова решетка над плодника

Осигурявам възможност за надграждане на питите, с което добивам допълнително восък и предотвратявам появата на роево настроение.

Всички помощни входове на корпусите остават отворени. Докато основните семейства са на акациева паша, извършвам още една дейност: правя присаждане на ларви, т. е. отглеждам пчелни майки. Отнемам майките от нуклеусите и ги поставям заедно с придружаващи пчели в клетки, в които има храна за 20 дни. Тези майки може да се продават или да се използват за пакетни роеве. Когато отстраня майката от нуклеуса, придавам зрял маточник от семейство отглеждач.

След приключване на акациевата паша освобождавам магазините от пчелите по следния начин. Един ден преди центрофугирането, по-точно в ранните вечерни часове, снемам магазините, поставям върху плодника преграда от фазер или шперплат и връщам магазините, но завъртени на 180 градуса, така че помощните им входове да са противоположни на входовете на плодника. Така при първите утринни слънчеви лъчи пчелите от магазините ще излязат, но няма да знаят как да се върнат в тях и мога спокойно да сваля освободените от пчели магазинни корпуси. След изваждането на меда, пак привечер, връщам магазините на същите места (над плодника). Още през нощта пчелите ще оберат меда от килийките и ако желаем да разширим площта на пилото, създаваме условия на майката да снася яйца и в горните корпуси. Ако обаче нямаме такова намерение, поставяме магазинните корпуси под плодника, за да предотвратим евентуален грабеж по време на почистването на килийките от медовите остатъци. Докато основните пчелни семейства са на акациева паша, нуклеусите ще са се развили добре и ще са в пред роево състояние при връщането на кошерите. Отново поставям основните семейства на своите места, а нуклеусите върху тях. С тази манипулация се постига подсилване на основните семейства с летящи пчели от нуклеусите и същевременно възспиране на роенето на пчелите в нуклеусите. Разбира се, може да откараме нуклеусите на друго място, отдалечено на 5 км (по въздушна линия), един ден преди завръщането на основните семейства. За удобство при транспортирането и за заемане на по-малка площ, комплектуваме по 3 нуклеуса в едно тяло (6 помощни семейства) един над друг, като средният нуклеус ще бъде завъртян на 180 градуса спрямо горния и долния. Привързваме ги с гумена лента, както подготвяме кошерите.

Връщането на основните семейства от акациева паша става през втората половина на май. Тогава ги комплектувам с нуклеусите, в които вече има млади майки. Пчеларят решава на колко отделения ще прегради нуклеуса. За мен най-удобно е да го разделя на три части, тъй като ще имам повече майки, от които да избирам.

Най-добрата пчелна майка придавам на основното семейство в магазина за смяна на старата майка. Ако искам да използвам и двете майки да снасят яйца, както правя обикновено, ще трябва да ги отделя с двойна ханеманова решетка, иначе едната майка ще загине.

В този период започва да цъфти софората и мога да започна формирането на пакетни роеве. От всяка комплектована единица до началото на липовата паша (към края на юни) мога да извадя 2-4 пакетни роя. Тъй като в пчелното семейство снасят яйца две майки, преди откарването на липова паша свалям ханемановата решетка, за да остане в семейството по-добрата от двете майки и, по правило, това е младата майка. При необходимост, подсилвам с рамки със запечатано пило и пчели от нуклеусите. Опeрациите при откарването на липова паша са същите, както при акациевата, а след като извадя липовия мед, закарвам основните семейства на слънчоглед. Докато основните семейства са на липова и на слънчогледова паша от края на юни до края на юли, на пчелина мога да отгледам пчелни майки и да извадя още по един пакетен рой от всеки нуклеус (в зависимост от търсенето на пазара).

След завръщането на основните семейства в пчелина, се заемам с комплектуването на кошерите в стационарния пчелин. Изваждам меда, събран от ливадната паша, както и мановия мед, ако има такъв, в началото на третата десетдневка на август. След центрофугирането подхранвам със захарен сироп като извадя липовия мед, закарвам основните семейства на слънчоглед.

За попълване на хранителните запаси за зимата най-късно до 5 септември. Според нуждата, давам от 5 до 10 кг захар на основно семейство, плюс 2 кг за нуклеусите. Не трябва да забравяме, че пчелните семейства трябва да имат около 25 кг храна, както препоръчва проф. Фарар.

През лятото можем да проведем биологична борба против вароатоза, а след прибирането от слънчогледовата паша може да третираме с лентички или с подпушване (изборът е на пчеларя).

Към средата на септември трябва да се направи затопляне на гнездата и ако няма поддържаща паша, да се извърши подхранване. Аз поставям захарни питки (около 3 кг) на семейство. Тази питка е златен хранителен резерв, който пчелите ще изразходват според нуждата си за стимулиране на залагането и отглеждането на пило. По-мощните семейства, които се намират над основните, зимуват отлично. Между 5-ти и 10-ти октомври обикновено третирам още веднъж срещу акара чрез подпушване.

До средата на февруари пчелните семейства са осигурени с храна. Точно по това време трябва да им се даде нова питка, като най-качествена е меденозахарната с добавка на 1 – 3% цветен прашец

Осигурените с храна и затоплени пчелни семейства трябва да се оставят да зимуват, без излишно безпокоене. С идването на първите по-топли пролетни дни трябва да се започне със стимулиращото подхранване и отново да се третира срещу вароатозата.