21° C, ясно небе
Според прогнозите добивите ще са близки до миналогодишните. Проблем обаче не е жътвата, а ниските изкупни цени на зърното към момента, както и драстичното увеличение на фосфорните торове
Ваня ВЕЛИНСКА
До дни ще започне жътвата в Северозападна България. Комбайните са в готовност да влязат в житните полета, за да приберат новата реколта. Очакванията на земеделците са доста различни, базирани са на климатичните особеностите, които са оказали въздействие върху развитието на културите. Като цяло обаче прогнозите им са за нормални добиви при пшеницата и ечемика и малко по-ниски при рапицата.
Надяваме се на сравнително добри добиви, казва Пламен Пенчев, един от съсобствениците на стопанството "Виялишки" в Бяла Слатина. След дъждовете - 75 литра, които паднаха около 24 май, състоянието на есенниците значително се подобри. Към момента, буквално няколко седмици преди жътвата, ситуацията е много добра. Предполагам, че в нашето стопанство ще започнем да жънем към края на юни.
Съпоставяйки картината на житните полета към момента с тази от миналата година, то тя е подобна. И ако през сезон 2023-24 в стопанството "Виялишки" добивите от пшеница са били около 800 кг/дка, то резонно и тази се очакват почти същите.
Разбира се, трудно е да се прогнозират добивите с точност докато комбайните не влязат да жънат, но предполагам, че
резултатите при пшеницата и ечемика
ще са сравними с миналогодишните,
казва още Пламен Пенчев. През предходния сезон от зърнено-житните имахме добри добиви, надяваме се и сега да ги достигнем. По-ниски очаквания със сигурност ще имаме при маслодайната рапица. В района ни имаше сериозни студовете, които стресираха цъфтежа на културата. Въпреки това ще жънем, надяваме се на прилични добиви. То и през миналата година отглеждането на рапица беше съпътствано от климатични проблеми, съответно това се отрази на крайните резултати. Това обаче не може да ни разколебае и да ни откаже от рапицата. В нашето стопанство сеем маслодайната култура от 2000 г. без прекъсване. Да, имало е години с проблеми, с пропадане на известни площи, но това може да се получи при всяка една култура.
Безспорно "Виялишки" са едни от малкото стопанства в страната, които с навлизането на рапицата в съвременното ни земеделие (въпреки че и преди се е отглеждала), които продължават да залагат на културата. Въпреки че предимствата на маслодайната рапица са добре известни - тя е не само
много добър предшественик,
включва се в ротацията на полетата,
първа се жъне, реализира се почти веднага, често, особено и при малките количества заради намалените площи, и на добра цена. Но рапицата е тема, която предстои да се обсъжда на жътва, а и малко след това при предстоящата кампания за следващия сезон. Затова да се върнем на пшеницата. Както казахме, картината е доста разнородна, и то в сравнително близки райони.
Очакванията ни са за добри добиви, казва и Христо Мандински, зърнопроизводител от Добролево. Но има едно но, тъй като в землищата на Добролево и Търнава преди няколко дни имаше градушка. Ледените късове бяха с големината на бобени зърна, а продължителността около 15 минути. В този момент пшеницата беше в млечна зрелост, т.е. зърната още незапочнали да зазряват, следствие на което се стигна до поражения. Притеснения имаме и заради повреди, нанесени от мухите, а също и от развитие на вирози. Това неминуемо ще редуцира добива, но е трудно отсега да се каже с колко. Когато влезнат комбайните ще е ясно. Вече засушава, така че ще жънем към края на месеца.
Все пак в района е имало и дъжд, който, според земеделците,
ще помогне основно на пролетните култури,
които в момента са в много добро състояние
Валежи обаче липсват в Златията. Там положението с есенниците е доста по-тревожно, а надеждите на земеделците за добра реколта вече значително намаляха.
