В лозето има болести, които идват тихо, без много шум, но могат да нанесат сериозни щети. Една от тях е сивото гниене - гъбна болест, която се развива бързо при влажно и дъждовно време. Ако сте отглеждали лози поне няколко години, вероятно вече сте се сблъсквали с нея. Започва уж незабележимо - петънце тук, изгнило зрънце там - но ако условията са подходящи, може да унищожи до 60-70% от реколтата, особено при по-чувствителните сортове.

Най-големите щети обикновено се наблюдават по време на зреенето на гроздето

При десертните сортове пораженията са по-сериозни - гроздовете започват да загниват, кожицата се сбръчква, зърната омекват и губят търговския си вид. Това прави почти невъзможно съхранението и транспортирането на гроздето.

Ако пък се отглеждат винени сортове, сивото гниене влияе на качеството на виното. Гъбата отделя вещества, които разграждат багрилните съединения в ципата, и така вместо плътно, обагрено вино, се получава бледа напитка с нарушен вкус.

Сивото гниене не пощадява и посадъчния материал. В стратификалните помещения заразява резниците, а пъпките и младите, етиолирани леторасли потъмняват и загниват. Ако пролетта е дъждовна, гъбата лесно се пренася и върху новозасадените лозички, причинявайки загниване още в началния етап от развитието им.

Борбата със сивото гниене изисква постоянна бдителност - проветриви формировки, навременни пръскания, избягване на наранявания по гроздовете и разумно поливане.

Симптоми

Ако се разходите из лозето и започнете да забелязвате по листата едри сиво-кафяви петна, бъдете нащрек - това може да е първият сигнал, че сивото гниене вече е тук. Обикновено тези петна са разположени хаотично и често са покрити със сив налеп, особено в по-влажни и сенчести места. През лятото, когато слънцето напича силно, засегнатите участъци от листата може да започнат да прегарят и да изсъхват. В тези случаи между здравата и болната тъкан се образува характерна граница, която понякога също се покрива с мъхест налеп - като сив воал върху зелената плът.

С настъпването на есента, обаче, болестта става по-трудно забележима – петната потъмняват, листата изглеждат като естествено съхнещи и често човек не подозира, че това всъщност е дело на патоген.

Зелените леторасли също могат да бъдат

поразени, макар това да се случва по-рядко

При лошо узряване в края на сезона, те започват да се покриват с плесен и загиват при първите по-сериозни студове. По тяхната повърхност често се появяват миниатюрни черни точици - плодните телца на гъбата.

Цветовете също не остават незасегнати. По време на цъфтежа гъбата напада ресите, причинявайки загниване на цветчетата и дръжките. Но истинската опасност идва с узряването на гроздето - тогава започва най-сериозното заразяване.

Обикновено болестта нахлува през рани - причинени от градушка, напукване на зърната след дъжд, поражения от оидиум, гроздови молци, акари, птици или просто механични наранявания. Първо по зърната се появяват дребни, невинно изглеждащи кафяви петна, които бързо се разширяват. Скоро цялото зърно омеква, кожицата става светлокафява, лесно се пука и се обелва. А после - започва истинската верижна реакция. Едно заразено зърно предава болестта на съседните, и така цялата чепка може да бъде унищожена.

Когато гъбата проникне навътре, тя започва да разгражда захарите в месестата част. И така, от едно сладко, сочно грозде, остава само развалена маса.

Причинител

При всяка болест в лозето се крие невидим враг - и при сивото гниене този враг е гъбата Botrytis cinerea. Зад това сложно латинско име стои един от най-опасните причинители, които обичат влажното време и мекия климат. Тя е коварна, защото не се нуждае от много, за да започне да се развива -

достатъчно е да има рана по гроздето

и няколко дни влажно време, и заразата тръгва

Сивото гниене всъщност се причинява от гъбата Sclerotinia fuckeliana, но в природата тя се проявява най-често чрез своята форма Botrytis cinerea. Тази гъба не изчезва с първите студове - напротив, тя е много добре подготвена за зимата. През есента, когато температурите започнат да падат под 15°С, тя започва да образува малки, твърди телца - склероции. Те са черни и почти невидими с просто око, но изключително издръжливи.

