Във всяко лозе, дори когато няма следа от вредители или болести, може да се появят странни признаци, които тревожат стопанина - зърна, които не се развиват, гроздове, които окапват. Това често е знак не за болест, внесена отвън, а за вътрешен дисбаланс - липса или излишък на хранителни вещества. Такива проблеми се наричат физиологични болести.

Причината не са гъби, бактерии, вируси или насекоми, а самата среда, в която расте лозата - почвата, влагата, слънчевото греене, торовете, напояването и др. Когато лозата не получи нужното количество хранителни елементи по време на вегетацията, тя започва да „показва", че нещо не е наред. Има много видове физиологични болести, но за българските условия най-често срещаните и икономически значими са източването, изресяването и милерандажът.

Източване

Понякога, още в началото на пролетта, лозата започва да показва едни тихи, но тревожни признаци. Всичко изглежда нормално – пъпките се развиват, летораслите поемат своя път нагоре, но когато дойде време да се покажат бъдещите гроздове, по ресите нещо не е наред. Част от тях сякаш изчезват, изтъняват, или въобще не се оформят както трябва. Това явление е познато на лозарите като източване на ресите.

То започва много рано - още в пъпките, преди лозата да се е разгърнала напълно. Цветните бутони, от които трябва да се развият цветовете и после гроздовете, просто опадат. Понякога това става още преди дори да се видят, в съвсем начален стадий. А когато ресите вече са се появили, може да се забележи, че част от бутоните (цветчетата) изведнъж спират да нарастват, остават малки и след време - окапват.

Причината? Лозата няма достатъчно „храна" - липсват ѝ асимилати, тоест онези органични вещества, които се образуват чрез фотосинтеза и хранят всяка част от растението. Това се случва по-често при млади лози. При по-чувствителните десертни сортове, като Болгар или Бяло едро без семе, които имат по-големи и сложни реси, загубите могат да бъдат сериозни - понякога до 10-15% от бъдещите гроздове.

Интересното е, че при източване често оста на ресата - основната „ос" на бъдещия грозд - продължава да расте. Дори може да се извие, но страничните разклонения остават без бутони, изсъхват и опадат. Само на върха или по разклоненията понякога се задържат по няколко цвята - като знак за това, че лозата се е опитала да се справи, но не ѝ е достигнало.

За любителя лозар най-добрият начин да предотврати подобно източване е да се погрижи лозата да е добре подхранена още от рано. Здравите листа, умереното натоварване и доброто слънчево огряване ще помогнат на растението да има нужните сили за своето развитие - и за гроздето, което очакваме с нетърпение.

Изресяване  Милерандаж

Милерандаж

Всеки, който отглежда лози, очаква с нетърпение първите гроздове да се покажат и оформират. Но понякога, дори при най-добри грижи, лозата ни изненадва - започваме с пълни реси, а стигаме до рехави гроздове с малко зърна. Това явление се нарича изресяване - един естествен процес, при който част от цветчетата и завързите просто... не стигат до зрялост.

Макар да звучи тревожно, важно е да знаем, че

изресяването не винаги е нещо лошо

Всъщност, при всички сортове лози, между 20 и 70% от цветните бутони, цветчета и завързи опадат - и това е напълно нормално. Лозата сама преценява колко „плодове" може да изхрани според условията, в които расте. Но когато това опадане надхвърли обичайното за сорта, тогава вече говорим за силно изресяване, което си струва да наблюдаваме внимателно.

Процесът започва още преди цъфтежа - първите бутони опадат още преди да се разгърнат. Продължава през целия цъфтеж и дори до 20 дни след като той приключи. Най-масовото опадане настъпва в дните след прецъфтяването - именно тогава младите завързи, с диаметър едва 1-2 мм, спират да растат и започват да променят цвета си от тъмнозелен към по-блед. Ако погледнете отблизо, ще видите, че дръжките им остават тънки и придобиват жълтеникав оттенък. В основата им се образува рехава тъкан, която помага на растението да се освободи от излишното натоварване.

Интересното е, че около 60–70% от всички опадали цветни органи са именно тези млади завързи. Най-интензивно падат между 4-ия и 10-ия ден след края на цъфтежа - период, в който лозата преценява какъв товар може да понесе, за да изнесе качествени плодове.