Чакаме жътва, но очакванията ни за добри добиви се „изпариха", казва Петър Пешев, председател на Врачанския съюз на зърнопроизводителите (ВСЗ ). През последните дни картината в полетата при нас тотално се промени. Само преди 10-ина дни полетата бяха превъзходни – пшеницата зелена. Заради малкото валежи, при нас суша вече настъпи. От 1 януари до момента, т.е. 11 юни, в Златията сумарно са паднали около 140 литра дъжд, което е изключително малко. Буквално за три дни картината се смени и не остана нищо зелено. Пшеницата обаче още е в млечна зрелост, а като няма зелени листа да хранят, зърната ще останат ненапълно изпълнени. Затова предполагам, че в районите на Бутан, Гложене, Крива бара, а и околните, резултатите ще са по-зле от миналата година.
Пролетниците в района са в добро състояние, развиват се нормално. Фазите и при слънчогледа, и при царевицата са различни, което е следствие на различните срокове на сеитба, на места е имало и презасяване, заради нападения от хоботници и щурци. Към момента по-малкото влага за тях не е проблем, тъй като засега нямат големи нужди от нея, но с напредване на вегетацията тя ще е много важна.
Жътвата чука на вратата, както се казва. Добиви ще има. Към момента обаче
зърнопроизводителите повече се
вълнуват от реализацията на реколтата
А засега, това, което се прогнозира, не е никак задоволително.
За тазгодишните добиви се очертава доста труден пазар, казва Пламен Пенчев. Чуват се цени около 290-300 лв./т, които са несериозни. Те са изключително ниски, независимо от добивите, дори те да са добри. Не знам дали ще се вържат сметките тази година. Ние сме положили всички необходими грижи, които съпътстват технологията на отглеждане - направили сме обработките, засели сме качествени семена, подхранили сме според изискванията на културата, извършили сме наложителните растителнозащитни практики, т.е. свършили сме си работата. След това обаче нещата стават независещи от нас, а към момента се очертава, че те никак няма да са добри.
Само допреди месец цената на пшеницата е била 410 лв./т, а в момента земеделците, които имат залежали количества, продават на 330 лв./т. Очакванията са цените да падат, а то си е почти сриване. Тези цени, за които се говори към момента, почти ще покрият направените разходи, а в някои стопанства може и да не успеят, печалба почти няма да има. А според зърнопроизводителите, за да има поне някаква нормална такава,
пшеницата трябва да се търгува
поне на 350 лв./т
Прогнозните към момента цени на пшеницата не са нормални, допълва Христо Мандински. Това са стойности, всеки може да провери, отпреди 10-15 години. Всичко през това време се е променило. Вижте само цените на торовете, които отново стават неконтролируеми. Вече се предлагат фосфорни торове за 1450 лв./т. А семена, продукти за растителна защита, горива, ренти, работна заплата, и т.н., и т.н. Процентът на завишаване на всичко спрямо процента на реколтата е много нисък - и като добив, и като цена. Ситуацията не е нормална - не може всичко да е нагоре, а цената да е същата. Продължава и проблемът с рентите, на места те продължават да се вдигат въпреки тежката ситуация през последните 2-3 години. Няма нищо пазарно и нормално в това. Би трябвало те да се актуализират предвид това, но се оказва, че не, и вместо да се намаляват, те се увеличават. Не знам как ще се издържи и докога. Както се очертава този сезон, ние трябва да платим, че сме работили.
Връщаме се на проблема с торовете, защото от известно време той е във фокуса на земеделците. Новите санкции срещу Русия доведоха до това катастрофално положение. А стопаните нямат никаква представа как ще се излезе от този пореден удар за производството им.
С руските мита, които Европейският съюз наложи, не знам как въобще ще може да си позволим да купуваме фосфорни торове, казва Пламен Пенчев. Цени от порядъка на 1500 лв./т са меко казано безумие. В растениевъдното производство
торенето е един от най-големите разходи
На цяла Европа би трябвало да ѝ е ясно, че всички основни фосфорни торове идват от Русия. Затова нека сега правителството, министерството, европейските институции да анализират и да ни обяснят на нас, на европейските фермери как ще работим при тези цени. Сектор Земеделие от години е изправен пред редица изпитания, а това е поредното, с което трябва да се сблъскаме. С това си решение Европа за пореден път си вкарва автогол.
