17° C, предимно ясно
В лозарството успехът се гради не само върху избора на сорт и подходяща локация, но и върху правилното и навременното прилагане на агротехнически практики. Сред тях особено важна роля играят летните обработки на почвата - една често подценявана, но изключително значима дейност, която има пряко отражение върху здравето на лозите, влагозадържането в коренообитаемия слой и качеството на добива.
През летния сезон, когато температурите се повишават, а валежите намаляват, почвата около лозовите растения често се уплътнява, напуква или обраства с плевели, което ограничава достъпа на въздух и вода до корените. Именно чрез редовно окопаване, разрохкване и плевене се създават благоприятни условия за развитие на лозата – подпомага се водния режим, ограничава се конкуренцията от нежелана растителност и се активизират полезните почвени микроорганизми.
Прилагането на летни обработки обичайно се прави на сравнително плитка дълбочина (8–12 см). Броят и честотата на обработките се определят от заплевеляването, механичните и метеорологични условия - например след по-интензивни валежи се налагат повече обработки, докато при засушаване акцентът е върху задържането на почвената влага.
Механични обработки
Когато лятото напредне и слънцето започне да напича все по-силно, грижата за лозето продължава не само по листата и гроздовете, но и под земята – в почвата, където се крие същинската опора на лозата. Именно тогава идва ред на т. нар. механични обработки - онези практики, които ни помагат да поддържаме почвата в добро състояние и да дадем най-доброто на корените.
В повечето случаи за тази работа се използват различни приспособления - култиватори, фрези и други земеделски машини, които всеки лозар, дори любител с малко лозе, познава добре. Тяхната задача е ясна - да разрохкат почвата на дълбочина около 8 до 12 сантиметра, да изравнят повърхността и най-важното - да премахнат плевелите, които конкурират лозата за вода и хранителни вещества.
Това разрохкване има и друга, по-малко видима, но изключително важна роля - подобрява аерацията и водопропускливостта на почвата. Или казано по-просто - почвата започва по-добре да пропуска въздух и вода, което позволява на корените да растат спокойно. А когато корените са здрави и се развиват равномерно, цялото растение се чувства добре и може да устои по-добре на стреса от горещини или суша.
Разбира се, не всяка почва изисква еднакъв подход. Ако лозето е разположено на по-лека, песъчлива почва, не е нужно да се обработва толкова дълбоко - достатъчни са по-плитки обработки, които да запазят влагата и да не нарушат структурата на земята.
В крайна сметка, всяка обработка на почвата е като грижа за основата на къща - не се вижда, но без нея нищо не може да се задържи стабилно. А добрата, дишаща почва е най-сигурната основа за здрава лоза и вкусно грозде.
Конвенционални практики
В днешно време, когато всеки лозар се стреми да съчетае добрите резултати с разумен разход на време и средства, се търсят по-гъвкави подходи в грижата за лозето. Именно затова в конвенционалното лозарство често се прилага една "средна" практика между механичната обработка и химичната защита - редуване на почвените обработки с използване на хербициди.
За разлика от традиционния метод, при който плевелите се премахват само с фреза или култиватор, тук част от растителността в редовете - особено около самите лози - се третира с хербициди. Това спестява доста преминавания с трактор, което означава по-малко гориво, по-малко амортизация на техниката и по-нисък риск от почвена ерозия. Така например редовете около лозите се пръскат с подходящ препарат, а междуредията се обработват механично. Ефектът е същият, но с по-малко усилия.
Разбира се, този подход не е "пусни и забрави". За да бъде ефективен и безопасен, прилагането на хербициди изисква познаване на плевелите в лозето - някои са по-чувствителни, други по-устойчиви. Също така, за да не се развие резистентност, активните вещества в препаратите трябва да се редуват. Ако се използва един и същ хербицид всяка година, ефектът му постепенно намалява - нещо като привикване на плевелите.