Всичко това - макар да изглежда като загуба - е част от естествената мъдрост на растението. Изресяването е подобно на есенното окапване на листата - начин лозата да се приспособи и да оцелее. И когато се проявява в нормални граници, това е знак, че лозата функционира здравословно.

Обикновено изресяването е нещо нормално - начинът, по който лозата сама регулира броя на завързите, за да даде качествена реколта. Но понякога този процес излиза извън контрол и става истинско бедствие. Гроздовете оредяват дотолкова, че на места остават само празни оси - изсъхнали и без зърна, сякаш лозата е забравила, че трябва да роди.

Това болезнено изресяване, което понякога може да намали добива до минимум, е знак, че нещо сериозно пречи на лозата - най-често това са неблагоприятни условия по време на цъфтежа и образуването на завързите. Ако тогава времето е студено, дъждовно или прекалено сухо, или ако липсват нужните хранителни вещества, оплождането може да се наруши или въобще да не се осъществи.

Основните виновници са:

• Недостигът на хранителни вещества, които са жизнено важни за развиващите се реси;

• Липсата или слабото оплождане, което прави завързите нежизнеспособни.

Най-често проблемът започва оттам, че към ресите не достига достатъчно "храна" – пластични вещества, които листата произвеждат чрез фотосинтеза. Това може да се случи при прекалено буен растеж на летораслите, например когато лозата е на силна подложка или расте в богата на азот почва.

Смущенията в растежа може да бъдат и следствие от неблагоприятно време, претоварване с плод, жълтеене на листата (хлороза), вирусни болести или дори неподходящо използвани хербициди. Всичко това води до объркване в нормалното функциониране на лозата и до решението ѝ да се откаже от част или дори от цялата реколта.

За нас, лозарите, остава задачата да наблюдаваме лозето внимателно. Навременното подхранване, разумното натоварване с плод, добрата листна маса и грижата в критичните моменти от развитието на лозата са ключът към това тя да не изостави гроздето си, а да ни зарадва с пълни, здрави гроздове.

Цъфтежът е един от най-важните

моменти в живота на лозата

Това е времето, когато тя полага основите на бъдещата реколта. Но понякога, въпреки че всичко изглежда нормално, гроздето така и не се появява. Защо се случва това?

Истината е, че ако условията по време на цъфтежа са неблагоприятни, самото оплождане - онзи фин и невидим процес, в който прашецът стига до плодника на цветчето - може да не се осъществи. Или ако все пак стане, да е толкова слабо, че да не се задържат завързи. Така лозата остава с празни, рехави реси, а очакваните гроздове просто... липсват.

Какви са причините? Най-често това са хладно, дъждовно или прекалено сухо време, както и неподходяща употреба на пестициди по време на цъфтеж. Оказва се, че температурата е ключов фактор. Например, когато е около 27°C, от поленовите зърна (прашеца) успяват да покълнат около 21% - напълно достатъчно за нормално оплождане. Но ако температурата падне до 21°C, само 12% успяват да прораснат. При 15°C - едва 1%, а при 12°C - абсолютно нула. С други думи, в студено време лозата цъфти напразно.

И дъждът има своята роля. Когато вали по време на цъфтеж, капките отмиват лепкавата течност по близалцата на цветчетата – онази, която трябва да „задържи" полена. В резултат, оплождането не може да се случи и завързите не се образуват.

Още един тих враг на успешния

цъфтеж е силното зашумяване

на лозите - когато листната маса е прекалено гъста, а летораслите са твърде наблизо. При някои формировки, като Омбрела, ресите остават скрити в сянка. Температурата около тях пада, движението на въздуха намалява и кръстосаното опрашване почти не се осъществява. Това е още една причина за силно изресяване и слабо плододаване.

Затова за добрия любител лозар е важно не само да чака слънце и дъжд, а и да наблюдава кога и как цъфти лозата. Понякога една проста намеса - леко прореждане на листата около ресите - може да направи голяма разлика. А знанието, че времето и условията влияят дори на най-фините процеси в растението, ни помага да сме още по-грижовни и търпеливи стопани.

