Чашовидната формировка е успешна при малки площи и наклон

Нашата млада читателка Гергана Иванова ни писа, че се интересува как точно трябва да поддържа и реже няколко лози в двора, които иска да отглежда по чашовидна формировка подобно на такива, каквито са имали едно време нейните баба и дядо. Уточнява, че дворното й място е на доста стръмен терен.

Отговор:

Наистина всички по-възрастни хора на село, които са се занимавали с лозя от години, отлично познават чашовидната формировка и масово са я прилагали.

Някъде до 70-те години на миналия век успоредно с приземния Гюйо тази формировка е била от най-широко разпространените в нашата страна – и при десертните, и при винените сортове. Старите хора още са я наричали главеста формировка.

Днес тя е предпочитана предимно в частни лозя и на по-малки площи. Използва се по-често и на силно наклонени терени, защото не изисква конструкция и е доста по-лесна за поддържане.

Чашовидната формировка и днес никак не е за пренебрегване, защото притежава своите немалко предимства.

Лозите са без подпорна конструкция

При нея лозите се отглеждат без подпорна конструкция, много по-лесно се формират и поддържат, а и по-рано встъпват в плододаване.

На следващо място не е за пренебрегване това, че резитбата им се извършва по-лесно и за много по-кратко време. Освен това лозите лесно се загрибват преди да настъпят зимните студове, а в крайна сметка от тях се получава качествено грозде.

И обработката на почвата е по-улеснена и може да се извършва в две посоки.

Стъблата са къси

Стъблата на чашовидно формираните лози най-често са с височина 15-20 см, и много по-рядко са с дължина 50-60 см.

От тях излизат от 3 до 6-8 рамена, които завършват на чепове с по 2 очи. Всичко това силно напомня на формата на чаша, откъдето произлиза и наименованието й.

През вегетацията летораслите на лозите се привързват вертикално към опорно колче.

Как се формира „чашата"?

Основният начин по който започва да се формира „чашата" е следният: През първата година след засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи.

През втората година напролет развилият се леторасъл от второто око, който е по-високо разположен, се премахва заедно с част от стария чеп. А леторасълът, който се е развил от първото око и е по-ниско разположен се реже отново на чеп с 2 очи.

На третата година от чепа, който е оставен, израстват два силни леторасъла. През пролетта на третата година те се режат пак на чепове с по 2 очи. От тях ще се развият 4 леторасли.

На четвъртата година през пролетта отново всеки от развилите се 4 леторасли се реже на чеп с 2 очи. По този начин всъщност се залагат 4 рамена на главината на лозата, от които ще се развият 8 леторасли.

През петата година, пак напролет, по-високо разположените леторасли, които са се развили от вторите очи, трябва да се премахнат заедно с горната част на старите чепове, а по-ниско разположените се режат пак на чепове с по 2 очи.

През следващите години просто трябва да се поддържа същият начин на резитба.

Трябва да се знае, че в зависимост от силата на лозата броят на рамената може да се увеличи или намали по преценка на стопанина. Например, ако лозата е по-слаба, тогава може да се премахне някое от по-тънките рамена.

При много силна лоза пък броят на рамената може да се увеличи и до 5-6-7.

Резитба за плододаване

Такава резитба трябва да се прави всяка година, като при операцията ежегодно се премахват излишните пръчки и част от многогодишната дървесина.

Ако целта е да се увеличи натоварването на лозата, тогава и двете развити от миналогодишния чеп пръчки трябва да се отрежат на чепове с по 2 очи.

По друг начин натоварването може да се увеличи и чрез оставяне на смесено плодно звено – чеп с две очи и плодна пръчка с 4-5 очи.

Специалистът обяснява

При тази формировка е много лесен начинът, по който се поддържат лозите. Но все пак е добре да се познават качествата на сорта, който се отглежда, защото има някои специфични детайли, които трябва да се спазват при различните сортове.

Например при памид, мавруд, червен мискет, сензо и други подобни сортове трябва да се реже именно по този начин, който тук обяснихме.

Но при други сортове, като Болгар, Брестовица или т.нар. сортове от ориенталската група, трябва освен чеп с две пъпки да се остави и плодна пръчка с 8-12 пъпки или стрелка с 4-7 пъпки.

Формираните чашовидно лози имат късо стъбло с оформена глава, от нея лъчеобразно се формират 4-8 рамена, които излизат от един център под еднакъв наклон и с еднаква дължина. На всяко рамо има по един, а при силните и по-възрастните лози по два чепа с по едно до три очи.