Проф. дсн Петко Иванов

Лентова сеитба. Представлява комбинация между обикновената редова и широкоредова сеитби. При тях се формират ленти от няколко реда (обикновено от 3-5), с междуредово разстояние в тях 10-15 см и разстояние между лентите 45 см и повече. Така се обединяват предимствата на обикновената редова сеитба (повече растения на единица площ) и на широкоредовата (възможност за обработка между лентите). Намира приложение при някой окопни полски (фасул, соя, цвекло и др.) и зеленчукови култури (моркови, репички, лук) с цел да се улеснят грижите по време на вегетацията и прибирането на реколтата. Лентовите сеитби се извършва със специално пригодени обикновени сеялки.

Браздова сеитба. Прилага се в силно засушливи райони със специални браздови сеялки. Пред ботушите на сеялката се поставят лемежи, които прекарват бразди, в дъното на които се засяват семената. Браздовата сеитба има следните предимства: семената попадат в по-влажна почва и поникват по-бързо водата от валежите прониква по-дълбоко; намалява опасността от изтегляне и полягане на растенията, тъй като почвата от гребените постепенно засипва основата на растенията.

Браздовата сеитба е особено подходяща за царевица, тъй като след междуредовото окопаване браздите се затварят и се получава полезно загърляне на растенията с удълбочаване на кореновата система и укрепване на растенията против полягане.

Браздовата сеитба е особено подходяща за царевица, тъй като след междуредовото окопаване браздите се затварят и се получава полезно загърляне на растенията с удълбочаване на кореновата система и укрепване на растенията против полягане.

Гребенова сеитба. Обратно на предишната сеитба, гребеновата обратно се прилага в райони с излишно навлажняване и студени почви през пролетта. Предварително по почвената повърхност са оформени гребени (изпъкналости), в които се засяват семената. Този начин на подготовка и сеитба осигурява по-бързо просъхване и затопляне на почвата. Прилага се главно при окопни култури.

Посевни норми

Сеитбената норма е количеството семе, необходимо за засяване на един декар. Тя е основният фактор, който определя гъстотата на посева (броят на растенията на декар). Определя се главно от вида и сорта на културата, но зависи и от други фактори. При определянето на сеитбената норма се вземат под внимание също качеството на посевния материал (кълняемост, маса и др.), начина на сеитба и почвено-климатичните условия на района.

Прието е посевните норми да се изразяват с оптималния брой кълняеми семена (к.с.) на 1 кв. м. Те варират в доста широки граници, но са специфични по култури: пшеница - 500-550 к.с./кв. м; ечемик - 400-450 к.с./кв. м; леща - 300-350 к.с./кв. м; грах - 100-120 к.с./кв. м; фасул - 35-45 к.с./кв. м.

Оптималната гъстота при окопните култури е твърде разнообразна: при слънчоглед - 5000-6000 растения/дка, царевицата - при царевица (поради използване на различни по ранозрялост хибриди - 5000-8000 растения/дка в зависимост от вида на хибрида по вегетационен период.

От посевната норма, чрез показателите кълняемост (стопанска стойност) и абсолютна маса (маса на 1000 семена) се изчислява сеитбена норма, която представлява кг семена за 1 дка. При някои култури с много дребни семена (рапица, репко, люцерна) се използва само този показател: рапица - 0,500 кг/дка, при люцерна - 1-2 кг/дка.

Ориентировъчните сеитбени норми при пшеницата варират между 18 и 25 кг, царевицата - около 1.6 кг, слънчогледа 0.6 кг/дка (пунктирана сеитба при двете окопни култури). Сеитбената норма зависи от целите на отглеждане на дадена култура. Например при царевица за силаж е по-висока, отколкото за зърно.

При пшеницата оптималната сеитбена норма зависи от братимостта на сорта - силно братящите сортове се засяват с по-ниски сеитбени норми от слабо братящите. При сортове с по-голяма абсолютна маса на семената се използват по-високи сеитбени норми по тегло. Нормите се повишават при семена с ниска стопанска стойност. Късните сеитби на лошо подготвени почви също предполагат по-големи по-високи сеитбени норми.

Всичко това обуславя необходимостта от диференцирано определяне на сеитбените норми в зависимост от конкретните условия. Както ниските, така и високите сеитбени норми в сравнение с оптималните, са еднакво неподходящи. С по-ниските норми не се осигурява оптимален брой на растения на единица площ, а с по-високите се изразходва излишно повече семенен материал, водещо до прекомерно сгъстяване на посева, в резултат на което той става уязвим на полягане, суша, нападение от болести и неприятели и пр.

