Стопани питат, експерти от МЗм отговарят как да изпълнят изисквания от новия програмен период

Радина Иванова

Планът за паша ще е водещ при проверката на изпълнение на екосхемата за екстензивна паша (Екосхема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи). На това наблегна Аделина Стоянова, гл. директор на дирекция „Директни плащания“ на организирана среща между биопроизводители и експерти от агроведомството миналата седмица в София.

Планът може да се подаде до 3 седмици след подаване на заявлението за подпомагане по директните плащания. Ако в него сте записали, че някои от площите предвиждате да бъдат пашувани през август или септември, но тези пасища не са изпасани по време на проверка, не е проблем. Ако проверяващият дойде през август, трябва да намери животни на това пасище. И то на гъстотата от 0.3 (или две овце) до една животинска единица на хектар.

Ако се случи така, че настъпят промени, заради пожар или друго, тогава ще предвидим възможност планът за паша да може да се променя, съобщи тя на членовете на Българска асоциация „Биопродукти“. И понеже той е в електронен формат, който се подава през системата СЕУ, в случай, че има такова събитие,

може да подадете промяна в плана

в същия ред, в който го подавате

Кои животни ще бъдат на съответни пасища и за какъв период от време - всичко това трябва да се пресметне от компетентно лице - зооинженер, ветеринар или агроном със специалност екология, който носи отговорност и се подписва под плана за паша. По думите на Стоянова Европейската комисия е поощрила българската администрация с изявлението, че планът за паша е много хубаво нещо.

Стоянова уточни и още един детайл към изискванията в плана, който е важен за екосхемата за екстензивна паша. Животинските единици се изчисляват към датата на подаване на плана и се съобразяват с периода на пашуване. Ако животни, които все още са под 1 ЖЕ и ще участват в пашуването, се изписват като животинска единица, щом достигнат възрастта към датата, към която тези животни се намират в пасището. Т.е. ако предвидите например, че едно животно ще навърши възрастта за 1 ЖЕ през септември, тогава го съобразявате спрямо периода, в който трябва да бъде на конкретното пасище. В плана се отчитат животните, които действително отиват на пасищата, а не които са във фермата.

Друг въпрос, който бе зададен от публиката, свързан с практиката екстензивна паша, е ако парцелът е заявен с цел пашуване, може ли да се коси.

Отговор даде Георги Праматаров, директор на дирекция „Идентификация на земеделските парцели“. Когато типът ползване няма отношение към подпомагането, тогава няма значение какво заявяваш – да речем за получаване на базово плащане заявяваш ливади, а имаш паша. Когато обаче заявяваш подпомагане, което има връзка с типа ползване, както е екстензивна паша, там ще се търси паша, тя е водеща, обясни той логиката на дистанционните проверки. Ако наред с пашуването има изкосяване, няма да е проблем, въпросът е да не е само косене. Ако част от парцела, която не е изпасана, се докоси, или се изкоси парцелът в рамките на 60-те дни, в които няма паша, това няма да доведе до санкции, увери той. Ако другата дейност след пашата е изораване или опожаряване, обаче ще има проблем.

Дали има или няма земеделска дейност (т.е. следи от пашуване), ще се следи от дистанционната система за мониторинг на площ и няма да е в обхвата на техническия инспекторат. Ако прецените, че една площ не е допустима за подпомагане, и виждате, че няма как да стане допустима, по-добре не я заявявайте, посъветваха експертите от ведомството. За Системата за мониторинг две нарушения са типичен пример – изораване и пожари. Без значение колко големи са щетите в блока, целият парцел се изключва от допустимост.

От срещата стана ясно и, че условията в

Екосхемата за поддържане

на биологично животновъдство

не са по-различни от условията за мярката за биологичното. Също така фермерите могат да избират коя площ за какво да я очертаят. Неслучайно интервенциите са направени на ниво парцел – дори и да имате сертифицирани площи, или такива в преход, може изобщо да не ги заявявате в мярката за биологично, а да ги заявите в екосхеми, ако това е по-изгодно. Ако например след година на стопанина му изтича договор за площ, или пък има повече биоживотни и площи в преход, защото по екосхемата го няма ограничението до 20% биоживотни да пасат в парцели в преход. Правилото е фермерът да няма поет ангажимент на един и същи парцел за схеми и интервенции, които не могат да се комбинират помежду си.

Що се отнася до несъответствия, ако бъдат установени такива от проверка на място - ако през течение на годината животинските единици станат повече или по-малко, според Аделина Стоянова ще трябва да се изготви допълнителна методика. Тъй като за първи път биологичното земеделие е и в стълб 1, все още са заложени базови изисквания, затова на ДФЗ и МЗм им предстои да доизгладят всеки един детайл от интервенцията – критериите, по които ще се проверява.

Това, че биопроизводството се подпомага в директните плащания, също така означава и че методиката за санкции ще бъде по-различна.

Защо животновъди

не могат да комбинират пасища с угари

в екосхемата за диверсификация

Това е така, тъй като угарта се води обработваема земя – ОЗ, а пасищата – ПЗП. Екосхемата за диверсификация на културите е насочена само за ОЗ, тук ПЗП не са включени. Т.е. животновъд само с пасища и угари не може да заяви угарите по екосхемата, защото са необходими най-малко 2 култури. В този случай той може да заяви угарите за базово и преразпределително плащане или всички необвързани плащания, уточни Стоянова.

За целите на диверсификацията в тази екосхема угарта се приема за отделна култура. Втора може да бъде царевица или овес, или люцерна, посъветва стопаните с животни Стоянова. А на тези с медицински и ароматни култури обясни защо да се насочат към екосхемата „Диверсификация“. Това е така, тъй като практиките, описани в тематичната екосхема за трайни насаждения, не са приложими за точно тези култури.

Принципът „календарна година“

Европейско правило е директните плащания да се отчитат на база календарна година, а не на стопанска. Всички проверки се правят на календарна година и няма как това да бъде променено.

Затова фермерите биха поели риск в очертаването, ако поемат определен едногодишен ангажимент (какъвто е да не изорават пасище до 31 декември), при положение, че имат правно основание за него до 1 октомври и след това влиза в друго владение. Защото не е непознат случаят - следващият ползвател да подготви терена за друг вид дейност през есента.

Добрата новина е, че стопаните могат да оттеглят самостоятелно парцели до доста късно, след като са ясни споразуменията.

Ако мониторингът установи някакъв проблем до 01.10., съобщава за него с възможност за оттегляне до две седмици. Ако след 1 октомври установи ситуация, тогава не можете да оттеглите. А ако мониторингът не засече проблем, срокът за самостоятелно оттегляне е 01 декември.