В едно китно лозе, там където слънцето галено напича и лозите щедро разлистват пръчките си, идва време за една особена операция, която често остава непозната за начинаещите лозари - колцуването. Това не е магия, макар че резултатите понякога изглеждат такива. Нарича се още „пръстенуване" - техника, която лозарите използват, за да накарат десертното грозде да узрее по-бързо и да стане по-едро и апетитно.

Какво представлява колцуването?

Представете си ранно лято в лозето – слънцето вече пече щедро, а лозовите пръчки са обсипани със свежа зеленина. По плодните пръчки вече се показват първите завързи - малки, зелени, твърди като грахчета. Именно в този момент, около 10-15 дни след прецъфтяването, настъпва идеалното време за една особена и деликатна операция - колцуването.

Старите лозари често казват, че това е като „леко подсещане" към лозата да насочи усилията си в правилната посока. С помощта на специален инструмент, наречен колцувач, се прави прецизен разрез - от кората на пръчката се изрязва тънък пръстен, широк едва между 1 и 5 мм. Но тук не става дума само за повърхностно рязане - заедно с кората се премахва и ликовата тъкан, която служи като канал за придвижване на хранителните вещества от листата към корените.

С този „пръстен" всъщност временно се прекъсва пътят надолу - и какво се случва? Асимилатите, произведени от листата, остават в зоната над разреза и започват да се натрупват в зърната. Така гроздето буквално започва да „наддава" - зърната стават по-едри, по-сочни и започват да узряват по-бързо. Обикновено - с 10 до 12 дни по-рано от обичайното

Това може да изглежда като дребна хитрост, но в практиката е златен коз – особено при отглеждане на десертни сортове, където всяка капка сладост, всеки грам тегло и всеки ден напредък са от значение за пазара. Колцуването не просто ускорява зреенето – то помага за създаването на едно по-привлекателно, търсено и конкурентно грозде.

И макар техниката да изглежда проста, тя изисква точен момент, увереност и разбиране за растежа на лозата. Но когато се направи правилно - резултатът радва и очите, и вкуса.

Кога и как се прави колцуването?

В лозарството, както и в живота, всичко си има време. А при колцуването времето е буквално злато. Ако подминете точния момент с няколко дни, резултатът вече няма да е същият - зърната няма да наддадат както трябва, а ефектът от операцията ще бъде минимален.

Затова - отворете очи, наблюдавайте лозите всеки ден. Когато видите, че завръзите са достигнали големината на грахово зърно, значи моментът е настъпил. Именно тогава - около 10–15 дни след прецъфтяването - колцуването ще даде най-добър резултат.

Но в никакъв случай не колцувайте на сляпо всички лози. Избирайте внимателно - търсете онези, които са силни, добре развити, с мощна растителност. Лозите, претоварени с прекалено много грозде, не са подходящи - те вече работят на предела на възможностите си и такава допълнителна интервенция може да ги изтощи. Над мястото, където ще изрежете пръстена, не бива да има повече от 5–6 грозда - това е важно правило за запазване на баланса в растението.

А къде точно се прави разрезът?

Най-често:

  • над прекривената част на плодната пръчка - там, където тя е огъната към телта, или
  • в средната ѝ част, така че летораслите, които се намират под мястото на изрязване, да могат да продължат да хранят корените.

Това е тънка работа, която изисква усещане - нещо, което идва с опита. Но веднъж уловите ли ритъма на лозата и точния момент, колцуването ще се превърне във ваше мощно средство за получаване на по-ранно и по-качествено десертно грозде.

Какво трябва да знаете още?

Колцуването е полезна, но и чувствителна намеса в живота на лозата. Затова, преди да се захванете с ножчето или колцувача, има няколко важни неща, които всеки любител лозар трябва да знае.

Първо - не прекалявайте. Всяка лоза има своите граници, а колцуването е натоварваща процедура. Затова се колцува само една пръчка от лоза, не повече. Това е достатъчно, за да постигнете желания ефект, без да изтощите растението.

