Повечето европейски фермери няма да почувстват тежестта на новите правила, но крупните земеделски производители могат да претърпят огромни загуби, изчислява „Политико"

Европейската комисия се опитва да ограничи сумата, която всеки отделен фермер може да получи като субсидия, което я поставя в конфликт с някои държави членки и големите земеделски производители.

Това не е първият (нито вторият) път, когато Брюксел предлага правила за ограничаване на плащанията към големите ферми – наричани в езика на ЕС „тавани" и „дегресивност". Предишните опити срещнаха ожесточена съпротива и дори, когато обяви новия план, комисарят по земеделието Кристоф Хансен очакваше враждебна реакция.

„Знам, че на някои държави членки няма да им хареса. На някои региони в Европейския съюз няма да им хареса. Но ако трябва да се справяме със същата сума пари и искаме да подкрепим по-добре младите фермери, новите фермери, малките фермери, тогава трябва да ги вземем отнякъде", каза той пред членовете на Европейския парламент по време на изслушването му по новото предложение за Общата селскостопанска политика.

Преди преговорите, които ще започнат сериозно тази есен с Съвета на ЕС, който представлява 27-те държави членки на блока, „Политико" изчисли кои страни може да бъдат най-засегнати от предложените промени в ОСП през следващия седемгодишен фискален период на ЕС.

Общата картина

През финансовата 2023 година 20 % от фермите в ЕС са получили 80 % от директните плащания. По-голямата част от тези плащания са необвързани плащания на база площ, което означава, че фермерите получават плащания на хектар, независимо от това, какво произвеждат.

Това означава, че големите стопанства могат да се възползват от огромни субсидии.

За да се ограничат те, новото предложение на ЕС ще позволи на държавите членки да плащат на земеделските стопани средно между 130 и 240 евро на хектар. Никой земеделски стопанин няма да получава повече от 100 000 евро годишно под формата на подпомагане на база площ.

До този праг държавите-членки ще трябва да намаляват прогресивно сумата, изплащана на земеделските стопани, в зависимост от размера (например 25 % намаление между 20 000 и 50 000 евро или 50 % между 50 000 и 70 000 евро).

На прицел

Над 54 % от сумите, изплатени като необвързано с производството подпомагане през финансовата 2023 година, са били изразходвани за плащания над 20 000 евро. Това означава, че над половината от необвързаните плащания биха могли да бъдат обект на ограничаване или дегресивност, ако предложените от Еврокомисията правила са били в сила по това време.

Този брой се увеличава до над 85 % в Словакия и Чехия. В тези страни големите стопанства с площ от 50 хектара или повече представляват над 90 % от използваната земеделска земя в страните. За сравнение, в целия ЕС големите стопанства обработват около две трети от използваната земеделска площ.

От другата страна на спектъра, в Гърция 90 % от изплатените суми като необвързани плащания са отишли при земеделски стопани, получаващи по-малко от 20 000 евро. Така че само останалите 10 % от изплатените суми биха били изложени на риск от въздействието на новите предложения на ЕК.

Според данните на ЕК, публикувани от „Политико"

в България 27,9 е процентът на раздадените между 20 000 и 100 000 евро субсидии на стопанство.

Тези, които са 100 000 евро и повече, представляват 45,44% от всичките необвързани с производството плащания. Субсидиите под 20 хил. евро са 26,68%. Според графиката фермерите, които получават от 20 000 до 100 000 евро са 7,9% от всички, а тези, които взимат над 100 000 евро са 2,8%.

На място

Макар че голяма част от средствата биха могли да бъдат засегнати от таваните и дегресивността, по-голямата част от земеделските стопани в блока няма да бъдат пряко.

Над 90 % от земеделските стопани в ЕС са получили по-малко от прага от 20 000 евро като необвързано с производството подпомагане през финансовата 2023 година.

Около 40 % от бенефициерите на такива плащания в Люксембург и Франция биха могли да почувстват затруднения, ако Еврокомисията успее да приеме нови ограничаващи правила. Но във всички други страни от ЕС този брой е под 25 %.

Какво означава всичко това

Новите правила „ще засегнат най-силно земеделските стопани, които в момента са гръбнакът на европейското производство", твърди Farm Europe, мозъчен тръст в селскостопанския сектор. Той твърди, че предложените правила са просто мярка за намаляване на разходите и не са насочени към действителна справедливост.

Тео Паке, старши политически съветник по земеделие в Европейското бюро по околната среда, което представлява мрежа от граждански групи за опазване на околната среда, се надява, че това ще бъде първата стъпка към „реално преразпределение" и евентуално премахване на подпомагането на доходите на базата на площ, което не е свързано с никакви резултати.

Междувременно „ние сме изправени пред много екологични въздействия върху селскостопанския сектор и за това трябва да бъдат отпуснати средства. И за нас е ясно, че именно за това трябва да бъдат отпуснати", убеден е той.

Дали предложението ще преживее споровете между Съвета, Парламента и Комисията ще стане ясно, когато преговорите започнат след лятото.

Накрая, важно е да се отбележи, че данните, използвани в тази статия, са най-новите публично достъпни данни, отнасящи се до финансовата 2023 година, което означава 2022 година по ОСП. Това означава, че необвързаните с производството плащания включват видове, които са съществували, но вече не са актуални, например плащанията за екологично земеделие.

Така че данните, използвани в тази статия, са илюстративни, като се допуска, че по следващата ОСП разпределението на плащанията ще остане подобно на предишните години.