„Systema Naturae" и нейния създател Карл Линей са отговорни днес всяко растение да се изписва на латински език и с две имена - родово и видово. Тази система позволява да се избегнат грешки и до днес. Според нея всеки организъм (от най-нисшите до най-висшите) е точно обозначен без значение как се нарича на различните езици или кътчета от света.

Само за пример - в някои части на нашата страна „мерудия" е магданоз, а в други същата думичка събира в себе си всички подправки, които се слагат в дадено ястие. Сигурно от тук идва изразът „на всяка манджа - мерудия". Иначе не е вкусно. Ако пък попитате Гугъл какво е мерудия ще откриете, че може да е копър, сминдух, шарена сол и зелени подправки. Представете си сега какво объркване може да настъпи в медицината например, ако нямахме единната ботаническа класификация.

Международното класифициране улеснява учените и затруднява учещите, но със сигурност спестява грешки. Точно затова, когато прибягвате към лечение на каквото и да е неразположение с билки, трябва да сте сигурни какво приемате. Същото важи и когато берете диви билки за ароматен чай през зимните месеци. Бъдете внимателни и спазвайте правилото на гъбарите: „Ако не я познавам, не я бера, още по-малко пък я ям".

До тук с отклонението, идваме си на думата, за да ви разкажем колко полезни растения са събрани в семейство Устноцветни. 

Семейството е съставено предимно от тревисти

едно- и многогодишни представители, рядко храсти и полухрасти. Общото между тях или ботаническите белези, които ги обединяват, са четиристенни стъбла, срещуположно разположени листа и характерни цветове с 5 венчелистчета. Едно от тях прилича на устна и именно от тук идва името на семейството.
По-познати растения от това семейство са мъртвите коприви, босилекът, маточината, мащерката, ментата, риганът, чубрицата, салвиите и още много. Досещате се, че именно те са причината да изберем точно Устноцветни. 

За мента, мащерка и босилек сме писали често. Затова ще ги пропуснем този път. Но и ще вмъкнем няколко по-малко известни факта за тях. Например:

Знаете ли, че има многогодишна чубрица?

Нарича се Satureja montana или зимна/балканска чубрица. Тя е вечно зелена и силно ароматна. Цъфти от юли до октомври с дребни бели цветчета. Обича слънчеви места и добре дренирана почва.

Мащерките пък са около 350 вида. На Балканите се срещат в диво състояние около 35, а само в България са 20. Изненадахме ли ви с бройката? Към тях можем да добавим също интересните, полезни и декоративни Thymus x citriodorus, която има лимонов аромат, а също и вариегатната, която пък е с шарени листенца.

Няколко думи и за босилека - започне ли да цъфти, вкусовите качества се влошават, а растението започва полека да отмира. За да се спре този процес, не бива да се допуска образуване на цветоноси.

Майорана 

Origanium hortensis или mojorana е малко познато у нас растение, което обаче е скрило в себе си много специфичен и силен аромат. Макар и дребничка, тя ще ви впечатли с него.

Майораната се използва още от древни времена в народната медицина и кулинарията. Употребяемите части са младите връхчета. В тях се съдържат етерични масла, феноли, витамин С, провитамин А и други.

За да я отгледате, може да започнете със семенца или пък направо с готов разсад. Растението предпочита сух климат, слънчево изложение и редки поливки. За съжаление през зимата у нас няма да оцелее, освен ако не я приберете на светло и хладно.

Чия 

Salvia hispanica (мексиканска чия) и Salvia columbariae (златна чия) са двете растения, от които се получават така модерните за хапване семенца. Високото съдържание на омега-3 мастни киселини ги прави така полезни, а в резултат и търсени и често хапвани във всякакви конфигурации - салати, сандвичи, супи, печива, десерти и други. Накиснати във вода, те формират желатинообразна консистенция. Семената на чията се считат за отличен източник на протеин и лесно усвоими мазнини.

