Инж. Красимир Коев – директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното в интервю за предаването „Земята на Дионисий“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Инж. Коев, български фирми представиха над 50 различни вида вина – бели, червени и розе на дегустация в Париж. Какви са отзивите за нашите вина?
Красимир Коев: Общо взето това е едно безпрецедентно представяне на българската винена индустрия, ако мога така да се изразя. Българският лозаро-винарски сектор в централата на Световната винарска организация OIV в Париж да направи презентация и същевременно и дегустация на българските продукти от винарския сектор. Просто поканата, която беше отправена от генералния секретар г-н Оран към България да представи своята продукция, недвусмислено говори, че нашата продукция прави впечатление, тя е конкурентна, харесва се и като качество. И затова беше направена тази дегустация в централата на OIV , Световната винарска организация. Събитието мина, не искам да звучи високопарно, но наистина при изключителен интерес, и то не от любители, които просто минават да уважат събитието, да отпият глътка българско вино, а от изключително елитарна отбрана публика, която е изключително заета само в търговията, производството, реализацията и рекламата на тези продукти. Участниците, които представиха българските вина са изключително доволни от контактите, които направиха там. Те естествено, че са предварителни, но интересът е изключително голям. И смятам, че Франция ще има възможност през следващата година да опита много по-големи количество българско вино, отколкото сега, точно на базата на това, че френската публика беше очарована от нашите напитки, а същевременно и от цените, на които те се предлагат.
Водещ: Доколкото си спомням, това е първо представяне на българските вина, широко представяне в централата на Световната винарска организация. Малко по-рано преди това през тази година, българските вина можеха да опитат парижани и по време на изложбата „Тракийските царе“ в „Лувър“. Какви са отзивите като цяло от двете срещи? Различни бяха хората, които всъщност опитваха българските вина. Можем ли да правим сравнение?
Красимир Коев: Общо взето мога да цитирам един винен експерт французин, ще ми позволите да не кажа неговото име, но той, приближавайки се към българската делегация каза: Българските вина са много по-хубави от френските, но ние това никога няма да го признаем официално. Което само по себе си е атестат затова какво се произвежда на нашата територия и като грозде, и като вино съответно. И общо взето, те си дават сметка и представа какво могат да извлекат като полза от това производство, не само като вино, което ще транспортират, образно казано, от територията на България по магазинната мрежа и по ресторантската мрежа във Франция, но също и това, което се очаква да се получи като, хайде да го нарека – една малка инвазия на френски инвеститори, които ще дойдат на територията на България и ще развият от самото начало лозаро-винарския бизнес – да изградят лозови масиви, да купят такива и да построят или купят винарско предприятие, което да работи точно за техните пазари. И в момента имаме френски инвеститори на територията на България. И общо взето тази тенденция се засилва, което показва, че възможността тук да се произвеждат качествени продукти е значителна, и те това нещо го отчитат. Все пак Франция е лидер в световното винопроизводство, и след като те го признават и търсят нашата територия, нашата продукция, означава, че ние пък сме на едно изключително добро ниво.
Водещ: Инж. Коев, българското вино става все по-търсено. От години следим като цяло какво се случва с българските вина отвъд граница. Неведнъж и с вас сме говорили по тази тема. Предстоят ли още в предстоящите месеци изложения, състезания и дегустации, в които наши производители да се представят пред чужда публика?
Красимир Коев: Самият факт, че на последния световен конкурс, дегустационен „Вино мондиал“, който беше в Италия, където получихме и домакинството на следващото своеобразно световно първенство по вино, което ще бъде в България – град Пловдив ще бъде домакин, самият факт, че 17 български предприятия взеха медали, медалисти и голям златен медал, е атестация, че нашите продукти във времето има една такава тенденция за повишаване на качеството. И това прави впечатления, след като на такива световни конкурси от световни дегустатори – това е абсолютно сляпа дегустация – нито дегустаторът знае от къде е продукта, нито кой е производителят, и го оценява подобаващо, това, което казах сега – като се добави до другите 150 златни отличия, които нашите български продукти са завоювали през 2014 година, показва, че са правилни стъпките и посоката, в която се движи лозаро-винарският сектор в страната ни през последните 5-6 години. Защото те са заложили хората единствено и само на качество в продукцията като лозе, като грозде, а оттам и като качество, което преминава в производството на виното. Така че пътят е правилен, пазарите, които ние имаме традиционно или завоюваме нови такива с нашите качествени продукти, ги има. Тенденцията е да се продават много по-качествени продукти на много по-висока цена от територията на България. Това просто в последните 1-2 години вече е като практика. Това е факт.
Водещ: Какво в момента е състоянието на лозята в най-общ план? Помним, миналата година по това време над страната имаше толкова големи валежи, и това превърна годината в не чак толкова успешна за родните производители. Каква е обаче ситуацията тази година?
Красимир Коев: 2014 година можем да я отбележим като най-лошата лозаро-винарска година за последните 30 години на територията на страната. Тази година към днешна дата състоянието на лозовите масиви в страната е в сравнително добро състояние. Имаме леки поражения от градушките, които паднаха в Северозападна България преди около месец. Но най-общият фонд на лозята в страната е в добро състояние, което към днешна дата можем да направим една прогноза, че ако така се развиват лозята, тази година ще имаме изключително добра продукция на грозде с високо захарно съдържание, което означава пък, че продукцията вино, която ще се произведе от тази реколта, ще бъде на изключително високо ниво като качество.
Водещ: Инж. Коев, какво се случва към момента с Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор? Съвсем наскоро имахте одит във връзка с изпълнението на програмата. Какво показа той?
