Лозовата филоксера е непрестанна тема за обсъждане и сред хоби лозарите. Някои от тях наскоро ни попитаха какво точно е това чудо и има ли риск днес в лозята от него.

Трябва да обясним, че произходът на това дребно насекомо е от югозападната част на Северна Америка, но преди години то е станало такъв бич и е получило такова разпространение, че унищожава голяма част и от европейските лозя, което се помни и не може да се забрави.

В Европа филоксера е установена през 1863 г. във Франция и Англия. За кратко време превзема основните лозарски райони и унищожава по-голямата част от европейските лозя.

В България неприятелят е установен през 1884 г., а масовата му поява налага да се изкоренят всички съществуващи лозови насаждения на собствен корен и да се заменят с лози на устойчива на филоксерата подложка.

На 16 януари 1896 г. у нас е издаден първият закон за растителна защита, наречен Закон за мерки против филоксерната зараза и възобновяване на опустошените лозя.

От 2006 г. денят официално се чества като Ден на растителната защита в България.

Единствено лозата се поразява от филоксера, която има листна и коренова форма. Вредителят при храненето си инжектира ензими и предизвиква сериозни и вредни деформации в растителните тъкани, които са несъвместими с живота на лозата.

Въшките от листната форма

смучат сок от листата на американската лоза, в резултат на което тъканите се разрастват във вид на гали, големи колкото грахово зърно от долната страна на листата, а от горната имат малко отворче. Често галите обхващат цялата листна петура и предизвикват силно деформиране на листата.

Въшките от кореновата форма

образуват по тънките коренчета неприятни надебелявания във вид на птича глава, а по дебелите корени правят разраствания във вид на брадавици. Вследствие на това по поразените места на лозата се нарушава нормалното сокодвижение, а по-късно се развиват различни видове гнилостни микроорганизми, които разрушават корена и растението загива.

Тези повреди са добре изразени при европейските лози, за които филоксерата е много опасна, за разлика от американските лози, при които образуванията са повърхностни, а надебелявания рядко се образуват. Това е, защото тези лози съдържат феноли, които инактивират ензимите, отделяни от въшките при смучене на сок.

Смята се, че с въвеждането на устойчиви американски подложки филоксерата е унищожена на територията на България, но така ли е?

От десетина години бяха регистрирани нови огнища на поява в Пловдивско, Асеновградско, Шуменско, Разградско, Хасковско, край Карлово и на други места.
За проследяване на неприятеля трябва да се знае, че яйцата при листната и кореновата форма са почти еднакви – жълти, удължено-овални, с гладка обвивка и дължина около 0,3 мм.

Листната форма зимува като яйце

по надземните части на лозата. Излюпването на яйцата започва от втората половина на април, едновременно с развитието на лозите. Ларвите мигрират по младите листа, където се хранят и предизвикват образуването на галите.

След около 15–20 дни те се превръщат във възрастни женски основателки, които без оплождане снасят 500–600 яйца в една гала. Основателките са жълто-зелени, закръглени, с набръчкана телесна покривка, без брадавички. Тялото е сплеснато от коремната и изпъкнало от гръбната страна. Дължината му е 1–1,5 мм.

Яйчният стадий продължава 4–8 дни. Младите ларви са много подвижни и за кратко време се разпълзяват по листата, където образуват нови гали.
В продължение на пролетта и лятото листната форма на филоксерата развива 6–8 поколения, но въшките от последните поколения снасят значително по-малко яйца от пролетните поколения.

Листната филоксера е чувствителна към ниски температури и въшките, останали по надземните части на лозата, умират в края на есента и началото на зимата. Част от ларвите на листната форма мигрират по корените на лозата и там се развиват като коренова форма. Миграцията започва от втората половина на юни и се увеличава към началото на есента.

Зимното яйце непосредствено след снасяне е интензивно жълто, а по-късно придобива тъмнокафяв цвят. То е продълговато със закръглени краища и шипче в единия край.

Ларвите са жълто-зелени, удължено-овални.

При кореновата форма,

която се развива по корените и на европейската, и на американската лоза, ларвите и възрастните въшки се прикрепват към корените и смучат сок. Кореновата тъкан на европейската лоза силно надебелява във формата на тумори, по-късно образуванията се разрушават и през тях проникват различни микроорганизми. Корените на американската лоза, практически, са устойчиви на филоксерата.

Безкрилото възрастно е жълто-зелено до кафеникаво на цвят със сплеснато овално тяло, а на гърба има малки тъмни брадавички, разположени по двойки. Дължината на тялото е 1,2–1,5 мм.

Ларвата е по-дребна, удължено-овална.

Кореновата форма зимува като ларва от първа и по-рядко от втора възраст, по корените на лозата. Развива около 6 поколения годишно. Броят на поколенията е различен, в зависимост от климатичните условия на района и дълбочината, на която се развиват въшките. При температура 25 градуса C едно поколение се развива за 14 дни, а при 13 градуса С – за 60 дни. На по-голяма дълбочина развитието е по-бавно.

Ларвите са много подвижни и лесно се придвижват в почвата, през пукнатини и цепнатини. Най-благоприятни за кореновата форма са структурните почви, с добър въздушен и воден режим, където въшките могат да проникнат на дълбочина до 3 м, докато безструктурните, песъчливите и силно сбитите почви не са благоприятни за развитието им. Кореновата форма се развива по младите и старите корени на лозата. По тънките коренчета въшките образуват надебелявания, а по дебелите корени – брадавици.

В средата на лятото част от ларвите на кореновата форма се развиват в нимфи със зачатъчни крила. Те мигрират на повърхността на почвата и там се превръщат в крилати полоносещи възрастни, които се разселват по надземните части на лозите - чрез летеж и въздушни течения. Там снасят без оплождане два вида яйца – дребни и едри, от които се излюпват половите форми. От дребните се излюпват мъжки, а от едрите – женски индивиди. Една женска снася 1–4 яйца. Оттук започва цикълът на листната форма.

Половите форми нямат устен апарат и не се хранят. След копулирането им женските снасят по едно зимно яйце, обикновено в пукнатините на старата кора, по 2–3 годишните леторасли и загиват. Яйцата зимуват и развитието се повтаря.

Основен начин за борба

При европейската лоза спасението е в присаждането ѝ върху американски подложки, които са устойчиви на кореновата форма.

Срещу листната форма по американските лози борбата може да се изведе с органофосфорни, карбаматни, неоникотинови и други инсектициди.
Провеждат се две пръскания през пролетта – първото няколко дни след началото на излюпването и второто 15–20 дни по-късно. По-добри резултати могат да се получат при използване на системни, проникващи или транс-ламинарни препарати.