В Плана за торене: нуждата от азот не трябва да се компенсира с по-голяма доза от предписаната по етикет

Още три седмици остават до края на Кампанията по директните плащания, за подаване на заявления за подпомагане и коригиране на вече подадените. Срокът беше удължен с промяна на Наредба №4, с което бе дадена възможност кандидатите да имат по-голям избор на интервенции за подкрепа и време да се запознаят с новите условия, които са част от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за 2023-2027 г.

Както е записано в мотивите за промяна на наредбата, удължаването на срока за подаване на заявления за подпомагане е изцяло в интерес на заинтересованите земеделски стопани, като се дава възможност кандидатите да заявят подпомагане по максимален брой интервенции.

Тази година е възможно заявяване както през общинските земеделски служби, така и чрез Системата зе елелектронни услуги - СЕУ с електронен подпис. За целта всичко, което очертаете и заявите, трябва да изпратите по електроенен път за автоматична проверка през системата ИСАК, за да може да видите резултатите от нея.

Апелираме добре да прочетете това, което излиза от автоматичната проверка, за да имате възможност да направите корекции там, където контролите показват, че има несъответсвия.

Приключването на заявяването също ще може да се извършва изцяло по електронен път. Много стопани обаче предпочитат да го сторят на място в службите.

Забавянето на кампанията стана успоредно и с въвеждането на корекции на няколко наредби - 3,4, 8 и обнародването им в Държавен вестник.

Последните промени в Наредба 3 (за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции) не въведоха нови условия и ангажименти за стопаните. Но пък дадоха едно по-широко тълкувание за това какво представляват почвените подобрители.

За целите на интервенцията „Екосхема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване“ Българската агенция по безопасност на храните от публичните регистри, направи

извадка на регистрираните органични торове,

органични подобрители на почвата, микробиални торове и растителни биостимуланти. Може да я откриете в сайта на БАБХ, раздел регистри в „Извадка от електронния регистър на торовете, подобрителите на почвата, биологично активните вещества и хранителните субстрати“. Всеки, който иска да заяви екосхемата за почвен потенциал, в нея може да намери одобрените продукти.

Както може би сте запознати, по екосхемата може да се кандидатства с една от двете практики - междиннни култури със зелено торене или използване на външни органични подобрители на почвата. За да получите подпомагане, не е задължително да прилагате двете практики едновременно.

Ако изберете междиннни култури плюс зелено торене, едновременно с това можете да изпълните стандарта (ДЗЕС) за покривни култури на площи с наклонени терени, който е под номер 6. Има почти съвпадение със сроковете: при ДЗЕС 6 наклонените с повече от 10% площи трябва да имат покривка през зимния чувствителен период от 1 ноември до 15 февруари; а при екосхемата - тези култури трябва да са налични на полето от 15 октовмри до 15 февруари.

Що се касае до втората практика, свързана с прилагането на органични подобрители, е добре да разбираме условието до 90% изкуствен тор и 10% органичен тор от азот-потребностите на културата. Първо, не е достатъчно, ако само намалим с 10% изкуствения тор. Второ, по препоръка на агронома се прилага съответен органичен подобрител за 10-те процента компенсация, като дозата трябва да съответства на предписанието на производителя. Например, избрали сте органичен подобрител с по-малко съдържание на азот, и увеличавате дозата, за да ги докарате до 10. Това не бива да правите, защото това вместо да помогне, ще убие растенията. Ако прилагането на еднократна доза може да осигури потребностите на културата от азот, тя е напълно достатъчна.

Органичните подобрители могат да се използват както листно, така и почвено.

Оборският тор също може да се използва като органичен подобрител. Условието е той да се е превърнал в такъв чрез аеробно или анаеробно третиране. За да можете да го ползвате, животновъдът трябва да е регистриран по чл. 229 от Закона за ветринарно-медицинскате дейност, т.е. да е одобрена технологията му за обработка на тора. За да може агрономът ви да прецени какво количество да използва, би следвало да има спецификация на съдържането на азот.

За целите на екосхемата земеделският стопанин трябва да следва

План за управление на хранителните вещества

за културите в стопанството, за който МЗХ събра множество въпроси от стопани и агрономи как да го направят.

„Намалихме административната тежест върху вас и нас, като разработихме образец на Плана за торене или Плана за управление на хранителните вещества“, съобщи по време на годишния форум на собствениците на земеделски земи Аделина Стоянова от дирекция „Директни плащания“.

Очаква се образецът да бъде качен на страницата на Фонда – в раздела на съответната екосхема, най-късно до 10 дни след като обнародват в Държавен вестник поредните промени на Наредба 3.

През 2024 г. се очаква да бъде готов автоматичен инструмент, при което попълване излиза плана за управление на цялото стопанство. Някои специализирани фирми също в момента работят с такива инструменти.

След като приключите със заявленията и ги затворите, този документ трябва да бъде подаден до 3 седмици. Дотогава ДФЗ автоматично ще извади в електронна таблица всички парцели, които сте заявили по тази интервеция, заедно с културите.

Срещу парцелите и културите ще има празни полета, които агрономът ви трябва да попълни (което представлява информацията от Плана за управление на хранителните вещества) – потребността на културата и използвания продукт с дозите, съобразени с указанията на производителя. Доказването на вложените обеми става чрез разходооправдателни документи и дневниците за растителна защита и вложени подобрители на съответния парцел.