Красимир Коев: Аз ви благодаря за този въпрос. Одитът, който беше от Европейската комисия, той протече в периода 22-26 юни. Беше проверен 5-годишен период от 2010 година до този момент включително. Това бяха включително и всички последни приеми, които бяхме правили по програмата през февруари месец. Българският лозаро-винарски сектор, както и администрацията, е спокойна за констатациите и всичко, което беше направено като коментари по програмата. Чакаме окончателния доклад, но изводът, който за себе си лично мога да направя и да успокоя всички е, че няма от какво ние да се притесняваме за в бъдеще за тази програма. Тя ще дава възможност да се обновяват лозята и по никакъв начин не можем да коментираме и да спекулираме, че ще бъде спряна или че ще бъде наложен мониторинг върху програмата.
Водещ: Ще попитам и за Мярката преструктуриране и конверсия на лозята. Какъв интерес отчитате към момента? По последни данни, от 29 юни отново приемате заявления – ще има още 2 милиона лева, които да отидат при българските винопроизводители.
Красимир Коев: Общо взето ситуацията е следната: огромен интерес, малко беше този бюджет, който как да се изразя най-правилно – екшън-бюджет, който отпуснахме. Това беше за 2,5 милиона лева, които оставаха по програмата неусвоени. За да се усвои всяка една стотинка по тази програма, за да може всички тези средства да преминат в лозарството на България, беше направен този екшън-прием вчера с малко по-специфични условия, които бяха заложени. Въпреки всичко, огромен интерес отново, огромно кандидатстване. Пак не достигнаха средствата до всички бенефициенти, но нещо, което мога да ги успокоя тези, които не са успели или не са се подготвили, или имат намерение да кандидатстват по тази национална програма – програмата функционира до 2018 година. Всяка година на 16 октомври започва нова финансова година. Тоест, има средства по тази програма за лозаро-винарския сектор. Изпълнителната агенция по лозата и виното, за да няма такова напрежение, предприехме следните действия: промени, които сме предложили и те ще бъдат факт до края на този месец, мога категорично да го заявя, по наредбата за целогодишен прием от Изпълнителна агенция по лозата и виното. Не на отваряне на прозорци, както е на този етап, а ще бъде целогодишен приемът в Изпълнителна агенция по лозата и виното, за да могат самите кандидати, които подават и имат намерение да кандидатстват по тази програма, да могат спокойно да подготвят своята документация и да я подадат в срока, когато те си я изготвят, а не в срока, който ние сме им сложили като дата. Така че приемът е отворен при нас целогодишно, да заповядат да си подадат документите. Държавен фонд „Земеделие“ при наличието на бюджет, той ще отвори прозорец за финансовите средства, които ще бъдат разпределени по ред и начин, както е указано в националната програма, така, че да спадне това напрежение, което е в сектора. Напрежението в сектора е продиктувано от факта, че огромен брой кандидати има, а средствата са много малко на този етап. Започва финансова нова година, така че имаме достатъчно средства, а и от една от другите мерки също сме прехвърлили, ще прехвърлим по-скоро средства. Така че, ще има предостатъчно средства за всички, които желаят да кандидатстват по Програмата за преструктуриране и конверсия на винените лозя. Радвам се на изключително висок интерес, съответно усвояемостта на тази програма ще бъде, надявам се, към стоте процента.
Водещ: Позволете ми един въпрос на наш слушател във връзка с ценообразуването на гроздето в изкупната кампания. Може ли да ни дадете малко повече информация до каква степен е възможно Изпълнителната агенция да се намеси в ценообразуването и как всъщност, да се предпазят лозарите от такива проблеми по време на изкупната кампания?
Красимир Коев: Държавата, дали ще бъде Министерство на земеделие и храни, дали Изпълнителната агенция по лозата и виното или който и да е друг държавен орган, той не може по никакъв начин да участва в ценообразуването или по някакъв начин да влияе върху цените на съответната земеделска продукция, в конкретния случай – в гроздето. Така че общо взето, това е пазарен механизъм. Той се определя винаги от търсенето и от предлагането на продукцията. Миналата година, когато реколтата беше слаба като количество, по-малко като количество, качествената реколта също беше изключително малка, тогава цените бяха доста високи. За високо качество грозде се плащаха много високи цени. Говоря за 1,50 лева до 2 лева е стигало килограм грозде. Сега мога да ги кажа спокойно какви са били цените. Средната цена, която миналата година на килограм грозде се движеше, беше някъде между 70-80 стотинки до 1 лев. Предходната 2013 година реколтата беше изключително изобилна, изключително много грозде – цените бяха много ниски. Така че, общо взето, това е пазарен механизъм. И тук на вашия слушател искам да кажа следното: прекупвачите не трябва да се бъркат с камионите, които са изпратени от винарските предприятия, от винпромите да купуват грозде, защото аз съвсем спокойно мога да кажа, че ако има прекупвачи, а то сигурно има все още прекупвачи, това не е онази масова дейност, която се развиваше преди 4-5 години, където гроздето беше задължително с посредници. Тоест, гроздопроизводителят не можеше директно да продаде своята продукция на винарското предприятие, а задължително трябваше да мине през мутренски структури, тези, които го плашат, които искат да му вземат продукцията на безценица и т.н. Ние вече пета година работим с органите на полицията и по-специално, с жандармерията. Знаем къде са слабите места. Всяка гроздоберна кампания преди да започне, имаме своя оперативен план. Хората си разполагат силите и общо взето, тези прекупвачи в голямата си част, може би, да не кажа силна дума, но над 90-95% вече са само исторически факт.