Дозата също има значение - прекалено високи концентрации може и да убият плевелите, но ще навредят и на почвените микроорганизми, които са важни за здравето на лозата. Затова все повече лозари прилагат т.нар. схема „две в едно". Примерно: една година в междуредието се използва хербицид, а на следващата - само механична обработка. Така се избягва натрупване на химикали и се запазва балансът в почвата.
Този начин на работа изисква малко повече планиране, но в замяна дава възможност да се съчетаят предимствата на двата метода – ефективност и грижа за почвеното здраве. А когато лозарството е не само работа, а и страст, всяка разумна стъпка си заслужава.
Биологични практики
В биологичното лозарство основен акцент е интегрираното използване на агротехнически средства. Силно застъпени са зеленото торене и мулчирането за подобряване на почвената структура и влажност. Поддържането на растителна покривка в междуредието помага за обогатяване на почвената органика и биоразнообразието на почвата.
Освен това в някои лозови масиви се прилага паша на селскостопански животни за контрол на плевелите. Животните изяждат тревата и плевелите, а отделят естествен тор, което допълнително повишава плодородието. Така се осигурява естествен кръговрат на хранителни вещества в почвата. Някои лозари в Австралия се справят с плевелите през пролетта като пускат овцете преди напъпването на лозите, за да не ядат новите издънки. Общо взето, лозарите прилагат разнообразни техники – покривни култури, мулч, лека механизация и минимална оран – съобразно местния тероар и ресурсите.
Особености при различни климатични и почвени условия
Различните региони на България
налагат адаптиране на обработките.
0 Северна България. Почвите по долината на Дунав (черноземи и алувиални) са дълбоки и плодородни, с висока водозадържаща способност. В този район често се отглеждат сортове за производство на червено вино (Гъмза, Каберне Совиньон, Мерло и др.), които при подходящ начин на отглеждане, дори не се налага да се напояват. В тези райони на отглеждане на лозите е препоръчително да се прилага умерено култивиране – 2-3 повърхностни обработки през пролетта/лятото за отстраняване на плевелите. За тежките черноземни почви е характерно бавното затопляне, затова е важно да се разрохкват навреме.
0 Южна България. Тук (Тракийска низина, Сандански и др.) климатът е по-топъл и сух, с големи температурни амплитуди и по-малко валежи през лятото. Целта е максимално задържане на почвената влага. Препоръчва се почвата да бъде по-заплевелена с широколистни покривни култури или мулчирана с биоматериали. На наклонени терени (Мелнишко) ерозията е проблем - в такива райони се прилага ивично мулчиране, тъй като плътната растителна покривка противодейства на отнасянето на почвата.
0 Черноземни почви. Богати са на хумус, добре влагозапасени. При този почвен тип често може да се наблюдава образуването на повърхностна кора при засушаване. Затова се препоръчват леки обработки (култивиране) и периодично мулчиране, за да се запази структурата и влагата.
0 Глинести почви. Тежките, богати на глина почви (над 50% глина) са твърди и сбити. При продължителна суша в тях се образуват пукнатини, а при обилни валежи почвата става лепкава и трудна за обработка. Затова върху глинести почви с висок коефициент на пластичност се прилагат повърхностни култивирания след лек дъжд. Когато съдържанието на глина е около 40%, може да се получи много качествено грозде.
0 Песъчливи почви. Леките псъчливи и чакълести почви се затоплят бързо и обикновено дават фини вина. Недостатък им е малката водоемност. След дъжд бързо изсъхват и изискват мулчиране или напояване. На бедни на хумус песъчливи почви (под 1% хумус) се налага често внасяне на органична материя и минерални торове за балансиране на плодородието.
Какво да избягваме
0 Дълбоки обработки през лятото, които могат да наранят корените и да доведат до засушаване.
0 Прекалено често разрохкване, което може да наруши структурата на почвата.
0 Оставяне на плевели, които конкурират лозата за вода и хранителни вещества.
Кога се правят летните обработки?
- Юни – повърхностно разрохкване, премахване на плевели
- Юли – култивиране след дъжд, мулчиране
- Август – поддържане на чисти междуредия, плитка обработка около лозите
Коментари