Изтощили сме ги достатъчно, за да получим реколта, трябва да им върнем баланса
Повечето от личните стопани прибраха реколтата, други сега ще го сторят, но и едните и другите знаят, че в недалечно бъдеще ще дойде време да подхранят лозето, което им е дало много плод и е достатъчно изтощено от тази си работа.
Ще прибегнем естествено до минералните вещества, които са тези на които ще разчитаме хем да нахранят лозите за есенно-зимния период, хем да ги защитят по този начин от зимните студове. Защото минералните и органични вещества, които се намират в почвата са изчерпани от състоялото се активно плододаване сега.
Есенното, както и пролетното подхранване, е много важно мероприятие, защото най-пряко засяга бъдещата реколта.
Да знаете, че лозовата лиана е доста сложна и мощна машина и тя е една от природните структури, които черпят най-много вещества от почвените слоеве, където са разположени корените. А те са разположени в широк ареал и в дълбочина, и настрани.
Тъй като не сме в състояние да влияем на климата, то поне имаме реалната възможност да насочим своите усилия към въвеждането на необходимото количество хранителни вещества в почвата, която изхранва лозата. Казвали сме, че всяка година гроздовата реколта извлича най-полезните елементи от там и така почвата обеднява, носейки по-малко плодородие за следващия сезон.
Преди да внесем необходимите торови съставки, трябва първо да разберем какви видове от тях са необходими и да вземем предвид какво сме внесли миналата година и пролетта на тази. В агрономската наука неслучайно съществува разделът, наречен балансирано торене.
Азот, фосфор, калий - това са елементите, които влизат в основния хранителен режим. Но не са само те...
Още елементи трябва да присъстват в почвата на лозата. Те са калций, желязо, манган, цинк, мед, бор и други.
Липсата на някои от тях доста често се пренебрегва, което в първата година може да не даде негативен ефект, но определено влияе и ще се усети при някои от следващите реколти.
Азотът е основополагащ елемент. Той е необходим за почти всички части на растението за добър и хармоничен растеж и развитие на плодните части на растението. Той е част от протеините.
Как да разберем дали гладуват
за азот нашите лози?
Първото нещо, което може да ни направи впечатление естествено е забавянето на растежа на летораслите, ако този елемент е дефицитен за растението.
Други признаци са, че листата започват да губят атрактивния си цвят и стават матови.
Ако азотът е в излишък, листата стават необичайно големи. Тогава и летораслите се развиват много бързо, но трябва да се знае, че в този случай те загубват от устойчивостта си на студ.
При прекаляване с дозите на азота гроздето става по-воднисто.
Фосфорът е отговорен също за протеините, но този път в гроздовия прашец. На него се дължи това, че лозата започва активно, синхронно и пълноценно да цъфти. Затова е особено необходим по време на цъфтежа, както и за узряването.
Когато този фин елемент не е достатъчен, върху листата започват да се появяват петна – те обикновено са лилави, с червеникав оттенък.
Калият е любимец на лозата. Той й придава повече устойчивост на студ и на редица заболявания. Това е елементът, който сериозно влияе върху степента на зреене на плода и пръчките, а на финала подобрява вкусовите характеристики. Особено важен и при винените сортове. При липсата му гроздето определено не зрее пълноценно. Лозата става силно уязвима на зимни студове. Калиевите торове се препоръчват в края на лятото и през есента.
Ако в почвата липсва калий в достатъчна степен, тогава върху листата пак започват да се образуват петна – но този път те са от един вид изсъхнала тъкан, а самите листа започват да избледняват.
Така че си идваме на думата, че
есенното подхранване е
много съществена операция.
Някои опитни специалисти препоръчват торенето да става на по-голяма дълбочина, за да бъдат съставките по-добре разположени и усвоени от дълбоката коренова система на лозите. Но дори и по-плитко да е, особено при по-младите лози, е добре да се изкопае канавка около храста - до три педи и там да се внесат необходимите вещества. През втората година при млади лози най-добре е да се добавят торове и в течна форма.
Веднъж на всеки три години компостът е много полезен - нормата му е около 7 кг на квадратен метър.
Има и друг вариант за минералното торене наесен.
Може да добавим под една лоза: азотни торове - 20 г и 10 г суперфосфат. На 50 см от храста се копае канавка, дълбока около 35 см, внасят се минералите и се напълва с вода и с пръст.
Листното хранене е важно за растежа
То би могло да се извършва и няколко пъти по време на вегетацията. Първият път - преди цъфтежа - около 1,5-2 седмици преди това. Не бива да се пръскат листата в слънчево и горещо време, защото изгарят. Най-добре е да се избере облачен ден или късно вечер.
Кореново хранене може да се прави по време на растежа, то е с основната цел да се увеличи добивът. Но да се помни, че това подхранване не замества прилагането на основните торове наесен.
То се прави първия път 15-21 дни преди началото на цъфтежа, добре е около 2 седмици след това да се повтори. Има и трети път - преди узряване на плодовете.
Кой елемент за какво?
Мед – прави лозите по-устойчиви на заболявания, увеличава устойчивостта на замръзи по лозата, също и допринася за устойчивостта на суша.
Цинк - липсата му води до смиване на плодовете при леко влажни условия и респективно загуба на част от реколтата.
Бор – този елемент има своя положителен ефект върху развитието на цветния прашец, а също така увеличава съдържанието на захарите в плодовете.





Коментари