27° C, разкъсана облачност
Амбицията ни е до края на календарната година стопаните да получат всички компенсаторни плащания, каза министър Георги Тахов
„До 19 септември експертните комисии трябва да завършат финалните проверки по подадените заявления за компенсации на череши, вишни и кайсии заради измръзванията и градушките през пролетта. Веднага след това - до първата половина на октомври ще се отвори нов прием за обезщетения за пострадали праскови, нектарини, сливи, бадеми, лешници, ягоди, малини, маслодайна роза, нар и смокини". Това съобщи земеделският министър Георги Тахов на блицконтрол в парламентарната аграрна комисия в отговор на въпрос от народния представител от ГЕРБ Десислава Танева. Той припомни, че досега са изплатени 31,356 млн. лв. на 1770 земеделски стопани. Обезщетенията са на база годишните разходи за 1 хектар, като те съгласно регламента не могат да надвишават 80% от размера.
Амбицията ни е до края на календарната година всички земеделци да си получат всички компенсаторни плащания, уточни Тахов. Засегнатите площи според снимки с геолокация са над 7000 хектара.
Решение за ваксинация на овцете и козите срещу шарка трябва да бъде взето едва след като се чуят всички гледни точки, заяви още агроминистърът на земеделието и храните Георги Тахов, в отговор на въпрос на Иван Иванов от партия МЕЧ.
Вече са проведени два централни епизоотични съвета, свикани и ръководени от вицепремиера Томислав Дончев. Мненията за прилагането на ваксинация обаче все още са разнопосочни както в самия бранш, така и между браншовете. Тахов декларира, че държавата е в пълна готовност за прилагането на ваксинация, като нормативната рамка вече е изяснена. От една страна стоял бизнес за 100 млн. годишно на преработвателите, а от другата - изчезването на поголовието за фермерите.
Земеделският министър съобщи, че е имал среща с Томислав Дончев, министъра на вътрешните работи Даниел Митов, изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Светлозар Патарински и началника на Главна дирекция "Гранична полиция" главен комисар Антон Златанов. На срещата са обсъдени добри практики, които могат да бъдат въведени, и са взети решения за
засилване на контрола и провеждане
на съвместни проверки в близост до границата
„Ваксинацията сама по себе си не може да реши проблема с шарката по дребните преживни животни, ако не бъде придружена и от други мерки", каза Тахов. Той допълни, че решение ще бъде взето след обратна връзка от животновъдите и след като стане ясно до каква степен новите мерки дават резултат. Обстановката с шарката леко се подобрявала, огнищата затихвали, но все още ги имало.
Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Светлозар Патарински заяви, че твърденията за масова завишена смъртност при пчелите в страната не отговарят на истината.
Пред аграрната комисия той обясни, че смъртността се отчита по утвърдена методика. Тя включва наличие на протокол, удостоверяващ броя пчелни семейства при есенния профилактичен преглед, и протокол за пролетния. Необходимо е и лабораторно-диагностично изследване, което да доказва липсата на заболявания, като това е ангажимент на собственика на пчелина.
Обяснението на Патарински беше в отговор на въпрос на Любен Иванов (ПП-ДБ), който цитира данни на БАБХ за 2024 и 2025 г. Според тях броят на пчелните семейства е нараснал с близо 46 на сто, докато
пчелари алармират за смъртност от над 50 на сто
По време на профилактични прегледи, извършвани от ветеринарите, е отчетено, че около 7000 пчелина са по-малко от официално обявените.
Според Патарински към момента около 3,5% от пчелните семейства са отпаднали поради заболявания, обединяване на пчелни семейства, кражби, нападение от оси, натравяния, лоши пчеларски практики, неактивни пчелни майки или естествена технологична зимна смъртност. Той уточни, че проверките, извършвани от агенцията, обхващат значителен процент, но не всички пчелини.
Красимир Йорданов (БСП-Обединена левица) попита за интервенциите в Стратегическия план по отношение на пчеларството. Министър Георги Тахов каза, че след консултации с представители на бранша са заложени промени в 4 направления от прилаганите общо 9 интервенции. Те са насочени към подобряване на консултантските услуги, изпълнението на научно-приложни проекти и дейности за популяризиране на пчелните продукти.
„Смятаме, че по този начин интервенциите ще станат много по-достъпни за кандидатите, които разполагат със собствени средства, за да реализират всички предвидени проекти", заяви аграрният министър.
Той допълни, че са включили и нова област към изследователските проекти, свързана с проучване на добрите пчеларски практики, насочени към предотвратяване или минимизиране на щети от неблагоприятни климатични условия и адаптиране към изменението на климата.
Освен за тази дейност допълнителни средства ще бъдат необходими и за закупуване на необходими активи, които ще подпомогнат дейността и ще намалят негативното въздействие върху пчелите, уточни министър Тахов. Всички предложения са били разгледани и одобрени от Комитета за наблюдение на Стратегическия план, проведен на 3 и 4 септември.
Служители на „Напоителни системи" са открили
възможност за доставка на допълнителни количества
вода към вододайната зона на Долна Митрополия
чрез стара, неизползвана дълги години връзка между река Дъбнишка бара и Ясенския напоителен канал, съобщи Тахов в отговор на Драгомир Петров от „Има такъв народ" относно възможността дружеството да подпомогне ВиК – Плевен във връзка с водната криза.
Тахов уточни, че до края на седмицата водата се очаква да достигне до самата вододайна зона на Долна Митрополия. Очакваното увеличение е между 200 и 300 литра вода в секунда.
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е поискала среща с екипа на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), която вероятно ще се състои през следващата седмица.
Темата засегна Иван Иванов (МЕЧ), който отбеляза, че добивите на основните пролетни култури – царевица и слънчоглед, са много по-ниски спрямо миналата година. По думите му на места добивите са с до 50 на сто по-ниски и са под себестойността на продукцията.
Министър Тахов заяви, че извън държавния бюджет единственият механизъм за компенсиране на загуби, причинени от климатични условия, е кризисният резерв на Европейската комисия (ЕК). По думите му през миналата година зърнопроизводителите у нас за първи път са получили компенсации по тази линия, а при необходимост ще бъде подадено ново искане и през тази година.
Коментари