Както и от способността на сорта за образуване на корени и условията, при които се съхраняват резниците.

ОПТИМАЛНИЯТ СРОК за производство на резници е началото на разпускането на последните двойки листа на младите прирасти.

В това време е най-добре да се вкореняват резници от средната част на клонката. Моментът може да се определи по връхната пъпка - тя започва да покафенява и ръста на филиза завършва.

Когато последната двойка листа напълно се разтвори, можете да отрязвате резници и от горната част на филиза. Обикновено тези периоди съвпадат с началото или края на цъфтежа, но филизи за резници могат да се вземат и преди това.

ТЕХНОЛОГИЯТА:

Резниците се режат с остър и чист инструмент, най-добре е под вода (поставете филиза в леген или буркан). Те могат да бъдат с едно или две-три междувъзлия.

Горните листа се съкращават до 1/3, а долните се премахват напълно.

Веднага след това резниците се поставят в стимулатор на коренообразуването за 16-24 часа, след което се засаждат в смес (1:1 по обем) от торф и промит речен пясък на дълбочина 1-2 см. Разстоянието между резниците трябва да е 5-7 см. Субстратът трябва да е дълбок 15-20 см.

Вкореняването става на стелаж или в оранжерия. Дъното на съда трябва да е с отвори, за да може да изтича излишната вода, защото люлякът не понася преовлажняването.

В първите дни след засаждането резниците се засенчват и 4-5 пъти на ден се опръскват с вода, след това по 3 пъти на ден, а след вкореняването само се овлажнява субстратът. Вкореняването на люляка е дълъг процес, и една в края на август-началото на септември растенията могат да се пресадят в леха за доотглеждане. През зимата се нуждае от сухо укритие, което рано през пролетта се маха.