С недалновидните си политически становища, които засягат различните бизнеси, включително земеделския, еврочиновниците ги обричат на това да произвеждат още по-скъпо, съответно
да са неконкурентоспособни
на тези от трети страни
Това, според земеделския бранш, едва ли ще бъде подминато с мълчание. Вече тръгнаха заявки за протести. Дори обаче да се дадат компенсации, това пак са наши пари. А това са огромни средства, които могат да се насочат и използват много по-добре.
В цяла Европа се коментират ниските цени, положението е зле навсякъде, казва Петър Пешев. В Испания протестираха наскоро, обсъждат се и координирани протести от Копа Коджека. Тепърва ще видим какви позиции ще представим и как ще действаме. А като цяло работата с всякакъв вид институции продължава да е изключително трудна. Ще дам много актуален пример. Сериозен проблем напоследък са хоботниците. За контрола им няма разрешени инсектициди. Искаме дерогацията за имидакоприт, както е съседна Румъния, на колегите без проблем им позволиха да го прилагат. Ние се „борим" за това от 2-3 г. И чак този сезон, и то след доста шум и аларми, минаха комисии за оценяване на щетите, съвместно Селскостопанска академия и БАБХ. Резонно те констатираха големите нападения в полетата. Думите на представителите на институциите, когато дойдоха в полета, бяха: „Ние такова нещо не сме виждали". А ние го казваме от години, че е проблем. При нас бавно се случват нещата, ако въобще се случат, или както казва един популярен комик: „Тука е така". Не мога да разбера, защо трябва да става по трудния начин. Те комисиите искат протоколи, но реално няма кой да ги чака за срокове - до 2 седмици да дойдат на полето. Ние
когато видим, че посевът е унищожен, през
нощта се култивира, а на другата сутрин се сее
Ама те трябва да видят, но като не могат да реагират на момента, трябва да намерят по-ефективен механизъм за решаване на подобни проблеми, а и да ни имат малко доверие. Проблем, за които, пак казвам, ние алармираме от години и при който пораженията са от порядъка на 70-80%, а на места и 100% унищожени посеви. Единственото решение е третиране на семената. Значи колегите от Румъния го правят за поредна година, а ние още не успяваме да издействаме позволение. Как се работи така? Трудно, е меко казано.
И друг много важен проблем, който е болна тема на председателя на ВСЗ от години, а именно напояването.
За поливането се борим активно от 3-4 години, казва Петър Пешев. Уж има някакъв напредък, но все още се действа с малки и плахи стъпки. Наскоро бяхме на посещение в Румъния, в едно стопанство, където разпитвахме колегите как стои въпросът с напояването. Ами, държавата непрекъснато прави нови канали от Дунав и земеделците спокойно си поливат. Към момента
Румъния реално полива площи
колкото цялата територия на България
Ние тук буквално „във вода газим, жадни ходим". Питахме ги и за цената на водата. Нула е, вода за напояване в Румъния не се плаща. И освен това дизелът, който се използва за нуждите за напояване - дали за генератори или за помпи, по думите на колегите, цената е около 50 цента на литър. Кога ще ги стигнем румънците, които бяха след нас и с които доскоро вървяхме почти наравно. А и отгоре на всичко постоянно ни се казва: „Ама вие защо не произвеждате като румънците?", ама как да стане, възможностите за работата в двете държави вече са несравними. Така че, пак призоваваме, малко повече доверие да ни имат институциите, трябва да знаят, че ние сме решенията, не проблемът. Ние сме сред хората, които сме останали в тази държава да произвеждане, искаме да останат и децата ни тук, искаме просто да работим.
Коментари