При хладно и дъждовно време, венечните листа на цветчетата, които обикновено се отделят сами, остават като „калпачета", покриващи тичинките и плодника. Това не позволява на чуждия прашец да стигне до плодника и така се случва т.нар. автогамно оплождане - цветчето се самоопложда. Звучи като спасителен план, но всъщност това оплождане е непълноценно и често води до изресяване. Лозата образува завързи, които не се задържат и скоро опадат.

При сухо време и ниска атмосферна влага проблемът е друг – поленът губи жизнеността си, става неактивен и не успява да покълне. А без това няма оплождане, дори при идеални цветчета.

Допълнително затруднение за лозата е,

когато по време на цъфтеж се използват

пестициди - фунгициди или инсектициди

Те могат да потиснат покълването на полена, дори ако времето е подходящо. Това е причината, поради която се препоръчва пръсканията да се извършват внимателно, извън периода на активен цъфтеж.

Как ще реагира лозата зависи както от самите условия, така и от сортовите особености. Например при Ркацители, Мискет червен и Шардоне често се наблюдава частично изресяване – около 25–30% от цветчетата и завързите опадат. Това все пак позволява на лозата да даде прилична реколта.

Но при по-чувствителни сортове, като Ризлинг рейнски, Фетяска алба и Траминер ротер, последствията могат да бъдат по-драстични. При тях често се стига до пълно изресяване – всички цветчета и завързи падат, оста на ресата остава оголена, изсъхва и не остава нищо, което да се превърне в грозде.

За лозарите, дори любители, това е ценен сигнал. Наблюдавайте времето и цъфтежа, не пръскайте с препарати в този чувствителен момент, и нека лозата има възможност да изпълни естествения си ритъм. Понякога дори малка промяна в условията може да направи голяма разлика в резултата.

Милерандаж 

Понякога, когато гроздето започне да се оформя, в един и същ грозд виждаме зърна с различна големина – едни са нормални, едри и сочни, а други - дребни, твърди и недоразвити. Това явление се нарича милерандаж. Името му идва от френската дума millet, която означава „дребно зърно" - и точно това е, което виждаме на практика.

Причината за милерандажа е, че част от зърната в грозда се развиват по необичаен начин. Вместо да се образуват след оплождане, тези дребни зърна се получават чрез партенокарпия - процес, при който плодът се развива без семе, и стеноспермокарпия - когато има слабо развито или недоразвито семе. С други думи, лозата „лъже" и оформя плодчета, без да е имало истинско оплождане или със слабо такова.

Резултатът е шарен грозд - с редуващи се нормални и дребни зърна. Това не само влияе на външния вид, но и на качеството на гроздето, особено ако става дума за десертни сортове, при които външният вид е от значение. Освен това,

дребните зърна често не натрупват

достатъчно захари и киселини,

което може да повлияе и на винения потенциал.

Милерандажът най-често се появява при неблагоприятни условия по време на цъфтеж - студено, влажно или сухо време, както и при хранителен дисбаланс. Но и някои сортове по природа са по-податливи към това явление.

Затова, ако забележите, че гроздето в лозето ви е с едри и дребни зърна в един и същ грозд, знайте лозата е преживяла труден момент по време на цъфтежа. С правилна грижа, добра храна и внимание към времето, може да ѝ помогнете следващата година да се справи по-добре.

След цъфтежа, когато ресите вече са започнали да се превръщат в малки гроздчета, внимателният лозар може да забележи нещо странно - в един и същ грозд някои зърна растат нормално, а други сякаш остават назад. Те са по-дребни, узряват по-рано, по-сладки са, но нямат напълно оформени семена – само малки зачатъци. Това явление е познато под името милерандаж, а в народния език понякога се наричат и момици.

Причината е в така наречената частична партенокарпия - зърната се образуват без да е имало нормално оплождане. Тоест, лозата „решава" да изгради плодче, дори без да е получила всички сигнали за това. Резултатът е грозд с разнородни зърна - едни нормално развити, а други дребни и „непълноценни".

