Ако сте от онези лозари, които обичат да се грижат с внимание и постоянство за своите лози, добре е да познавате едно заболяване, което в последните години започва да се проявява все по-често - еска, известна още като апоплексия. Тази болест засяга главно лозовите масиви в топлите и умерените климатични райони на Европа и не бива да се подценява.

Дълго време се е смятало, че вината за еска носят дървесинните гъби, които причиняват гниене на старите части от растението – такива като Stereum hirsutum и Phellinus igniarius. Те се свързват с разпадането на дървесината в стъблото и рамената на лозата. Но по-късно учените откриха, че истинските причинители на болестта са други - гъби, които проникват по-сериозно в съдовата система на растението. Най-често става дума за видове от рода Phaeoacremonium, като Phaeomoniella chlamydospora и Phaeoacremonium aleophilum.

Тези патогени действат коварно. Веднъж попаднали в лозата – обикновено през рани от резитба или други механични повреди – те

започват бавно да нарушават движението на соковете

Това може да доведе до изсъхване на части от лозата, внезапно увяхване в горещите летни дни или дори до пълна гибел на растението за няколко дни – затова болестта носи и името „апоплексия", което означава внезапен срив.

Разпознаването и справянето с еската не са лесни, особено в ранните стадии. Затова е важно да се правят прецизни резитби, да се дезинфекцират инструментите и да се избягва прекомерното натоварване с грозде на старите лози.

При съмнение е добре да се консултирате със специалист или да се предприемат мерки за подмладяване и подмяна на засегнатите растения.

Как се разпространява еската и какво да следим по лозите?

Знаете ли, че една от най-хитрите болести по лозата – еска – се възползва от нещо съвсем обичайно в грижите за лозето? Спорите на гъбите, които я причиняват, не могат просто така да пробият в здравото растение. Те чакат удобния момент – най-често след резитба или нараняване, когато по лозата има отрези и рани. Именно оттам навлизат вътре и започват да се разпространяват.
Най-уязвими са лозите между 8 и 10 години – вече добре развити, но все още в активен растеж. Когато гъбите ги заразят, първите поражения не винаги са видими отвън. Вътрешната дървесина започва да покафенява на ивици, а в съдовете, по които се движат соковете, се появява лепкава, смолиста течност. Това затруднява движението на хранителните вещества и отслабва растението.
През лятото може да се появят и външни признаци, които да ви подскажат, че нещо не е наред. Най-често първите симптоми започват да личат по листата, обикновено откъм основата на растението. При белите сортове те се проявяват като жълтеникави петна, а при червените - с червеникави окраски. На пръв поглед може да ви се стори, че лозата просто страда от горещините или недостиг на хранителни вещества, но ако петната се разрастват и се съчетават с общо влошаване на състоянието на лозата – това е повод за сериозно внимание.

Скритите признаци на еска

по гроздето и какво трябва да знаем

Понякога, дори когато всичко в лозето изглежда наред, гроздето ни може да ни подскаже, че нещо не е както трябва. Една от болестите, която оставя такива фини, но важни сигнали, е еска – особено в нейната т.нар. „хронична" или „млада" форма.

Когато болестта засегне зърната, те започват да губят свежестта си. Забелязва се, че тургорът - онова напрежение в зърната, което ги прави стегнати и сочни - намалява. Гроздето не узрява добре, а понякога по него се появяват кафеникаво-виолетови петна. Някои зърна се напукват, други направо изсъхват още преди да са достигнали зрялост. Това са предупредителни знаци, че лозата може да е носител на болестта.

Интересното (и донякъде подвеждащото) е, че тези симптоми невинаги се появяват всяка година. Затова болестта може да остане скрита за известно време и да се развива бавно, без да се забележи. Точно това я прави толкова опасна.

Но нещата могат да станат още по-сериозни, ако към тази „тиха" форма на еска се добави и друго – заразяване с гъби, които причиняват гниене в дървесината. В миналото тези гъби са били наричани Phellinus igniarius, но днес вече ги познаваме под името Fomitoporia punctata. Когато тези два проблема се срещнат в една и съща лоза, резултатът често е фатален – растението внезапно се влошава и дори загива.

Затова е добре да се обръща внимание не само на листата и стъблото, но и на самото грозде. То може да е първият и най-видим знак, че нещо не е наред. А ранното разпознаване дава шанс за реакция и грижа, които да удължат живота на лозето.

Когато лозата изсъхва за дни – острата форма на еска

Има моменти в летните дни, когато всичко в лозето изглежда нормално... докато изведнъж една или няколко лози започнат рязко да вехнат. Листата увяхват, гроздовете изсъхват, и всичко това се случва само за няколко дни, понякога дори часове. Този драматичен сценарий често е знак, че става въпрос за т. нар. остра (или акутна) форма на еска.

Това внезапно засъхване започва от върха на летораслите – като че ли лозата просто се отказва да живее. Най-често се случва в горещи и сухи периоди, когато растенията са подложени на стрес, или след гръмотевични бури, които допълнително ги изтощават. За стопанина, който не очаква подобно нещо, това може да бъде истински шок.

Ако се разреже засегната лоза, вътрешната част на дървесината ясно показва, че нещо сериозно я разрушава. В центъра често се вижда изменена зона със светъл, почти избелял цвят и рехава структура, заобиколена от по-тъмна и твърда дървесина. Това е характерният отпечатък на болестта – един вид "вътрешна гнилост", която пречи на лозата да поддържа живота си.
За още по-голямо усложнение, понякога към еска се добавя и вторична зараза с друга гъба - Eutypa lata, известна с това, че причинява еутипиоза. Тогава положението се усложнява още повече и често води до нужда от изкореняване на растението.
Затова, ако някога видите рязко влошаване на лозите – особено през лятото – не го отдавайте само на жегата. Проверете внимателно как изглежда дървесината и потърсете съвет. Навременните действия може да спасят останалата част от лозето.

Как да се предпазим от еска – съвети за здраво лозе

Ако има нещо, което всеки грижовен лозар може да направи срещу болестта еска, то това са т. нар. фитосанитарни мерки. Звучи сложно, но всъщност става дума за съвсем практични и изпълними действия, които могат да спасят лозето от сериозни щети.

Първото правило е просто – пазете лозата от наранявания. Колкото по-малко рани по нея, толкова по-малко възможности за проникване на гъбите, причиняващи еска. Затова при резитба е добре да се правят възможно най-малко отрези, особено по по-старите части на растението. Остри, чисти инструменти и сухо време по време на резитба също са от полза.

Идва момент, в който някои лози показват ясни признаци, че са силно заразени – внезапно изсъхване, петна по листата, напукани зърна. Тогава не бива да се колебаем. Такива растения трябва да се отстраняват от лозето, защото са източник на зараза за околните. Най-добрият начин за унищожаване е чрез изгаряне на място или на определено за това място, така че спорите на гъбите да не се разпространят допълнително.

Грижата за лозето не е само резитба и поливане – понякога е и навременно взимане на трудни решения. Но с малко повече наблюдение и внимание, можем да се справим с болести като еска и да дадем на лозите си най-добрия шанс да растат здрави и плодородни.