Миграцията към града невинаги е заплаха за земеделието, технологиите вече  работят вместо хората дори от разстояние

Миграцията от селото към града не е ново явление. От десетилетия младите търсят образование, работа и по-добри възможности в големите населени места. Хората винаги са си задавали въпроса кой ще остане в такъв случай на село, за да произвежда храната.

С напредването на технологиите този въпрос вече има различен отговор. Съвременната техника, автоматизацията и дигитализацията позволяват на производителите да обработват по-големи площи с по-малко хора. “Ключът е производителността: повече храна от по-малко фермери”, пише колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас в скорошен анализ.

Тракторите вече са умни,

GPS-навигацията позволява прецизна сеитба и торене,

дронове следят състоянието на посевите, а специален софтуер анализира добивите и прогнозира нуждите на културите. Всичко това повишава ефективността и намалява нуждата от работна ръка.

Анализи показват, че през последните 50 години добивите от основни култури като ориз, царевица, пшеница и соя са се увеличили драматично, без съществено разширяване на обработваемата площ.

Примерът с ориза е показателен: през 1975 г. глобалният добив е бил 2,4 тона на хектар. До 2000 г. той достига 3,8 тона, а днес вече е 4,7 тона на хектар. На практика това е почти удвояване на продукцията, без обаче да има двойно повече фермери или земя.

Същата тенденция се наблюдава и при царевицата. В САЩ добивите са се увеличили от 30 бушела на акър през 40-те до близо 200 бушела на акър днес – над шест пъти.

Агросекторът всъщност е може би най-отвореният към иновациите, новите технологии и практики, а и най-заинтересованият от опазването на околната среда. Всеки фермер милее за почвата, опитва се да прилага технологии, които ще му донесат по-високи добиви, но не просто за съответната година, а и занапред. Затова все по-широко навлиза приложението на щадящи обработки, директни сеитби и други технологии. Иновациите помагат в борбата на земеделците с климатичните промени и в облекчаване на техния труд, а автоматизацията и роботизацията намаляват нуждата от особено дефицитната в днешно време работна ръка. В същото време повишават качеството на произвежданата продукция и намаляват себестойността.

Затова и трансформацията към по-голяма устойчивост в агросектора трябва да се превърне в първостепенна цел за всеки земеделец. И то не заради зелените изисквания, които постоянно ни налага Европейската комисия, а заради необходимостта от силно и ефективно селско стопанство.

Отдавна агросекторът, включително и у нас, не е оран с помощта на Белчо и Сивушка, а дейност, която въвежда бързо нови технологии и научни достижения. Умният агробизнес

позволява да се печели повече,

като се опазва повече природата, обръща се внимание на работниците и се прилагат ефективни управленски практики. Точно около това се обединиха и родните ни фермери на поредицата дискусии за устойчиво бъдеще, организирани в партньорство от “24 часа” и ОББ с фокус върху земеделието. Тогава те споделиха, че вече редовно използват съвременните технологии, защото облекчават тяхната работа: правят я по-производителна, по-ефективна и по-качествена.

Някои компании у нас вече предлагат дроновете, които вземат решение с помощта на изкуствен интелект как да третират почвите и културите. На европейско ниво вече е осъзната драстичната нужда от повишаване на капацитета по отношение на цифровите технологии. В ход е програма “Цифрова Европа”, която подпомага Европейските цифрови иновационни хъбове (ЕЦИХ), като целта е да се изгради инфраструктура от 200 такива хъба с различна спецификация, но свързани в единна мрежа. Резултатите показват, че бавно, но се случва успешна дигитална и зелена трансформация на европейската индустриална екосистема, като програмата фокусирано подкрепя в процеса малките и средните предприятия, включително земеделските производители, публичния сектор и всички заинтересовани страни.

В България вече трета година функционират четири хъба, като сред тях е АгроХъб.БГ. Приоритет в дейността му са земеделските производители, малките и средните предприятия, както и публичната администрация. Чрез него

се предоставя достъп до техническа експертиза,

възможност за тестване преди инвестиране чрез изградените демоточки за демонстриране на технологични решения, с по-специален фокус “прецизно земеделие” и представяне на реално постигнати резултати от внедряването им в стопанствата.

За да могат разработваните в рамките на консорциума технологии да бъдат представени и достъпни за земеделците, вече са изградени 11 демонстрационни точки в научни звена и земеделски стопанства при различни видове култури, климатични и почвени условия. По този начин земеделците ще имат достъп до високоефективно земеделие с добавена стойност. Ключово звено на хъба е Националният демоцентър, който функционира вече две години и половина в Пловдив в Института по зеленчукови култури “Марица”. В резултат от използването на решенията за автоматизиране на напояването, прецизното торене и климат контрола в “Марица”

се отчита среден ръст в добива от 15%,

като за някои сортове това повишение достига до 30%. Увеличението в средната маса на един плод е 7%, а средният брой плодове от растение се вдига с 32% при запазено качество на плода. В момента там напояването и прецизното торене на културите се реализира изцяло автоматизирано и проследяемо, с индивидуализирани графици във всяка една от клетките, в които се отглеждат различни сортове култури. А контролът на тези процеси вече се извършва изцяло по телефона от самите учени, без нужда от техническо лице.

Разбира се, човешкият фактор остава важен — нужни са образовани агрономи, техници и мениджъри. Но не непременно в селото. Новото поколение фермери могат да управляват стопанства дори дистанционно, от офиса в града или през мобилен телефон. Затова миграцията към града не е непременно катастрофа за селското стопанство. Вижда се, че когато се комбинира с инвестиции в технологии и обучение, тя може да бъде част от едно по-ефективно и устойчиво земеделие и земята ще продължи да ражда дори когато хората се местят.