16° C, предимно ясно
Тази пролет се среща в много лозя в страната на преовлажнени почви
Желязната хлороза по лозата тази пролет се среща по много лозя из страната, показват сигнали и снимки на наши читатели. Обяснението може да се намери в честите валежи и мократа пролет, в резултат на което и много почви вече са преовлажнени и се наблюдава дисбаланс на елементи в тях, като желязото например.
При този вид хлороза младите листа започват дружно да изсветляват, като този процес започва от върха на летораслите. Най-горните листа първо придобиват светлозелен цвят, а след това могат да изсветлеят и до жълто, докато листните жилки остават зелени за дълго време.
Старите долни листа общо взето запазват нормалния си цвят. Тази особеност трябва да се има предвид като основен симптом за диагностициране на заболяването.
Промяната в цвета се дължи всъщност на затрудненото усвояване на желязото в почвата от растението, а желязото е основният елемент, допринасящ за образуването на хлорофил.
Лозята, които са разположени на тежки, плътни и и преовлажнени почви са много по-податливи на тази хлороза, която може да се наблюдава в три вида.
Желязната е първият вид. Както казахме, тя е резултат на недостига на този елемент. Дефицитът на желязо се засилва и от излишък на карбонати в почвата. На алкални и преовлажнени почви желязото се свързва с неразтворими карбонатни соли или калциеви комплекси, което го прави недостъпно за усвояване от корените на растението.
Желязната хлороза може да се дължи и на прекомерно прилагане на вар или на пепел при тежки почви.
Желязната хлороза не е инфекциозно заболяване по лозята и може да бъде коригирана. Най-лесно това може да стане чрез подаване на желязосъдържащи препарати, като зелен камък например.
Има и втори вид хлороза, която обаче е инфекциозна и е опасна. Тя още се нарича жълта мозайка или късовъзлие, защото се характеризира с поява на къси междувъзлия. Тя е опасно заболяване, защото при нея освен, че се нарушава синтеза на хлорофил, в резултат на това пожълтяването на лозовите листа се провокира и от един вирус (GFLV). Този вирус се пренася от нематоди и се разпространява само в почвата.
Вирусът обикновено се разпространява с лекота в хладна и влажна почва, а в суха и нагряла се от слънцето почва той не може да е активен.
Съществува и трети вид хлороза, която се наблюдава при резки отклонения в климата и промяна на условията на растеж и развитие на растенията, както и след катастрофични явления.
Тази хлороза се проявява след природни бедствия, рязко влошаване на времето, както и при направено пресаждане на лозите или възникнала промяна на химическия състав и структура на почвата. Може да се наблюдава при поява на много ниски или много високи температури. Вследствие на всичко това лозите изпадат в стрес.
Признаците на тази хлороза се появяват и когато е направено несполучливо ашладисване и взаимодействието между калема и подложката е нарушено. Тогава присадката не получава достатъчно хранителни вещества и гладува. Така изпада в стресова реакция.
Важно е лозарите да запомнят, че основните признаци на хлорозата са в пожълтяването и избледняването на листата и запазването на жилките със зелен цвят за дълго време.
Като следствие на липсата на хлорофил младите листа, които имат признаци на заболяването започват да изостават в растежа си, да изтъняват и накрая да изсъхват.
Развитието на лозата като цяло се нарушава, летораслите не успяват да се вдървесинят, а съцветията и плодните завръзи започват да окапват. Ако не се вземат навременни мерки, лозата може и да загине.
Как да лекуваме
На първо място е необходимо да се установи основната причина за развитието на болестта. Лечението на неинфекциозната или желязна хлороза, както и на тази, която е предизвикана от стрес, трябва да започне с възстановяване на дефицита, който изпитва растението. И с възстановяване на нормалните условия за растеж и развитие.
Почвата трябва да се обогати с разтворими и достъпни за растенията железни съединения, а към листата да се приложи листно подхранване.
За предотвратяване на хлороза се използва железен сулфат, т.е. зелен камък.
Някои опитни лозари прилагат следната рецепта:
Към 100 грама железен сулфат се прибавят 20 г (2 супени лъжици) лимонена киселина, която увеличава устойчивостта на железния сулфат. Сместа се разтваря в 10 литра вода. С готовия разтвор се полива под всяка лоза в количество от 10 до 30 литра, в зависимост от възрастта й.
За постигане на дълготраен ефект лозовите листа се пръскат с железен хелат.
В същото време, когато се пръска, се препоръчва да се направи и подхранване на почвата с минерални торове, които съдържат цинк, бор, магнезий и манган.
Коментари