Класификация, токсичност, доза, карантинен срок

Наименованието пестициди произлиза от латинските думи pest – вреда, и cide – убивам. Тези препарати или продукти за растителна защита са органични и неорганични вещества, които се прилагат срещу насекоми и други вредители по растенията и по съхранявани продукти. Използваме ги срещу насекоми, паразити и други организми, причинители на болести по растения, животни и човека, а така също и против нежелани видове растения.

Пестицидите се делят на групи в зависимост от няколко основни показателя.

Според произхода на активното вещество те биват: от минерален произход, от растителен произход, от синтетичен произход, производни на микроорганизми - наречени биоинсектициди.

Всички те са зооциди

Според вредителите, срещу които се използват:

0 инсектициди (insectum – насекомо) – срещу насекоми;

0 акарициди (acarus – акар) – срещу акари;

0 инсекто-акарициди – срещу насекоми и акари едновременно;

0 нематоциди (nematodes – нематоди) – срещу фитонематоди;

0 лимациди – срещу голи охлюви;

0 родентициди или ратициди – срещу вредни гризачи.

  •  фунгициди – (fungus – гъба) – против гъби, причинители на болести по растенията и продукцията им;
  •  бактерициди – срещу бактериални болести по растенията и продукцията им;
  •  вирусоциди (virus – отрова) – срещу вирусни болести по растенията.

Те се обединяват под общото название фунгициди.

  •  антибиотици – пестициди, формулирани от продукти на жизнената дейност на микроорганизми – актиномицети, бактерии, гъби и др;
  •  хербициди (herbum – herbi – трева, плевел) – срещу нежелана плевелна или отровна растителност;
  •  алгициди – срещу водорасли;
  •  арборициди – срещу нежелана дървесно-храстовидна растителност;
  •  хемостериланти – препарати за полова стерилизация на насекоми.

Според начина на проникване на активното вещество пестицидите биват:

– контактни – отравят организмите при контакт с тях, като проникват през телесната покривка (при насекоми, акари, нематоди, причинители на гъбни и бактериални болести и др.);

– стомашни – чрез храната (при насекоми, акари, гризачи и др.);

– фумиганти – проникват в организма по дихателен път (при насекоми, акари, нематоди, причинители на гъбни и бактериални болести и др.) и отравят чрез отделяните газове и пари.

Много пестициди притежават и трите начина на проникване.

Всички пестициди се делят на две големи групи

  • Контактни – предизвикват смърт или влошават основни жизнени процеси в организма при контакт с него директно или косвено, без да навлизат в растенията и да се разнасят с проводящата система.
  • Системни - проникват в тъканите на растенията – листа, млади леторасли, корени и др. части и заедно с водата, хранителни елементи и хранителни вещества се разнасят по растенията чрез проводящата система. Продуктите се натрупват предимно в клетъчния сок на отделните органи. Тези пестициди отравят насекоми, акари и други вредители предимно по стомашно-хранителен път, независимо че притежават и значително контактно токсично действие, а контактните – и значително стомашно токсично действие.

Системните пестициди се прилагат предимно срещу насекоми с пробиващо-смучещи устни органи, акари, причинители на болести и срещу други вредители.

Някои пестициди притежават и т.нар. проникващо действие – проникват в тъканите на растенията на известна дълбочина, но не се приемат от проводящата система. Токсичността им е контактна и стомашна. Придвижването на продуктите в този случай е от клетка в клетка - трансламинарно.

Хербицидите

Според токсичността си те се разделят на две основни групи – тотални, които отравят всички видове растения, и селективни, които отравят само определени растителни видове.

Важно! Съществува и друга класификация на пестицидите, основаваща се на голям брой показатели – смъртна доза в мг/кг жива маса на плъх; орална, дермална и инхалаторна токсичност, канцерогенност, мутагенност, алергенност, дразнимост на кожата и очите и др.

На базата на този показател пестицидите се разделят на 3 категории за употреба – първа, втора и трета, определящи квалификацията на лицата, допускани да работят с тях. Първа и втора група са за професионалисти.

В растителната защита се прилагат и т.нар. биологично активни вещества, които са полови феромони, кайромони, аналози на основни хормони при насекоми и акари, атрактанти, репеленти, антифиданти, имунизатори и др.

Токсичност на пестицидите и отравяне

Токсичността на пестицидите върху вредители и растения се проявява в различни направления в зависимост от токсичното вещество, а често и от допълнително прибавени вещества към продукта – разтворители, емулгатори, пълнители и др. Зависи и от третираните организми, стадия им на развитие, физиологичното състояние, сезона, температурата, влагата, валежите, слънчевата радиация, вятъра и др., както и от растението, по което се развива вредителят – вид, възраст, сила на растежа и др.

Под токсичност или отравяне се разбира взаимодействие между организъм и отровно вещество, а отравянето е патологичен процес, възникващ при това взаимодействие. Тя е 2 вида – остра (акутна), възникваща при еднократно въздействие на отровата (пестицида) на живия организъм с възможност за летален изход, и хронична - възникваща в резултат на многократни въздействия на отровата върху организма в малки количества. Тя се проявява в бавно развиващи се нарушения на жизнени процеси в организма.

Токсичността се изразява чрез дозата – токсична доза. Дозата прави отровата. Дозата е количество пестицид, проявяващо биологичен ефект върху третираните организми.

ВНИМАНИЕ:

Показателите на токсичност се изразяват с буквени символи LD – летална доза; CD – смъртна доза; СК – смъртна концентрация; ED – ефективна доза – ползва се при възможност за установяване на биологичния ефект от приложения пестицид.

Разходна норма = доза

Количеството пестицид, прилагано срещу вредители на определена площ, обем въздушно пространство, почва, почвено-торова смес и др. се нарича разходна норма (доза) на пестицида.

А количеството работна субстанция (р-р, емулсия, суспензия, отровна примамка и др.) – разходна норма на работната субстанция или разтвор.

Спазването на тези категории при прилагане на пестицидите срещу вредители е основна предпоставка за висока ефикасност. Прието е срещу вредители по култури със слята повърхност, окопни култури, по затревени и празни площи дозите да се изчисляват в тегловни или обемни единици – мг, г, мл, cм2, л, кг, а срещу вредители на овощни култури, лозя и др. - в процент от работната субстанция.

Дозата на пестицидите за вредители и култури, при които ще се прилагат, се предлага от фирмата производител (вносител).

За пестицидите са приети т.нар. Пределно допустими концентрации – ПДК и Максимално допустими количества – МДК.

Карантинен срок

За всеки пестицид и култура е приет карантинен срок в дни – периодът от приложението му до разграждането (разпадането) му на безопасни за здравето на човека и домашни и диви животни.

Често карантинният срок се отъждествява с продължителността на токсичност на пестицида, но тези две категории се различават една от друга значително. Карантинният срок е валиден за човека, диви и домашни животни, полезни организми, а токсичността – за вредителите.