Всяко следващо поколение е надграждало стопанството: козите на баща му давали колкото за капучино, той прави мандра, а синът му учи за технолог на млякото

 

С Ангел Ангелов, управител на семейна козеферма и мандра „Бруков“, се срещнахме и разговаряхме на щандовете с фермерски продукти по време на Националния събор на овцевъдите и козевъдите край Лясковец. Отглежда кози от две породи - Тогенбургска и Българска бяла млечна, в южните склонове на Балкана, между селата Голямо Дряново и Ясеново, гр. Шипка.

- Г-н Ангелов, защо избрахте козевъдство, и защо се спряхте на тези две породи?

- Баща ми се захвана с този занаят преди 25 години. На третата-четвъртата година нямаше никакво развитие. Виждах, че някои от козите му даваха мляко, колкото за едно капучино. Говорих с него, искаш ли да направим нещо по-сериозно, да вземем хубави пръчове, породисти, да вдигнем млеконадоя… И той се съгласи. Оттогава се занимаваме с това.

- Колко животни отглеждате?

- 120 са моите кози. Не са много, но толкова ми е мястото. Мислех за 500 кози да направя нова ферма, но преди 3 години съдия изпълнител пусна за продажба една мандра на 50 метра от мен, спечелих търга и пренасочихме усилията в друга посока – да затворим цикъла. По-нататък може да помислим, ако намерим стабилна работна ръка, да увеличим броя на животните. Според мен най-големият проблем в селското стопанство е липсата на работната сила.

- Не сте единствен, всички го споделят.

- Не можем да си починем по никакъв начин, семейно си гледахме животните досега, двете ми деца - имам син и дъщеря, помагаха. Но отидоха да следват, останахме аз и жена ми. Баща ми е възрастен, стана на 75 г., гледам да не го товаря. И няма работна ръка, няма почивка. Временно се появяват, но не можем да разчитаме. На тръни сме, ще дойде ли, няма ли да дойде, кога ще си тръгне.

- Виждам, че предлагате млечни продукти, разкажете повече за тях.

- Стараем се да предлагаме различни артикули. Имаме прясно и кисело мляко, прясно и зряло сирене, масло, катък. От миналата година правим кози кашкавал, доста трудно се работи, но се научихме. Имаме три вида кашкавал – чист, с манатарки и със сушени домати и маслини.

Мислим да направим и нови артикули с орехи и със сини сливи, да изкараме нещо ново на пазара.

- Тези неща има ли ги вече, или е нещо ново, само ваше?

- С орехи съм виждал, но не и със сини сливи. Виждал съм с плодове – боровинки и стафиди, затова предполагам, че ще има резултат.

- Сливи има ли във вашия район?

- Има в близост – Априлци, Троян, от тях ще взимаме. Свързах се с производител на сини сливи без костилка и ще пробваме. Ако е добър резултатът, ще взимаме от него продукция.

- Някой от семейството завършил ли е курс по технология на млякото?

- Да, аз минах такъв курс, а синът ми Георги Ангелов точно това учи втора година в Пловдив, в Университета по хранителни технологии.

- Породите са млечни. Как се справят в Балкана?

- Средната им млечност е 3,5-4 л на ден от коза. Имаме и в полето мери и пасища. В Балкана малко трудно излизаме на паша, понеже при нас е резерват, но като си платим на горското, отделят парцели, в ограничения, с които се съобразяваме.

- Козите иначе са животни, които не им пречат и стръмни терени.

- Те подбират много повече от другите животни. Ако следите една коза, ще видите, че взима пъпката на растението, свежата част на клонката, свежите листа… Ядат най-хубавата част на растението. И от различни видове растителност, пасат и билки. И защото пакостят върху малките растения, не могат да пасат в резерват.

- Доколкото разбирам, преработвате във ваша мандра.

- Да, изградена е по наредба 26, само мое мляко мога да преработвам.

- Готови ли сте за новия програмен период?

- Да, сега ми трябва хладилна кола и мисля да кандидатствам по проект. С нея ще можем да ходим на пазари на по-далечни места. Това е целта.

Може би и за фотоволтаици по Плана за възстановяване, защото много скъп стана токът и е непредвидим. Борсовата цена всеки ден е различна, не можем да си направим калкулация колко ни струва. Има изненади постоянно. Напоследък се стабилизираха.

- Какъв е пазарът ви?

- Ходя на фермерски пазари в Пловдив, Стара Загора, Габрово. Такива събори като Арбанаси, в Севлиево има „Семе българско“, където ни поканят, там сме.

- Козият продукт как се оценява?

- Доста по-добре от преди. Преди 15-тина години трудно му намирахме пазар. Сега е много по-лесно. Отвори се пазарът за козите продукти. Те са здравословни, най-близки до човешкото мляко, и най-добре се усвояват от организма.

- Къде членувате?

- В НОКА.

- Разбрах, че сте имали и местно сдружение?

- Имаше селско сдружение на животновъдите. Разпадна се след дрязги за мери и пасища, а и нямаше смисъл от него, след като голяма част от земята отиде за други цели. Тогава се разпадна сдружението.

- Какво бихте казали на бъдещите управляващи в земеделието, ако имаме правителство?

- Не можем да очакваме кой знае какво от тях, но поне да не ни пречат.

- Няма ли да са по-високи субсидиите, ако кандидатствате по екомерки, може би имате предимство, че сте в екологичен район?

- Има нови схеми, но има и повече изисквания, които може и да не можем да покрием. Миналата година имаше доста субсидии, заради войната в Украйна, но и разходът беше голям. Сравнително добре беше като компенсиране.

- Ще ви накарат ли нещо да промените новите екосхеми, в начин на отглеждане или друго?

- Преди година и половина бях пред отказване. Ако синът ми не се беше включил, щях да ги махна. Но е заради липсата на работна ръка. аз не съм почивал повече от два дни 5-6 години поред. Това започва да тежи.

- А как според вас може да стане професията по-желана? От синдикати ли зависи, от образование ли?

- Решението го виждам във вкарване на работници от други страни. Нискоквалифициран труд е, но в същото време трябва да го умееш и знаеш. За мен е удоволствие да ходя след козите на паша, една разходка е, но няма кой да върши другата работа.

Фотоволтаици и мери

Много малко мери останаха при нас, преди десетина години направиха фотоволтаичен парк, заради който едни 500 дка от пасищата заминаха, споделя Ангелов. В момента му се полагат 230 дка, а разполага със 170. Колегите му в района също разполагат с по-малко от нужните площи. Напомняме му, че във в „Български фермер“ сме писали за това как могат да се съчетават двата бизнеса на една поляна. Защо не може да се случи? „За съжаление ВЕИ са изградени на ниско, а и козите са палави животни, не може да ги пускаме там“, отговори той.

Местните животновъди са се борили за земята, но без успех.