Склероциите остават да зимуват върху опадалите листа, по недобре изчистените гроздови остатъци, по лозовите пръчки, дори в почвата. В тях гъбата кротко чака подходящия момент - а той идва с настъпването на пролетта. Когато температурите минат над 5°С и почвата се навлажни, склероциите прорастват и освобождават хиляди конидиоспори - невидими спори, които се носят от вятъра, дъждовните капки и дори насекомите.

Оптималните условия за развитие на гъбата са около 23–24°С - тогава спорообразуването е най-активно, а мицелът - тази мрежа от тънки гъбни нишки - започва интензивно да нараства. Ако температурите минат над 30°С, процесът временно се прекратява. Но когато отново стане влажно и топло - болестта се събужда и тръгва с пълна сила.

Най-важният фактор за развитието

на сивото гниене е влагата

Без нея гъбата не може да проникне и да се развие. Именно затова години с чести превалявания, росни сутрини и висока влажност са критични за възникването на епидемии.

Ако зърната на гроздето са здрави и кожицата им не е нарушена, гъбата не може лесно да проникне. Но дори най-дребната капка вода, останала върху повърхността на гроздето след дъжд, роса или поливане, създава идеална среда за заразяване. При температура между 15 и 20°C са достатъчни само шест часа, за да започне процесът на зараза. Ако е по-топло - около 28°C - гъбата е малко по-бавна, но пак ѝ трябват само 6 до 12 часа. А при по-хладни дни, около 5°C, заразата може да се развие за около две денонощия.

Интересното е, че ако гроздето е напълно сухо, то не може да бъде заразено - освен ако няма нараняване. Това може да се случи от градушка, насекоми, оидиум, напукване при рязка смяна на времето. Природата не прощава - щом се появи пролука, гъбата я използва.

Още по-коварна е другата възможност - заразяване при допир. Ако едно зърно вече е изгнило, само да се докосне до съседното е достатъчно, за да му предаде заразата. Болестта не чака – тя се разпространява зърно по зърно, чепка по чепка, понякога и за дни.

Мерки за контрол

Сивото гниене е като тих крадец - ако не го усетиш навреме, може да ти отмъкне цялата реколта. Но добрата новина е, че има начини да го държиш далеч от лозето, ако подхождаш с внимание и постоянство.

Всичко започва още с избора на място. Лозите обичат леки почви, които не задържат влага, и места, огрявани от слънце. Ако лозето е разположено в затворена котловина, където сутрешната роса се задържа до обяд, това създава идеални условия за гъбата. Но ако има движение на въздух и достатъчно светлина - рискът значително намалява.

След това идва ред на самата формировка. Лозите трябва да се формират така, че гроздовете да не са закрити от гъста листна маса. Когато слънцето и вятърът достигат до чепките, влажността около тях намалява и гниенето става по-малко вероятно.

Една от най-важните мерки е да се пази гроздето от повреди - механични, от насекоми, от оидиум. Всяка рана е врата за гъбата. Ако все пак се появят загнили зърна, не ги оставяйте - отрежете и премахнете повредените чепки още преди заразата да се разпространи.

След прошарването - онзи етап, в който зърната започват да омекват и придобиват характерния си цвят - е много полезно да се премахнат част от листата около гроздовете. Така въздухът се движи по-свободно, а сутрешната роса изсъхва по-бързо. Също така е важно редовно да се унищожават плевелите и да не се прекалява с поливането и торенето - особено с азота, който води до прекомерен растеж.

А когато настъпи време за гроздобер - не бързайте да берете рано сутрин. Изчакайте росата да се вдигне, за да не пренасяте влагата от чепка на чепка.

Разбира се, има и химическа помощ. Пръсканията срещу сивото гниене са като защитен щит - ако се направят навреме, могат да спасят реколтата. Първото третиране трябва да се направи веднага след прецъфтяване, когато плодовете още не са уязвими. Второто идва преди зърната да започнат да наедряват и гроздът да се затвори. Третото - при прошарване, а четвъртото - около 3-4 седмици преди гроздобера.

Ако годината не е особено влажна и лозите не показват признаци на зараза, може да се приложат само второто и третото пръскане.