Сдружаването или кооперирането може да е движещата сила на цялото ни земеделие. То скъсява веригите на доставки и е устойчивата форма за сътрудничество между всички земеделски производители. С тези думи на министъра на земеделието и храните Георги Тахов се съгласиха участниците в дискусията „Сдружаването в аграрния сектор - минало, настояще и бъдеще", организирана от „Български фермер" с партньорството на Министерство на земеделието и храните. Представители на браншови организации от всички подсектори - зърнопроизводство, плодове и зеленчуци, животновъдство, преработватели над 2 часа и половина обсъждаха в зала 10 на НДК ползите от сдружаването, пречките пред него и какви законодателни промени са необходими за стимулирането му. Бяха представени и добри примери за модерни кооперативи в Германия, Франция, Италия, Испания.

Илия Проданов, 

съпредседател на Българска аграрна камара:

Държавата да се намеси,

за да има стимули при коопериране

Ние не трябва да говорим за това какво подпомагане ще получим, по какви инвестиционни мерки ще кандидатстваме. Ето къде сме - 700 човека са се сдружили към момента. А в България има над 60 000 земеделски производители. Това е.

Не съм съгласен обаче, че в България няма примери за сдружаване. Към момента в рамките на нашата асоциация имаме вече две учредени дружества, които са точно под формата на кооператив. Тоест ги има, въпреки че правната рамка не е перфектна, ама не ни е това проблемът.

100 производителя са се обединили в Стара Загора, зърнопроизводители работят общо 1 милион декара земя. И какво от това? Отидоха да договарят с търговските компании условия. Никой не ще да работи с тях. Всичките казват: "Не, не, ние ще работим с дистрибуторите". Ето тука държавата трябва да се намеси, защото къде ни е на нас предимството, като се кооперираме. А предимството ни трябва да е, че ще купуваме по-евтино суровини и ще доставяме по-скъпо продукция. Когато няма кой да ти достави по-евтино суровини, защото не иска, защото знае, че за него това не е изгодно, тук трябва да се намеси държавата, защото иначе се обезмисля това, което правим със сдружаването.

И другото, което е важно всички да знаят е, че в България имаше няколко опита назад във времето за създаване на големи кооперативи. И като казвам големи кооперативи, единият опит, който беше пред учредяване, събрахме се в една голяма зала над 700 човека, обработващи 11 милиона декара земя. Бяхме пред подписване на учредителен акт и единственото, което ни спря тогава, беше това, че не го направихме веднага. И когато не го направихме веднага, последва периодът на колебаене дали няма да се случи проблем, дали няма да бъде измамен някой, дали не е клопка. Така че, наистина народопсихологията я има. Но в някакъв момент ще се случи. Държавата трябва да се намеси с това да ни гарантира, че ще има условия, от които имаме нужда, да купуваме по-евтино и да продаваме по-скъпо, че ще ни ги осигури точно със законодателство.

България трябва да избере пътя за коопериране и целта, която искаме да постигнем. А има два основни аспекта в кооперирането. Това е секторното такова и интегрираното, което е може би еволюция на секторното. На първо място ние трябва да успеем да се обединим вътре самите сектори помежду си. Говоря извън браншовото обединяване на браншови организации, което е отделна тема. А обединяване на ниво кооператив с чисто бизнесцели вътре в сектора е първото, което трябва да постигнем. Тоест всеки един сектор поотделно трябва да намери пътя помежду си, да си говори, да се кооперира, да се обедини и да работи. Оттам нататък, ако искаме да бъдем наистина устойчиви и силни на пазара, трябва да намерим и интегрираното коопериране между секторите. Но първо всъщност трябва да си отговорим какво е точно кооператива. Лично аз като земеделски производител какво би било за мен кооператива? А за мен кооперативът е лицето, марката, визията на сектора. Не е толкова АД ли е, ООД ли е, кооперация ли е, кооператив ли е, получило ли е подпомагане, не е ли получило, нали? Това не е толкова важно. Важно е визията на сектора, че това е представляващият сектор в бизнес отношение и другото важно нещо е хората вътре зад него наистина да работят в симбиоза. Това може да стане само с правила.