Сеитбените норми в кг/дка се определя по следните уравнения:

n култури със слята повърхност:

СН = АБ/10С

където: СН - сеитбена норма в кг/дка; А- абсолютната маса на семената в грама; Б - брой на семената на 1 кв.м; С - стопанската стойност на семената;

n за окопни култури:

СН = 10 000 х А/Ш х Р х С

където: А - абсолютната маса на семената; Ш - широчината на междуредията в см; Р - разстоянието между растенията в реда в см и С - стопанска стойност на семената.

Срокове на сеитба

Прието е есента да бъде начало на стопанската година в земеделието. В зависимост от биологичните особености на културите са определени следните срокове на сеитба:

Ранна есенна сеитба (начало на септември) - рапица, репко;

Есенна сеитба (края септември до начало на ноември) - зимни зърнено-житни култури;

Късна есенна сеитба (ноември) - зимуващи култури (овес, леща, грах);

Ранна пролетна пролетна сеитба (края на февруари - средата на март) - сеитби за разсади, леща, грах, бакла, пролетен ечемик, пролетна пшеница и т. н.

Средноранна пролетна сеитба (средата на март - средата на април) - цвекло, слънчоглед и др.

Късна пролетна сеитба (средата на април -начало на май) - царевица, просо, сорго, фасул, соя и др.

Сеитба на втори култури (след прибиране на ечемик) - царевица и др.

Перманентна сеитба - тревни смеси, с напояване веднага след сеитбата.

Дълбочина на сеитбата

Определя се предимно от следните фактори:

Едрината на семената - при нормално овлажняване на почвата - колкото са по едри семената, толкова по-голяма е дълбочината на тяхното залагане. Най-плитко се засяват семената за производство на разсади (1 см) и най-дълбоко семената на царевицата (до 8-9 см);

Влажност на почвата - при културите, които се сеят с машини следва да се увеличи дълбочината на сеитбата с 1-2 см при засушаване към срока на сеитбата;

Типа на почвата - при по-леките почви дълбочината на сеитбата е по-голяма и обратно.

Техника на сеитба

Съществува голям избор на машини за сеитба, с общо название сеялки. Нормално се използват след предсеитбената обработка на почвата и в повечето случаи са пригодени единствено за сеитба, при възможност за прикачване на заравняващи брани или притъпкващи колела.

Широко разпространените традиционни сеялки най-общо са два типа:

Сеялки за слята сеитба (редосеялки). Те са с опростена конструкция - кош за семената, механизми за регулиране на сеитбена норма и дълбочина на сеитба, семепроводи, сеещи органи и маркири за осигуряване на гарниран посев.

Сеялки за точна сеитба на окопни култури. Те имат по-сложна конструкция - най-често няколко сеещи секции, всяка от които има кутия за семена, сеещи дискове за точна сеитба, сеещи пети и притъпкващи органи. Общата част е апарат за получаване на вакуум или налягане, което се отвежда по тръбопроводи до всяка сееща секция и маркири за получаване на гарниран посев.

Засаждане на растения

Засаждането с вегетативни органи се практикува при разсадните зеленчуци (домати, пипер, патлажан и други), цветя, клубеноплодните и трайните насаждения. За всеки вид култура и производствено направление съществуват точни технологии за производство на разсади и посадъчен материал, както и за начини на разсаждане.

Картофи. През есента се извършва сортиране на клубените в три фракции: едри, средни и дребни. В ранна пролет се отделят здрави клубени за засаждане с маса 60-80 г, които се рътят по определена технология.

Зеленчукови култури и тютюн. Предварително се отглежда разсад в парници или лехи под полиетилен. Преди изваждане разсадът се полива изобилно, за да се предпазят корените от повреда. Отделят се болните и повредени растения, подрежда се в касети и покрива с полиетилен, за да не завехне. Разсаждането се извършва ръчно или с разсадъчни машини с устройство за едновременно поливане.

Овощни дръвчета. Посадъчният материал се произвежда в разсадници най-често като двегодишни дръвчета. Разсаждането се прави през есента или рано напролет след риголване на 60-70 см. Мястото се маркира и се изкопават ямки.

Лозя. Засаждането се прави през пролетта с отгледани във вкоренилища двегодишни облагородени лозички.