Домашното винопроизводство е на старта си

По социалните мрежи, в които участват хоби лозарите и винарите от доста време може да се забележи, че стопаните от цялата страна активно и масово търсят и предлагат грозде за вино.

Търсят се определени сортове за бяло или червено вино, не се крият цените, разменят се най-различни съвети.
Домашното винопроизводство е на старта си...

То уж не е много сложен процес и от мнозина е изучен до рутина, но има някои моменти, на които трябва да се обърне по-специално внимание, ако искаме крайният резултат наистина да е гарантиран и да се получи вкусно вино без дефекти и болести.

Кои са основните етапи, през които трябва да се премине и какво трябва да се знае от всеки домашен майстор. Това съветват специалистите и нашите консултанти, преди и през тази година да посегнете да направите домашното грозде на вино.

От гроздобера зависи здраво ли ще е виното

Много важен е етапът на бертибата на гроздето, той е от голямо значение за финалния резултат, въпреки че мнозина малко го подценяват. А само добре узрялото грозде с високо количество на захари е първата предпоставка за вино с високи вкусови качества.

Гроздето не постига своята технологична зрялост по едно и също време всяка година. Трябва да се знае, че моментът на прибирането му твърде много зависи от климатичните особености на региона и от сорта.

Показателите му може да са различни за различни райони, които дори се намират в съседство.

Става дума за

захари, рН, киселинност...

Затова е задължително и за хоби лозарите да започнат да си взимат проби – те се правят, за да се проверят докъде са стигнали нивата на захарите, рН и киселинността.

Когато всички тези нива са проверени и постигнати, чак тогава е редно да се започне с беритбата.

Не всеки обаче би могъл да прави често тези проби...
Е, тогава за ориентация трябва да служат всички характерни външни белези на реколтата. Те основно се състоят в наедряване на зърната, достигане до цвета, който е типичен за сорта, омекване, лесно откъсване от дръжката и отделяне на семенцата.

Когато времето е топло и без валежи, може дори да се изчака с гроздобера, по този начин ще се натрупат още захари.

Беритбата задължително се прави в сухо време, без превалявания. Ако завали, се изчаква за няколко дни, за да позволим да се възстанови захарността на гроздето. Това наистина може да стане за броени дни, ако имаме търпение.

След като гроздето е обрано, то внимателно трябва да се транспортира до помещението, в което ще се преработва. Най-добре е това да става в подходящи пластмасови съдове и гроздето бързо да бъде прибрано на закрито, където следва и почистването му.

Хигиената, и пак хигиената...

Трябва да сме подготвили и хигиенизирали всички съдове и маркучи, както и цялото помещение – това се прави още преди гроздето да е вкарано в помещението, защото заразите прескачат и по въздуха, така да се каже.
Поддръжката на буретата за вино е редно да се прави целогодишно, а не в последните дни преди гроздобера. Още след източване на последното вино, те трябва да се измият няколко пъти с гореща вода, да се оставят да изсъхнат и след това да се опушат със серни препарати, най-често таблетки.

Но специалистите дори препоръчват опушването на буретата да става всеки месец, за да бъдат идеално дезинфекцирани, да са ликвидирани всички гъбички и плесени и да не позволим дори и минимално количество от тях да се развият, което буквално става със скоростта на светлината. Това се прави задължително и преди беритбата, разбира се.

Тогава буретата се накисват с вода, която се сменя през ден за няколко седмици. След това съдовете се измиват с горещ разтвор на 1% на сода (натриев карбонат), изплакват се и се подсушават. Сода за бъчви може да се намери без проблем по специализираните магазини и селскостопански аптеки.

Следващият процес е опушване на бъчвите със серни таблетки, които са много удобни – те се окачват на негорима кука, запалват се и след като започне да отделя газ се спускат в бурето и то се затваря плътно.

За червеното вино...

При червеното вино ферментацията протича с ципите, семките, възможно е даже и с чепките, което правят по-рядко някои стопани.

Преди да се постави в съдовете, гроздето се смачква, за да се отдели максимално сокът – трябва да се знае, че това доста улеснява ферментацията и вкарвайки въздух аерира сместа. Това е необходимо, за да бъде улеснена дейността на дрождите.

Много подходящи за целта са ръчните гроздомелачки, които масово се ползват в домашни условия. Много домашни майстори предпочитат практикуването на т.нар. ронкане – процес на отделяне на чепките от зърната, за което се смята, че несъмнено подобрява вкусовите качества на виното, макар и процеса по ферментация да се удължава.

Ронкането може да се извърши преди или след смачкването на гроздето. Който не желае да използва гроздомелачка, може спокойно да намачка гроздето и на ръка. Трябва да се внимава да не се смачкват семената, защото именно на тях се дължи промяна във вкуса на виното и то може да започне да нагарча.

За бялото вино...

При производството на бяло вино се използва само гроздовият сок, като преди да започне ферментацията се отделят семките, чепките, ципите и пулпа.
След смачкване, сместа се налива веднага в съд за сулфитиране.

Бел.ред. В следващ брой на в. "Хоби фермер" можете да прочетете правилата при измерване на захарите и подготовка за ферментация.