Зърнопроизводители в Добричко се отказват от царевицата и залагат на плодовете

Катастрофална стопанска година отчитат производителите на дини и пъпеши в Добричко. Сушата е стар проблем, чието решение се бави отчайващо дълго за фермерите, а през последните две години стопаните се борят и с нападенията от трипс по насажденията, които се отглеждат на площи, снабдени със съоръжения за напояване.

„Почти няма предлагане на дини тази година в Генерал Тошево, а наличната продукция се продава от 25 ст./кг на едро", разказа Илия Илиев, който отглежда дини от сортовете Каристан, Арашан и Кримсон на площ от 115 дка в селата Люляково, Василево и Писарово.

„Себестойността при производството от семе на декар собствена земя е 200 лв. и като се прибавят разходите за прибиране на реколтата, тя се повишава до 230 лв./дка. При наета земя разходите отиват към 300-350 лв./дка, а при производството на разсад - около 600 лв./дка", споделя младият фермер.

Той е засял дините си директно от семка както върху поливни, така и на неполивни площи. „Проблемите на моите полета не произтичат толкова от липсата на напояване, колкото от неприятелите, които имаме. От началото на сеитбата до днес имам полета с напояване между 15 и 48 л/м2. Добив нямам на полетата, където напояването е 20 л/м2. По-големият ни проблем е трипс, който причинява вирусно заболяване и трябва да се вземе предвид много сериозно. Имаме го от миналата година, а нямаме достатъчно средства за борба с него. Регистриран за ползване у нас е един препарат, който е подходящ за употреба в биологичното производство и чиято цена е между 30 и 32 лв./дка за едно пръскане, което е нерентабилно за нас. Никой не обръща сериозно внимание на този проблем, а трипсът е вече в слънчогледа и в царевицата в Добруджа. През зимата неприятелят оцелява в почвата. В съседна Румъния палят стърнищата и нямат този неприятел, а в България паленето на стърнища е забранено и трипсът остава в почвата. Производителите на дини не получават подпомагане за растителна защита, каквато например се предоставя за борба с доматения молец или златката.

Румъния има много по-голямо производство на дини от нас, с много повече поливни площи, защото те са си запазили инфраструктурата за напояване. Помагаме си, защото в сезона те предлагат дини по-рано от нас и ние взимаме от тях, по-късно пък те взимат от нас. Добивите на дини тази година са максимум 500 кг/дка, което е съвсем малко. Илия Илиев е решил да предлага продукцията си след 12 август. Аргументът: „От 10 юли до началото на август се предлагат най-големите количества - от Любимец и Плевен. Затова реших тази година да предлагам само късна диня. Времето ще покаже какво ще бъде търсенето", споделя младият фермер, който планира да се възползва от възможностите за продажба както онлайн, така и на регионални тържища и пазари. По неговите думи производителите на дини могат да се възползват от добро ниво на финансиране общо между 130-140 лв./дка директни плащания плюс обвързано подпомагане.

Тази година е и първата, в която зърнопроизводители в Добричко са заложили площи с дини. „Производителите го правят с цел да проверят дали това ще им донесе печалба, тъй като зърнопроизводството през последните години не е толкова рентабилно", поясни за „Български фермер" Здравко Златев, областен координатор за Добрич на Браншова камара „Плодове и зеленчуци". Той допълни, че настоящата година е най-лошата за производителите от 20 години насам. Около 10 000 дка с дини са пропаднали вследствие на сушата в Добричко, по данни на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци".

„Последните дъждове със стопанско значение паднаха през май. Това е предпоставка за развитие на болести като мана. Динята и пъпешът изискват 3-4 почвообработки, при което влагата в почвата се изчерпва. Поради липсата на влага много посеви не поникнаха. В същото време разходите за отглеждане на дини са големи - около 100 лв./дка, отделно са скъпи препаратите за растителна защита.

Пазарът е труден на фона на вноса от Турция и Гърция. Изкупните цени за дините от началото на август варират от 20 до 35 ст./кг в зависимост от сорта и качеството. Българската диня е с тегло максимум 5-7 кг и търговските вериги просто не я приемат - те изискват от 7 до 11 кг. Имаме пазар, но нямаме дини. При нормални климатични и поливни условия нашата диня превъзхожда тази от Гърция и Турция.

Членовете на браншовата камара, които произвеждат дини и пъпеши, са отчаяни как ще се разплатят към работниците и доставчиците си. „Без приходи от продажби тази година, много трудно ще бъде. Най-вероятно ще правим преструктуриране на кредитите си за техниката на лизинг, а влезем ли в такъв вариант, това значи, че никоя банка няма да ни даде кредит. Нещата стават сложни", обясни Здравко Златев.

Отделно напояването в Добруджа изисква огромни усилия и средства, които малко земеделски производители могат да си позволят, тъй като водата се намира на дълбочина 500-600 м под земята.

Още четете в новия брой на в. "Български фермер"