Второ -

не го правете всяка година на една и съща лоза

Колкото и добър да е резултатът, лозата има нужда от време да се възстанови. Затова тази операция се повтаря на същото растение през 3-4 години, за да запазите неговата жизненост и плододаване в дългосрочен план.

И трето - колцуването не е за всеки сорт. Тази техника е предназначена само за десертни лози – онези, от които се очаква голямо, красиво, ранозряло грозде с привлекателен външен вид. При винените сортове такава манипулация е излишна и дори нежелателна - там се търси баланс в киселини, аромати и съдържание на захари, който може да се наруши от колцуването.

Запомнете! В лозарството търпението и мярката са също толкова важни, колкото и ножът. Колцуването, направено с разбиране и грижа, ще ви се отплати щедро. Но приложено без мярка – може да доведе до повече вреда, отколкото полза.

Какъв инструмент се използва?

Ако колцуването е изкуство, то колцувачът е четката на майстора. Това е малък, но изключително прецизен инструмент, който прилича повече на хирургически уред, отколкото на лозарски нож. И с право - работата му изисква точност, лекота и усет.

Колцувачът има две успоредни остриета, които нежно обгръщат пръчката. С лек натиск и плавно въртеливо движение се отрязва тънък пръстен от кората, широк едва няколко милиметра. И тук идва разликата между обикновеното и професионалното - добрите модели, като френския Боде (Bodet), са създадени така, че да изрязват прецизно около 3 мм от кората, без да докосват или нараняват дървесината под нея. Това е важно, защото всяко по-дълбоко нараняване може да забави зарастването или дори да навреди на пръчката.

Но не всички лозари разполагат с такъв инструмент. Понякога се използват по-прости варианти – ножчета или инструменти, които само правят повърхностен нарез, без да премахват пръстен от кората. И макар че и те могат да дадат резултат, има една съществена разлика - ликовата тъкан се възстановява много по-бързо, затова с такива инструменти процедурата трябва да се повтаря през 10-15 дни, ако искаме да задържим ефекта.

При истинско, пълноценно колцуване обаче, ефектът трае около 30 дни, а раната заздравява напълно до 40 дни. Това означава, че операцията се прави еднократно - по-щадящо за лозата и по-удобно за лозаря.

В крайна сметка - независимо дали разполагате с лъскав френски колцувач или работите с по-прост инструмент, най-важното е да знаете какво правите. Малко търпение, точен момент и прецизен разрез - и лозата ще ви се отблагодари с ранно, едро и апетитно грозде.

Колко лози може да обработи един човек?

В началото колцуването може да изглежда като нещо сложно и дори малко страшно - реже се кората на лозата, пипа се тъкан, която носи живот. Но всъщност, с малко практика и точния инструмент, тази техника може да се овладее и от любител лозар. И когато човек се научи, работата започва да върви гладко и уверено.

Един добре обучен работник, който вече има „око" за нещата, може спокойно да обработи между 150 и 200 лози на ден. Това е напълно достатъчно, за да се обхванат най-перспективните десертни лози в едно лозе - онези, от които очаквате най-хубавото грозде.

Разбира се, това не става от раз.

Колцуването е умение, което изисква време,

внимание и желание да се учиш

Трябва да се наблюдава всяка лоза - дали е достатъчно силна, дали завръзите са в подходящия стадий, къде точно да се направи разрезът. Трябва да се действа прецизно – нито плитко, нито дълбоко. И най-вече - с разбиране за това как растението „диша" и се храни.

Но когато дойде моментът и видите как гроздето започва да залива лозето по-рано от очакваното, как зърната наддават, стават по-сочни и привлекателни - тогава разбирате, че всичко си е струвало. Това е мигът, в който се усмихвате и си казвате: „Ето затова го направих." И най-хубавото е, че лозето ви се отплаща - с вкусен плод, добри добиви и удовлетворение, каквото само доброто лозарство може да даде.