Растенията са най-чувствителни към заразяване от фаза набъбване на пъпките до 4-и лист на летораслите

След 2000-а година съобщения за регистриране на болестта екскориоза по лозата се появяват във всички лозарски страни по света. В Европа резонно най-засегнати са държавите с големи лозови масиви – Франция, Италия, Португалия, Испания, но съща така Австрия, Германия, Словакия, Гърция, Егейската и Средиземноморска област на Турция и др.

У нас болестта е установена в периода 2000-2003 г., когато учени изследват заболяването в Северен Централен лозарски район. По-късно болестта е открита и в Югоизточният лозарски район и по Черноморието.

Болестта са развива много силно в неподдържаните и изоставени лозя, които се срещат в почти всички части на България. Според учени заболяването се причинява от някои фитопатогенни гъби, актиномицети и други, сред тях и Phomopsis vticola, които се развиват по дървесината на лозите, но признаци се проявяват и по зелените части на растенията.

През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта.

Най-често срещана е т. нар. бавна форма, която се характеризира с промяна в цвета на листата (пожълтяване при белите и почервеняване при червените сортове) от периферията навътре между нервите; с некротизиране (покафеняване) на засегнатите тъкани и преждевременен листопад. Обикновено тези симптоми се наблюдават първо при базалните листа на отделните леторасли. Възможно е болните лози да не показват признаци по листата всяка година, като съществуват латентни (скрити) инфекции.

Внезапната или остра форма на това заболяване, известна като апоплексия, се проявява през по-продължителни периоди на засушаване, обикновено след проливни дъждове. Лози с нормална вегетация изсъхват внезапно, частично или изцяло. Засегнатите части имат характерен кафяво-сивкав цвят. Листата опадват за няколко дни. Стъблата най-често се напукват надлъжно и едностранно.

Най-благоприятните условия за развитие на екскориозата е умерено топлото и влажно време, и наличието на свободни водни капки по растенията. Лозите са най-чувствителни към заразяване от фаза набъбване на пъпките до фаза 3-и - 4-и лист на летораслите.

Важен момент в борбата срещу болестта е резитбата на заразените вдървесинени части, които са източник на инфекцията, както и поддържането на висока агротехника, редовно окопаване и балансирано торене.

Растителнозащитните пръскания се провеждат в критичните за развитието на патогена периоди. Първо пръскане - около 40% от пъпките, разположени в основата на летораслите, са във фаза пеперуда; второ пръскане - 40% от пъпките са във фаза 2- и-3-и лист.

След започване на третиранията за борба срещу маната не се налагат самостоятелни пръскания срещу екскориозата.

Още за болестите по лозата четете в новия брой на в. "Български фермер" от 25-31 март