Изследователите разработват биологични торове, които намаляват замърсяването, спестяват енергия и могат да ограничат зависимостта на Европа от руския внос. Едно обещаващо решение са водорасли, отглеждани върху отпадни води.

В западната част на Франция фермерите експериментират с неконвенционален тор: прах, произведен от водорасли, отглеждани върху отпадни води.

Резултатите са обнадеждаващи: когато се смеси с минерални торове, този биопродукт може да намали употребата им с до 25%, без да се жертва добивът.

„Отглеждахме едноклетъчни водорасли върху отпадни води от млекопреработвателно предприятие", обяснява Орхан Гриньон, съветник по земеделие и околна среда в Земеделската камара в Шарант-Маритим.

„Водораслите се хранят с органичните вещества в отпадните води, превръщайки ги в растителна биомаса. След това дехидратираме тази биомаса и я разпръскваме по полетата като тор, тъй като тя е естествено богата на азот."

Тестовете, проведени върху пшенични ниви, сравниха праха от водорасли с минерални торове и други органични продукти. Заключението: водораслите сами по себе си не се равняват на минералните торове по отношение на добива, но когато се комбинират с тях, дават същите резултати, като същевременно намаляват употребата на минерални торове с една четвърт.

Въпреки това

има и предизвикателства

За разлика от минералните торове, които освобождават азот незабавно и са лесни за дозиране, прахът от водорасли действа по-бавно.

„Управлението му изисква предвиждане и повече опит от страна на земеделските производители", казва Гриньон.

Все пак потенциалът му е ясен. И тъй като е дехидратиран, той може да се транспортира на по-далечни разстояния и да се използва в райони, където разпръскването на утайки от отпадни води, друг органичен тор, е ограничено.

Тестовете бяха проведени в рамките на WALNUT - европейски проект, чиято цел е да даде втори живот на отпадните води.

„Нашата основна цел е пречистването на различни видове отпадни води, като промишлени, градски или солени", обяснява координаторът на проекта Франсиско Корона Енсинас. „Чрез прилагането на кръгов подход не само намаляваме замърсяването от тези процеси, но и добавяме стойност към съдържащите се в тях хранителни вещества, като ги използваме като биоторове в селското стопанство."

Един обещаващ пример

идва от Оренсе, Северна Испания, където се намира една от най-модерните пречиствателни станции в Европа. Тук техници и изследователи прилагат на практика възстановяването на хранителни вещества в голям мащаб.

„В това съоръжение с площ от почти 30 000 квадратни метра всяка секунда пристигат над 600 литра градски отпадни води", обяснява Алисия Гонсалес Мигес, проектен мениджър в CETAQUA.

„Тук водата от крановете, мивките и тоалетните преминава през усъвършенствана пречиствателна система, преди да се върне в реката. Но ние не само премахваме вредните съединения, а и възстановяваме ценни хранителни вещества като азот и фосфор."

Традиционно азотните торове се произвеждат чрез процеси, които консумират огромни количества енергия и излъчват парникови газове.

В Оренсе този азот идва от остатъчните потоци, останали след преработката на утайките. „Този остатъчен поток е много богат на азот, който е основен хранителен елемент за растенията", обяснява Сесилия Лорес Фернандес, изследовател в CETAQUA. „Ние

възстановяваме този азот с помощта на слой от зеолити,

а след това го извличаме с натриева основа,

за да създадем основен поток, който накрая превръщаме в амониев сулфат за използване в селското стопанство."

С нарастващото глобално търсене на азот, добавя тя, „тази технология може да предложи алтернатива на конвенционалното производство, което разчита на замърсяващи и енергоемки процеси".

Чрез възстановяването на хранителни вещества и разработването на биобазирани торове Европа може да намали зависимостта си от вноса, да ограничи въздействието върху околната среда и да изгради устойчивост в своите хранителни системи.

Въпреки че са необходими допълнителни проучвания за оптимизиране на тези продукти, първите резултати показват реален потенциал. От водорасли, отглеждани върху фабрични отпадни води, до азот, извлечен от общински отпадни води, тези иновации сочат към бъдеще, в което това, което изхвърляме, може да помогне за изхранването на континента, затваряйки кръга на отпадъците.