Кои са възможните неприятели, които могат да създадат най-сериозни проблеми

Голяма част от миналогодишната реколта от пшеница, а и не само, все още е в силозите и в складовете на земеделските производители. Престояването на зърното продължително време крие рискове от нападение от вредители.

Загубите на зърнените продукти, причинени от складовите неприятели, могат значително да надминат дори тези, които са нанесени по време на вегетацията на растенията. В резултат на вредната дейност не само се унищожават големи количества зърно, но и се влошава неговото качество, стига се до замърсяване на зърното и брашното с екскременти, остатъци от ларви и тела на мъртви неприятели.

Повреденото от гъгрици зърно причинява силно влошаване на хлебопекарните качества на брашното, в резултат на което хлябът придобива тъмен цвят, неприятен вкус и мирис. Консумацията на брашно от такова зърно води до стомашно-чревни разстройства и хранителни отравяния. Зърнен фураж, заразен със складови акари, причинява стомашно-чревни разстройства, аборти и натравяния на животните.

Вредните гризачи не само унищожават складовите продукти, но са много опасни в епидемиологично отношение, като разпространители на тежки заболявания по хората и животните – чума, холера, коремен тиф, дизентерия и др.

Складовите неприятели могат да пренасят

спори, гъби и патогенни бактерии

(Salmonella, Streptococcus Esherichia coli). Насекомите са носители и на отровния микотоксин - афлатоксин, образуван от гъбата Aspergillus flavus и други токсини, причинени от развиващите се по зърната плесенни гъби. Ухапването от хлебните акари причинява силен дерматит.

Зърненият и брашненият прах, съдържащ екскременти и части от телата на складовите неприятели, предизвиква алергии у много хора. Поглъщането на живи акари и други неприятели с храната води до появата на болести, като чревна акароза, кантариоза и др., съпроводени със силни стомашно-чревни разстройства.

Вредителите при своята активна дейност предизвикват самозагряване на насипното зърно. В огнищата на самозагряване температурата се повишава до 42 градуса, при влажност на зърното 15%. При самозагряването повърхността на зърнестия слой се овлажнява и се образува кора.

Много от предшествениците на съвременните складови неприятели още преди появата на човека са живеели в естествена природна среда, главно в топлите райони и са се хранели с различни части на растенията. С течение на времето тези неприятели са преминали от природата в складовете.

Някои съвременни складови неприятели са запазили и до днес известна връзка със средата извън складовете.

Те започват своето развитие на полето

и го завършват в складовете

Такива са зърноядите - грахов, фиев, лещен. Други видове развиват по едно поколение на полето и продължават да се размножават след внасянето в складовете. Такива са фасулевият зърнояд, оризовата гъгрица, зърновият молец и др.

Има неприятели, които се развиват само в складовете. Някои от тях са претърпели регресивна еволюция. Например житната гъгрица е загубила способността си да лети.

Вредните насекоми са от най-голямо значение за вредите на складираните зърнени храни. По своето устройство те се разделян на следните основни видове:

1. Бръмбари: житна гъгрица, оризова гъгрица, мавритански бръмбар, суринамски брашнояд, плосък зърнен бръмбар и пр.

2. Пеперуди: зърнов молец, сив брашнест молец, житен молец, пъстър брашнест молец, зърнена нощенка и др.

3. Акари.

Складовите неприятели живеят при сравнително постоянни условия на средата

– в затворени, слабо осветени помещения, с ниска влажност и изобилие от качествена храна.

Възрастните индивиди на повечето видове имат продължителност на живот – от няколко месеца до над една година. Развитието им от яйце до възрастно насекомо протича бързо – при подходящи условия за около 30 дни. Това води до висока популационна плътност на неприятелите, които могат да вредят през цялата година.

Животът и плодовитостта на складовите неприятели е в силна зависимост от количеството и качеството на храната. При повечето складовите неприятели възрастните индивиди не се хранят. Те живеят за сметка на натрупаните резерви през ларвения стадий. Хранят се само техните ларви (всички молци и някои бръмбари). При много акари и бръмбари освен ларвите се храни и имагото, което също нанася вреди.

