В добро състояние от десертните са Афродита, Елица и Хамбургски мискет, а от винените - Каберне Совиньон, Мавруд и Широка Мелнишка лоза

Пролетните мразове не подминаха и лозовите насаждения, а пораженията вече ясно личат. Съвсем логично най-много са пострадали по-ранните сортове. Според агроспециалистите, щетите са огромни. Реколта от силно засегнатите лозови масиви едва ли ще се бере, съответно няма да има свежа продукция от десертното грозде и вино от винените сортове. За щастие късните сортове ще спасяват положението, но те, разбира се, няма как да компенсират добивите като цяло.

Има сериозно измръзване в трайните насаждания в района на Черноморието, казва Росица Симеонова, член на управителния съвет на Националното сдружение на българските лозари. Освен пораженията при всички костилкови - череши, праскови, кайсии, сливи, лозята също са засегнати. За щастие при късните сортове праскови, сливи и лозя измръзванията са частични, така че при тях ще има реколта.

Поражения са констатирани и при винените, и при десертните сортове. Проблемът наистина е много сериозен, тъй като става въпрос за много голям процент измръзване. Около 70-80% са пораженията при засегнатите сортове. И това не е само в Черноморския район, такава е картината в цялата страна. Разбира се, по-добре е положението на юг от Пловдив, където се отчитат по-малки измръзвания в лозовите масиви.

Към момента в района на Бургаско прирастът на десертните лози, от пъпките, които не са се развили, е 40 см, а при винените - над 30 см. В добро състояние са десертните сортове Афродита, Елица и Хамбургски мискет, а от винените - Каберне Совиньон, Мавруд, Широка Мелнишка лоза, които са по-късни и бяха пощадени от мразовете. Не е такава съдбата на едни от най-разпространените винените сортове като Шардоне, Совиньон блан, Мускат и Мерло, които са с много силни поражения.

Реколтата ще е силно редуцирана, производството на вино - също, но грижите в лозята продължават. Всички агротехнически и растителнозащитни практики ще се извършват, тъй като те ще осигурят доброто здравно развитие на растенията през по-нататъшната вегетация, а също и за доброто залагане на плодни пъпки през лятото за следващата година.

Сезонът ще е голямо предизвикателство пред лозарите, коментира Росица Стефанова. При нас грижите продължават, освен брането, което ще е само при късните сортове. Предстои ни да се „борим" с голямата листна маса, тъй като когато няма плод, а лозите са наторени, т.е. спазени са технологичните сроковете, тя ще се развие много повече от обикновено. Ще се наложи да се направят различни зелени резитби - филизене, кършене и т.н., за да се овладее тази листна маса, която ще се развие, а това ще повиши и разходите за отглеждане. Схемите за опазване на лозята от болести и неприятели също продължават, защото това гарантира доброто цялостно фитосанитарно състояние на насажденията не само за този сезон, но и за години напред.

Така че, ако приемем че по-нататък няма да има сериозни климатични изненади, а за насажденията се полагат добри грижи, то пораженията от мразовете съответно ще рефлектират процентно на реколтата. Тоест, при поражения от 70-80% при засегнатите сортове, то при тях реколтата ще е с 70-80% надолу, или ако от едно насаждение с десертно грозде се получава 1 тон, то тази година ще се берат 200-300 килограма.

Още четете в новия брой на в. "Български фермер" от 26 май - 1 юни