Милерандажът не е просто каприз на лозата - той зависи както от сортовите особености (генотипа), така и от влиянието на околната среда. Най-често се проявява по-силно при дъждовно, облачно и студено време по време на цъфтежа. Ако температурите паднат под +17°C, вали често и слънчевите часове са малко, шансовете за поява на милерандаж нарастват в пъти - понякога от 1,5 до 3 и повече пъти спрямо нормалното.

Разбира се, не всички сортове реагират еднакво. Особено чувствителни са десертните сортове, като Болгар, Царица на лозята и Мискет тракийски – при тях външният вид на гроздето е важен, а милерандажът го разваля. При винените сортове, явлението е по-често при Ркацители, Каберне Совиньон и Шардоне. И макар да не пречи директно на ферментацията, то влияе върху равномерността на зреене и състава на гроздовия сок.

За любителя лозар това е още една причина да наблюдава внимателно лозите си, особено по време на цъфтеж.

При нестабилно време е добре да се внимава с резитбата и подхранването,

така че лозата да има сили да развие колкото се може

повече добре оплодени и равномерни зърна.

Видиш ли грозд, в който едни зърна са големи и сочни, а други дребни, твърди и без семки, най-вероятно лозата страда от милерандаж. Това явление, макар да изглежда безобидно, може сериозно да намали качеството на реколтата – особено при десертните сортове, където външният вид е от значение.

Причините за милерандажа могат да бъдат много. На първо място - силните пролетни захлаждания през април и май. Дори и да няма измръзване, по-ниските температури могат напълно да прекъснат развитието на цветовете. Ако в този момент не се е случила пълноценна микрогенеза и макрогенеза (тоест – не са се оформили напълно прашецът и плодникът), тези цветчета няма как да бъдат оплодени. Някои от тях просто окапват от ресата, а други се превръщат в дребни, милерандирани зърна.

Освен времето, и други фактори допринасят за този проблем. Например:

• Лошото съчетание между сорт и подложка, което води до слаб растеж или затруднено хранене.

• Неподходяща резитба – ако лозата е оставена с прекалено много очи, тя се натоварва, а ако летораслите са прекалено буйнo развити, това отклонява хранителните вещества от ресите.

• Летни операции, направени в неподходящ момент – като филизене, колцуване преди цъфтежа или прищипване твърде рано.

• Използване на неподходящи или лошо приложени торове, пестициди и хербициди, които могат да доведат до изгаряния или блокиране на нормалните физиологични процеси.

• Физически наранявания, причинени от силни ветрове, тежки обработки на почвата, или ерозия, особено по време на цъфтеж.

За щастие,

има начини да се предпазим от милерандаж

Ето някои практически съвети, които всеки лозар – дори и любител – може да приложи:

• Не засаждайте лози на тежки глинести почви, които задържат вода и често са пренаторени с азот.

• Извършвайте прищипване след появата на ресите, а не преди, и кършете само в началото на цъфтежа.

• Внасяйте фосфорни торове, които подпомагат правилното оплождане и развитие на завързите.

• Избягвайте бедни и сухи почви, особено при високо формирани лози.

• Използвайте само здрав посадъчен материал, избран за конкретната почва и климат.

• Подбирайте внимателно подложката – да е съвместима със сорта и подходяща за местните условия.

• Периодично разрохквайте почвата на дълбочина поне 40–50 см, особено ако е тежка.

• Не претоварвайте лозите с прекалено много леторасли или плод – умереното натоварване осигурява по-добър хранителен баланс.

• Внасяйте и микроелементи, които са важни за деликатните фази на цъфтеж и залагане на плодовете.

• Прилагайте пестициди с внимание, особено около периода на цъфтеж.

• Използвайте формировки, които позволяват светлина и въздух да достигат до ресите – това подпомага кръстосаното опрашване.

• Съобразявайте сорта с региона, като избирате сортове, устойчиви или по-малко чувствителни към променливите условия в района.

Всички тези мерки подпомагат образуването на достатъчно растежни стимулатори (фитохормони), нормално опрашване и развитие на зародиши, а оттам – и на добре оформени зърна. С грижа, наблюдение и няколко прости стъпки, милерандажът може да бъде сведен до минимум, а лозето ви – да даде здрава, пълноценна реколта.