Какво е влиянието на абиотичните фактори?

  •  Температурата е най-важният абиотичен фактор за складовите вредители, тъй като тя определя скоростта на всички жизнените процеси, размножаване, активност и степен на вреди. Благоприятната температура за развитие е 18 до 35 градуса, като оптимална е 28-30 градуса. При значително отклонение от нея неприятелите спират да се хранят и да се движат. Под 0 градуса те изпадат в студово вцепеняване, а над 35 градуса е също неблагоприятна за тяхното развитие и размножаване. Повишаването над 38-40 градуса причинява бързо загиване на повечето складови неприятели.
  •  Складовите неприятели се характеризират със сравнително ниско водно съдържание (~40-50%). В складовете те обитават влажни и трудно проветриви места.
  •  Светлината също влияе върху физиологичните процеси, които протичат в организма на вредните насекоми. Към действието на светлината вредителите биват положително и отрицателно фототропични, както и безразлични. Повечето от тях са отрицателно фототропични – житна гъгрица, имагото на молците и др. Положителен фототропизъм показват зърноядите.
  •  Газовият състав на въздуха има голямо значение за живота на складовите неприятели. С понижаване съдържанието на кислород и повишаване на въглеродния диоксид във въздуха смъртността на насекомите се увеличава. Чрез регулиране газовия състав на атмосферата в складовете може да се създадат неблагоприятни условия за складовите неприятели.

От биотичните фактори за складовите неприятели са важни конкурентните взаимоотношения. Когато два вида живеят при едни и същи условия за съществуване (храна, място на обитание и др.) при тях настъпва конкуренция, при която единият от видовете обикновено загива или мигрира под влиянието на другия вид.

Някои от складовите неприятели имат космополитно разпространение (брашнени бръмбари), други обитават главно районите с по-умерен климат.

Активното разселване се извършва

на малки разстояния чрез летене и пълзене

Чрез летене се разселват пеперудите, брашнените бръмбари, зърнения и хлебния бръмбари, фасулевия зърнояд, оризовата гъгрица и др. Чрез пълзене се разселват много акари и насекоми. Някои акари изминават по 3 метра за 1 час.

Пасивното разселване може да се извърши на много големи разстояния. Източници за разселване са: неприбраните и непочистени остатъци от складови запаси, попаднали в пукнатини, цепнатини и други укрития; непочистените и нефумигирани чували, брезенти и амбалаж за превозване на зърно, брашно, трици и други хранителни продукти, непочистените и необеззаразени транспортни средства (вагони, автомобили и др.). Всяка партида от пренасяния товар трябва да бъде прегледана за наличието на неприятели

От външната среда в складовете преминават мавританския бръмбар, суринамския брашнояд и др. От полето заедно със зърното в складовете попадат зърнения молец, оризовата гъгрица, фасулевия зърнояд и граховия зърнояд.

Насекомите и акарите се разпределят неравномерно в зърнения пласт. Способността за активна миграция им дава възможност

да заселват тези места, където има

най-благоприятни условия за живот

и размножаване

Складовите акари са слабо подвижни. Срещат се в по-голяма плътност в местата с повишена влажност, тъй като са чувствителни към влагата. Те почти не се срещат по повърхността на сухите зърна, а само на тези с повишена влажност. Най-често те са под обвивката на зърното и вътре в зародиша, където влажността е по-висока.

Складовите молци не могат да проникват дълбоко в насипния зърнен пласт и да снасят яйца. Те обитават повърхността на складираното зърно, прелитат и заразяват за кратко време цялата повърхност на насипното зърно, след което могат да мигрират в други складове. Те са нощни насекоми и през деня обикновено са накацали по стените, таваните, амбалажа и на други места в склада. Летят само при обезпокояване.

Твърдокрилите бръмбари имат най-голяма миграционна способност, върху която влияе температурата, влажността и наличието на счупени зърна. При липсата на един от тези фактори бръмбарите не се придвижват в зърнения пласт.