Безстрастните статистическите данни за производството на зеленчуци поставят сектора в рискова ситуация и според браншовите организации е напълно възможно той направо да изчезне, въпреки че десетилетия наред е бил емблема на България. В периода 1998-2013 г. площите и производствотото на български зеленчуци са намалели повече от 6 до 10 пъти за някои култури (виж таблицата). А най-лошото е, че тенденцията продължава стремглавия си спад

Вътрешната ни консумация на пресни зеленчуци и на преработвателните предприятия се задоволяват около 70-80 процента от внос, и то предимно от трети страни.

Браншовите организации обясняват главоломния срив през периода 2007-2013 г. с това, че секторът е поставен в неравностойно положение в сравнение със зърнопроизводството и техническите култури, а през последните години и спрямо тютюнопроизводството и животновъдството.

От бранша напомнят, че през 2012-2013 г. от бюджета за биопроизводство по мярка 214 на ПРСР (2007-2013 г.) отново милиони левове отиват към зърнопроизводителите под формата на подкрепа за сеитбооборот поради увеличени субсидии за сеитбооборот на 1 ха. Това е причината 2014 да е нулева за подпомагане на биологичното производство

Вследствие на това около 2000 нови производители на биологична продукция остават без лев субсидия независимо от подписаните договори с контролиращи организации и факта, че са преминали на биологичен метод на производство. Което означава купуване на скъпи биопрепарати, както и получаване на по-ниски добиви, тъй като се прилагат щадящи природата методи на производство.

Единственият начин зеленчукопроизводителите ни да оцелеят и да запазят работните места в обезлюдените ни селски райони (трудоемкият сектор създава много работни места в селата) е адекватното подпомогане.

Затова девет браншови организации предлагат за периода 2015-2020 г. секторът (общо за производството на зеленчуци и плодове) да получи 81,85 млн. евро, което е 69 процента от бюджета за обвързана с производството подкрепа.