А ако се върнем чисто исторически назад, кооперативите са създали от зор и това е ясно, ама е явно и, че в България сега също имаме зор във всички сектори. Някои повече, други по-малко, но всички сме достатъчно пострадали в момента и това, което може би трябва да се пазим и наистина да внимаваме в развитието на кооперирането, са лошите примери. В Гърция, понеже всеки говори, че съседните ни държави са много добре развити и се коопирират, ами не е точно така. А съседна Гърция към момента има два работещи кооператива от над 100 и всичките 98 грубо казано, които вече не работят е заради корупция, не за друго. В момента най-работещият кооператив, с който ние като земеделци комуникираме постоянно, този е в Орестиада. И когато те ходят да преговарят на различни нива с доставчици и клиенти, отива целият управителен съвет плюс изпълнителен директор, плюс представител, десетки души отиват да преговарят на срещи. И като ги питаме, защо е нужно това, ами точно за да избегнат това, което се е случило с другите кооперативи. Така че това е нещото, което ние трябва да намерим. Кои са лошите примери, защо ги има, кое ги е разрушило, да ги избегнем, когато правим при нас тези кооперативи. А иначе за това дали сме узрели или не, аз мисля, че сме узрели всички.

Венцислав Върбанов: 

Идеята за сдружаване е много добра,

но моментът беше преди 20 години

Идеята е много добра, ние живеем с нея и това нещо ни вълнува. Но моментът, в който можеше да даде резултат, беше преди повече от 20 години. Не можем да изместим големите дистрибуторски фирми, които са толкова мощни. Да не ги сравнявам с веригите, но нещо такова е.

Да, направиха се няколко опита, но не можа да се получи. И в чужбина сме ходили да договаряме, в Русия сме ходили за по-евтини торове и така нататък. Не се получи.

А при нас, за да се случат нещата трябва морков и тояга. От една страна в момента това, което ни се предлага, морковът изглежда много малък. А тоягата е голяма. Ако искате да го направите политика, увеличете моркова. Трябва да има някакви други, а не финансови стимули. Не дай да съберем тука 10 човека, та да си направим нещо и да се включим в някаква мярка. А да ни се даде възможност да имаме някакво данъчно облекчение, да се усети, че това ще бъде държавна политика и тогава и тези, срещу които ще застанем нещо да се договаряме, ще ни приемат по-насериозно.

Имам опита и като браншовик, и като министър по темата. За съжаление, той е доста горчив, но няма да давам още негативни примери.

Ние трябва да формулираме за какво сдружение изобщо говорим, да осъзнаем, защото ако не знаем какво точно целим, ние никога няма да почувстваме това като някаква осъзната необходимост. И да тръгнем да го правим по простата причина, че ако говорим въобще за сдружаване, ние по една или друга тема си се сдружаваме. Ето съюз на зърнопроизводителите, асоциация на земеделските производители, съюз на кооперациите, на зеленчукопроизводителите, на животновъди и т.н.

Всички сме наясно, че ако сме заедно, сме по-силни. На практика нещо обаче не ни се получава през всичките тези години. Поздравявам организаторите, за идеята изобщо, че подавате тази тема, за да се направи една по-голяма обществена дискусия, да се чуват и повече мнения. Доволен съм, че в лицето на министерството вече виждаме някакво желание да се случи нещо. Обаче трябва да се направи един пълен анализ и да се даде отговор на въпроса защо досега не се случи?

Моят отговор е, защото всичко, което се правеше беше на парче. Някои колеги взеха отношение, че се прави заради приемите и след това се гони срока там и като мине, всичко се разпада. След това е хубаво, че държавата иска всичко да пребере, ако може, но държавата трябва да дава и стимули. Няма ги облекченията.

Това, което се дава като пример в другите страни, тук ни беше казано в Германия как е. Ами, ако обърнете внимание, в Германия има облекчения и в други страни има дори още по-големи. А и не искам да говоря въобще за нашата народопсихология. Не искам да говоря за това, че ние сме много непостоянни във взаимоотношенията помежду си и това създава страшни проблеми, защото сме големи индивидуалисти. Доскоро си живеехме така и нещата просто ни се случваха, имаше златни години, времена, в които нашият бизнес беше доста ликвиден, имаше тръпка, че ще влизаме в Европейския съюз, след това нещо друго и в един момент обаче държавата я нямаше. Беше изпуснат моментът, когато можеше да се регулира какъв да бъде типът стопанства, колко да са големи, колко да са малки и т.н., какви да бъдат тези взаимоотношения. Просто всичко беше изтървано и на принципа, на най-малкото съпротивление се развиваше всичко.

Затова и зърнопроизводството в един момент се разви, защото имаше такива обективни обстоятелства, които се натрупваха едно върху друго. В момента, в който върнахме земята през 2000-та година, стартира САПАРД през 2001 г. Най-лесните проекти, а и най-бързо се купуваше земеделска техника. Имаше много земя, на която никой не обръщаше внимание. И който беше подпредприемчив, направи проекти, взе земя, пренасочиха се пари от строителство, от други бизнеси, развиха се големи стопанства.