У нас тя е едногодишно растение, което достига над метър височина. Цъфти през лятото. Успешно се отглежда на леки почви с отлична дренажна способност. Няма особени изисквания към почвената реакция, но не понася преовлажняване. Задължително се отглежда на слънце, защото не понася добре дори частично засенчване.

Мускатна салвия  източник: By Margoth195 - Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=163607140

източник: By Margoth195 - Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=163607140

Salvia sclarea или т.нар. мускатна салвия е двугодишно или многогодишно растение, което достига около метър височина. Стъблата са типични за рода- ръбести и овласени. Цъфтежът започва в края на пролетта. А цветовете се характеризират с нежни сини, лавандилово лилави, розови и бели багри. Сравнително едри са и с изключителен декоративен ефект. Като билка има антиспазматично и успокояващо действие.

Тази салвия е толерантна към почвата, но не може да вирее на сянка. Употребяемите части от нея са цветовете, листата и етеричното масло. Листата се използват предимно за овкусяване на ястия, а цветовете - за украса и аромат на салати. От тях се приготвя и чай. Надземните части на растението намират приложение в пивоварната промишленост, както и в винопроизводството. Придават на вината специфичен мускатен вкус. Етеричното масло се добива на принципите на парната дестилация.

Котешка стъпка  източник: By DoF CC-BY-X - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=61214760

източник: By DoF CC-BY-X - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=61214760

Calamintha clinopodium, Calamintha vulgaris) е една малка частица от богатата на лечебни растения флора на нашата страна. Билката е разпространена в цяла България и особено в полите на Стара планина, Средна гора и Родопите. У нас цъфти почти през цялото лято и до късна есен. Цветчетата са обагрени в различни нюанси на розовото. Цялата надземна маса се използва с лечебна цел. От нея е разработено лекарство против рак.

Котешката трева е едногодишно растение, което достига височина от 15 до 40 см. Расте отлично на припечни места, а почвата трябва да е добре дренирана. Ако искате да се сдобиете с растението, можете да го направите като си засеете семенца директно в градината наесен.

Непета 

Ето тук има шанс да се направи грешка с видовете. Котешка стъпка се наричат разговорно и непетата и каламинтата. А са различни растения. Тази билка се нарича още коча билка и котешка мента, а на латински е Nepeta cataria.

Тя е многогодишно растение, което образува компактно храстче. Цъфти в лилави цветове през цялото лято и есента. Отглежда се лесно. Справя се добре на по-бедни почви, при сериозни засушавания и силни жеги. Може да се контролира чрез подрязване. Бързо се възстановява и цъфти още по-обилно.

Използва се както в народната медицина, така и в декоративното градинарство.

Самобайка 

Glechoma hederacea у нас е известна с имената бабичева трева, бръшлянова самобайка или върболиче. Тя е многогодишно тревисто растение с пълзящи стъбла. Счита се за плевел, заради умението да се вкоренява по възлите на стъблата. Цъфтежът започва през април и продължава до юни-юли.

Растението има лечебни свойства, а може да се използва и за храна. В народната медицина се използва при проблеми с венците, болки и неразположения в храносмилателната система, има отхрачващо действие при кашлица и още куп ползи. Може да се добавя и към дажбите на домашни животни за засилване на млякото.

Ранилист 

Betonica оfficinalis - ето още едно много интересно и разпространено у нас растение. Не стига, че е красиво, а притежава и лечебни свойства. Наричат го още рошовина или хайдушка билка. Лошото е, че употребяемата част са корените. Тоест, ако го отглеждате у дома, не взимайте повече от 1/3 от растенията, за да може да се запази.

Ранилистът е многогодишно тревисто растение, което цъфти през летните месеци. Цветовете са много атрактивни за пчели и други опрашители.

Растението може да се размножи по вегетативен начин през есента. След отмиране на надземната маса се добиват и лечебните корени. Отвара от тях помага при болен стомах, бъбреци, главоболие и други.