На хладилниците може да се наложи да плащат високи цени през лятото, само за да се сблъскат със загуби пред есента и зимата

Сърбия, която все още е водещ световен износител на замразени малини в стойностно изражение, се готви за предизвикателен сезон 2025 г., белязан от намаляващи добиви.

Основните конкуренти на Сърбия - Полша и Украйна, която стана световен лидер по нетен износ през 2024 г., се надяват на по-добри цени през сезона. И двете държави обаче също имат много проблеми с влиянието на метеорологичните условия върху малиновите насаждения.

Според Юлия Тимошенко, ръководител на проекта за производство на замразени плодове в „Тиферет", Молдова, цените на замразените малини в Европа вече са много високи - около 4,6 евро за кг за цели плодове, но те се намират много трудно. Дали тази висока цена ще стане още по-висока, като се имат предвид проблемите с производството в Сърбия и други страни? В тази статия екипът на EastFruit разглежда няколко възможни сценария за развитие на цените.

Проблеми и очаквания на Сърбия

Малините (особено от района на Ариле) отдавна подхранват доминиращата позиция на Сърбия на световния пазар на замразени плодове. Според местните експерти на пазара на малини обаче неблагоприятните климатични условия през пролетта на 2025 г., болестите и застаряването на насажденията ще доведат до намаляване на производството, което ще е причина за дисбаланс между търсенето и предлагането, който ще предизвика безпрецедентно високи цени.

Селскостопанските експерти прогнозират значително намаляване на добивите от малини в Сърбия през 2025 г., като оценките сочат спад от 20-30% в сравнение със средните сезони. Някои твърдят, че добивът може да е по-нисък от този преди 30 години, но това може да е преувеличено. Този недостиг се дължи на няколко фактора:

0 Неблагоприятни метеорологични условия: Непредсказуемото време, включително пролетните слани и прекомерните валежи, е нанесло щети на малиновите култури. Застудяванията в началото на 2025 г. навредиха на поникващите растения, а проливните дъждове увеличиха риска от гъбични заболявания като сива плесен (Botrytis cinerea).

0 Натиск от болести и вредители: Вирусните заболявания, като например вирусът на малиновото пръстеновидно петно, се разпространяват в насажденията, причинявайки намалени добиви, по-малки плодове и отслабени растения. Снимки със сериозни щети по насажденията често се споделят от сръбските земеделски производители и широко се обсъждат в платформите на социалните медии. Калинките и нематодите изострят проблема, като пренасят вируси, които водят до обезцветяване на листата и лошо качество на плодовете.

0 Застаряващи насаждения: Много от малиновите насаждения в Сърбия са на повече от десетилетие, а производителността им намалява. Липсата на инвестиции в сертифициран, свободен от болести посадъчен материал увеличава загубите на добив.

0 Намаляване на площта за отглеждане:

Икономическият натиск, високите производствени разходи и недостигът на работна ръка накараха някои земеделски стопани да се откажат от производството на малини или да преминат към по-малко трудоемки култури, което доведе до намаляване на общите площи, предназначени за отглеждане на малини. Много дребни земеделски стопани са видели повече икономически възможности в градовете, отколкото в отглеждането на малини, което е допринесло за намаляването им.

Очаква се това съчетание от предизвикателства да доведе до значително свиване на предлагането през 2025 г.

Сръбските производители на малини очакват цени от поне 3,5 евро за килограм за пресните си плодове. Това очакване ще се реализира само ако цените на замразените малини надхвърлят 5,0-5,5 евро за килограм. Постигането на това ценово равнище обаче не е гарантирано, особено като се има предвид цикличният характер на цените на замразените малини.

Влияние на цените на малините

в световен мащаб

„Сърбия фокусира производството си върху лятноплодните сортове малини, които съставляват около 70% от общото производство, докато в Полша те представляват значителни 40-50% от общото производство", обяснява Андрий Ярмак, икономист в Инвестиционния център на ФАО. „Тъй като именно тези сортове са получили най-големи щети и в двете страни, цените на замразените малини в Европа може да останат сравнително високи през летните месеци."

Ситуацията се различава в Украйна, където преобладават есенните сортове, които не бяха значително повредени. „В Украйна се отглеждат предимно есенни малини, които избегнаха големи щети, докато летните сортове там вероятно ще покажат много по-ниска продуктивност в сравнение с 2024 г.", отбелязва Ярмак.

Въпреки високите ценови очаквания на фермерите, Ярмак предупреждава, че преработвателите, които изкупуват малини за замразяване, са изправени пред значителни рискове през този сезон. „През 2021 г. европейските цени на замразените малини надхвърляха 4,5 евро за килограм, което е подобно на днешните нива. През следващите две години обаче цените спаднаха драстично, придружени от изключително ниско търсене. Например в началото на септември 2023 г. украинските изкупни цени на пресни малини, предназначени за замразяване, се сринаха до едва 0,30 евро за килограм."

Този срив на цените не се дължи основно на обема на производството, а по-скоро на промяната в моделите на покупки в хранителната индустрия. „Когато цените на малините се покачат твърде много, производителите на храни преминават към много по-евтини алтернативи като ягоди и други плодове, за да намалят производствените разходи. Производството на кисело мляко с ягоди, които струват 3-4 пъти по-малко, става значително по-изгодно за млекопреработвателните предприятия, отколкото използването на малини, което предизвиква тази замяна. Тези промени обикновено се случват в края на годината, когато компаниите разработват бюджети за следващата година", обяснява Ярмак.

Въпреки настоящото по-ограничено предлагане на летни малини и произтичащите от това високи цени, остава значителен риск от спад на цените в сегмента на замразените малини от януари 2026 г. Това създава несигурна ситуация за операторите на замразяване, на които може да се наложи да плащат високи цени по време на снабдяването през лятото, само за да се сблъскат със загуби през втората половина на сезона - модел, наблюдаван преди това през 2021/22 г., 2022/23 г. и по-рано през 2017/18 г.

У нас

Априлският мраз тази година е засегнал и немалка част от насажденията с ранни сортове. Според Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните между 50 и 100 процента са измръзванията при тези насаждения в Североизточна България. Възможно е да има и поражения при късните сортове заради минусовите температури точно в периода на вегетация.

С над 50% по-ниски бяха добивите от малини през 2024 г. в страната заради климатичните промени. У нас се отглеждат летни и есенни сортове. Късни пролетни мразове попариха около 30% от малините. Високите температури през лятото причиниха слънчев пригор по растенията и други повреди по плодовете. При очаквани устойчиви средни добиви от 660 кг, производителите получиха по-малко от 380 кг среден добив. - много по-ниско от стандартния среден добив от 450-460 кг през 2023-а и 2022-ра година.