Мурсалският чай не е чувствителен на температурни амплитуди и понася от -20 до 40 градуса. Въпреки това, при безснежни зими може да измръзне.

Културата се характеризира с висока сухоустойчивост, но напояването по време на поникването оказва благоприятно въздействие. Развива се най-добре на огрявани от слънцето места.

Видът не е чувствителен към почвата. В естествените му местообитания се среща предимно на хумусно-карбонатни почви. Установено е, че може да се отглежда 6-7 години на едно и също място, без това да доведе до намаляване на количествените и качествени показатели.

Най-благоприятни предшественици за мурсалския чай са културите, които оставят почвата рохкава и чиста от плевели. Такива са окопните и зимните-житни култури. Подготовката на площите за засаждане трябва да започне още предишната година - изораване и основното торене.

След поникването, растенията се развиват много бавно, затова в началните фази се изискват големи грижи за посевите. Препоръчително е пиринският чай да се отглежда чрез предварително производство на разсад. Разсад може да се отглежда в култивационни съоръжения (февруари-март) или на открити лехи (октомври-ноември или март). Семената се засяват редово на дълбочина 2 см при междуредово разстояние 10 см, след което се покриват със наситнен, добре разложен оборски тор. Необходимо е разсадът да се окопава, плеви и напоява редовно.

Засаждането на постоянно място се извършва на предварително оформени бразди (50 см между браздите и 50 см вътре в реда), като след това растенията задължително се поливат. По време на вегетацията се извършват няколко окопавания и няколко поливки. През есента почвата се наторява с оборски тор и се преорава. За успешно презимуване растенията се загърлят. През пролетта, почвата се отхвърля от редовете към средата на междуредията. Мурсалският чай е имунен към гъбни болести.

Към прибиране на надземната част се пристъпва в началото на цъфтежа. Установено е, че през този период тя е най-богата на етерични масла. Стъблата се изрязват на 20 см от върха механизирано или със сърп. След жътвата растенията продължават развитието си до септември, когато се пристъпва към втора жътва. Първото прибиране се извършва в края на май - началото на юни, а второто - началото на септември.

Как да си приготвим от полезния елексир?

Нарязват се наситно 4 стръка от билката (3 супени лъжици) и се запарват с 600 мл вряща вода за 10 минути. Запарката се пие топла по 1 чаена чаша 3 пъти дневно. Подслажда се с мед.