В списъка с хранителните вещества на БАБХ не са включени органичните подобрители, които съгласно изменение на регламента нямат задължение да бъдат регистрирани в Агенцията по храните. За всички тези подобрители служителите ще ви искат наименованието на етикета - да е един от 4-те гореспоменати групи, както и в Плана да бъда записан номерът на сертификата, който го има на етикета му.

При случаите на земеделски стопани, които сами са произвели органичните подобрители, същите вместо разходооправдателни документи следва да докажат: наличието на ниво стопанство на приложима технология одобрена от РИОСВ с капацитет на инсталацията (ако е приложимо); лицензирана площадка за третиране на отпадъци със съответните кодове (ако е приложимо) и протоколи за произведена продукция, идентична на вложената.

Друга по ред екосхема, по която стопаните имат питания, е тази за

разнообразяване на отглежданите

култури (дивесификация)

Тя има нещо общо с ангажиментите по зелените плащания, но е с по-различни параметри.

Първи критерии е броят на културите, вторият са процентните отношения.

В случаите, които не можете да ги спазите, защото сте планирали дейността си по-рано от интервенцията, не бива да ви отказва да я заявите, обясняваше Стоянова на няколко агросрещи. Тогава за процентите, които няма да са в съответствие с фиксираните – 75 и 90% (дял основна култура), ще получите намаление на плащането. Но намалението ще е много по-малко, отколкото сумата, която бихте получили, ако не заявявате въобще екосхемата.

Това е единствената интервенция, която се заявява на ниво стопанство и всички площи обработваеми се отчитат по съотношение. Всички останали интервенции могат да бъдат заявявани на ниво парцел.

Как ще излязат сметките с угарите?

За 2023 г. България отново ползва дерогация за непроизводствени площи, т.е.

Земеделските стопани, които са се възползвали от дерогацията по ДЗЕС 8, и са засели култури върху предвидени за угар парцели, ще могат да ги отбележат в заявлението си като угар за целите на ДЗЕС 8, като очертават не по-малко от 4% угари, върху които могат да засеят всичко освен царевица, соя и дървета с кратък цикъл на ротация (взимате цялата необработваема земя, умножават по 4% и площта, която се получава, я очертават като угар).

Ако угарта с дерогация по ДЗЕС 8 е засята с различна от трите основни култури по екосхемата за разнообразяване на културите, може да бъде зачетена, но не следва да се дублира с другите налични култури и при спазване на процентното съотношение между културите.

За да ги ползвате в ДЗЕС 8, трябва да ги очертаете и посочите като угари (брои се за отделна култура), но трябва да имате и още едно поле да кажете с какво сте го засели.

За целите на екосхемата обаче угарта е културата, която действително е засята. По интервенцията площите със слъчглед по дерогация ги събирате с другите площи със слънчоглед, които не са по дерогация, и ги отчитате към общия процент.

Математиката обаче не излиза, когато ги разпределим в съотношението 90:75:10. Защото тези 15% между 75 и 90 разделено на две правят 7,5%. По този начин ако имате четири култури и 4-тата култура е 10%, ще нарушите съотношеието в процентите. Затова за целите на екосхемата е казано, че трябва да има най-малко 4 култури. Може да имате 5 или 6 и може би така ще е по-лесно.

Обаче ако искате да приложите точно съотношението на четирите култури, първата трябва да е под 75%.

На сайта на ДФЗ има калулатор, който пресмята точно това за екосхемата за разнооразяване.

За да спазите стадндарта, не може да очертаете площи, които миналата година са били угар. При екосхемата обаче няма правна пречка за това.

Ако догодина нямаме дерогация, тогава по-приложимо ще бъде тези непроизводствени площи да бъдат елементи на ландшафта, като част от схемата за екологична инфраструктура.

За екосхема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура един от ангажиментите е почистване на инвезивни видове. Очаква се в наръчника за прилагане на стандартите да бъдат публикувани и снимки на тези видове.

Според експертите в агроведомството екосхемата с най-голям интерес до момента е тази за неприлагането на тотални хербициди и ПРЗ от 1-ва професионална група (не заявявайте такива площи по екосхемата). Вероятно защото е най-лесно приложима и най-добре разбрана.

Към МЗХ е имало запитване по отношение на семената, за екосхемата ПРЗ, които се следят, се влагат във вегетациоания процес след засяване, не се отчитат обеззаразители на семена.

Ако по време на очертаването, системата не ви дава възможност да очертаете дадена площ за няколко интервенции, сверете отново чл. 9 от Наредба №4 от 30 март 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни - тук са описани всички комбинации, възможни и невъзможни.

И още едно важно уточнение: фермерите, които имат поети многогодишни агроекологични ангажименти, е добре да ги приключат през 2023 г. За да не се наложи да връщат пари, след което могат да избират между агроекологични плащания и екосхеми. Тези, които имат приключили агроекологични ангажименти, могат да избират дали да кандидатстват по екосхемите, или да поемат нови агроекологични ангажименти. Разликата е в субсидията, както и в периода на поддържане на тези анагжиметни.

Всички екосхеми са доброволни с едногодишни ангажименти. По отношение на агроекологията – също са доброволни, но някои са с по-дълъг период на прилагане.