В същото време хората получиха нещо, което не осъзнаха в първия момент. Беше скъсана връзката между земята и хората. Техните наследници, спомняте си, че продаваха земята по 150, по 200 лв. за декар. После подпомагането на хектар в ЕС след 2007 г., което някои хора и досега не разбраха, че не е зависило от българско решение и на българско правителство. Пазарите също се развиваха добре, защото точно тогава беше модата на биодизела, биоетанола. В Съединените щати това беше хит. Тука ние почнахме да правим едни караджейки, произвеждаме биодизел, без да имаме въобще идея на кой ще го продаваме и какво ще го правим след това и т.н. и т.н. и всичко вървеше нагоре. И от другата страна никакъв контрол на вноса от Македония, от Турция, на плодове, на зеленчуци. Аз познавам много председатели на кооперации, които колеха крави, ликвидираха лозя, ликвидираха овощни градини и почнаха да правят зърнопроизводство, защото първо става по-лесно и с по-малко хора. В крайна сметка през целия този период не се получи това, което ние сега искаме, ама трябва много ясно да го формулираме. Искаме да формулираме кооперативи, които да извършат търговска дейност и на тези кооперативи ще бъде ли даден някакъв приоритет? За да може да се провокират хората сами да тръгнат да ги правят.

Боряна Иванова, 

рекор на Аграрния университет в Пловдив:

Темата е от Осанна до Разпни го

Поразена съм от високата степен на емоционалност, която тази тема предизвиква сред представителите на земеделския сектор. Аз започнах запознанството си с кооперативните организационни форми през далечната 2001 година и оттогава за мен това е тема, която минава от "Осанна" до "Разпни го".
Мога да кажа, че през годините използвам преподавателската си позиция, за да разяснявам на нашите студенти, голяма част от които са земеделски производители или деца в семейства на фермери, за предимствата, които кооперирането може и трябва да донесе на сектора. Въпреки разгорещените дебати, според мен споровете са по-скоро технически, по-скоро за инструменти, по-скоро за подходи, които да осигурят успех. За мен дебатът дали трябва да има сдружаване, коопериране, както искате го наричайте, не стои.

Въпросът е как? И тук за съжаление аз се присъединявам към позицията на министър Тахов за това, че заради народопсихология, заради специфика на историческото развитие, ние наистина нямаме добра нагласа към коопериране. Да, вярно е, че при зор, както се каза, хората са склонни да се кооперират, но идеята тук е да се кооперираме заради защита на собствения си икономически интерес. Липсата на т. нар. социален капитал, тоест склонността за доверие и за спазване на правила, обективно съществува и това показват всички наши изследвания. За мен политиката на министерството чрез финансови стимули да възпита склонност към сдружаване е правилна. Може би не е най-добрият подход, но е явно, че по естествен път ние трудно ще стигнем до зрелост на обществото за коопериране. Бях искрено впечатлена и наистина позитивна, когато на годишната среща на едно от най-големите сдружения на земеделски производители се повдигна въпросът за кооперирането.

Нашето селско стопанство много губи от това, че нямаме склонност към сдружаване. Оттам нататък, пътища много, но първото нещо, което е, че трябва да осъзнаем необходимостта от сдружаване и понеже се водят неформални спорове за това има ли разлика между кооперация и кооператив, реално няма. Когато кажем кооперация в България, ние по исторически данни мислим за земеделските производствени кооперации. Истината обаче на базата на световния опит, че това е възможно най-неуспешната форма на коопериране, най-неприложимата от практическа гледна точка. Тя е по-скоро частен случай. Кооперирането, което между другото нашият закон за кооперациите не ограничава по никакъв начин, трябва да бъде по-скоро на входа и на изхода на системата. Там, където могат да се акумулират предимства, където нашите земеделски производители страдат.

И по принцип идеята на кооперирането е насочена към сдружаване, за да се постигнат икономия от мащаба. Така че кооперативните форми на сдружаване са приложими преди всичко при по-дребни земеделски производители. Освен всичко друго, теорията казва и че кооперациите имат силна възможност да бъдат, казано на научен език, коригиращо конкуренцията средство. При устойчиво във времето сдружаване ще се постигне натиска върху големите вериги. Трудно е, по-лесно ще стане с подкрепа на държавата, но ако говорим чисто икономически е несправедливо държавата да притиска търговци, макар че те са окрупнени и определено създават проблеми на земеделците. Но ако вие като сектор проявите устойчивост, ще обърнете нещата.