31° C, ясно небе
Листните въшки за трета поредна година нападат царевицата и слънчогледа
Силното разпространение и тоталните поражения от сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis Gyll.) в големи площи царевица и слънчоглед в областите Велико Търново, Русе, Шумен, Търговище и Разград предизвика паника сред фермерите. Тяхното безсилие срещу неприятеля стана повод, от Националната асоциация на зърнопроизводителите да поискат съдействие от институциите.
В началото на юни, в изпълнение на заповеди на министъра на земеделието и на директора на Българска агенция по безопасност на храните,
екип от учени от Селскостопанска академия
обследва засегнатите площи
и състави доклад, в който се посочват мерки за справяне с проблема. В документа се посочва, че нападението от сив царевичен хоботник е особено опасно при пролетните култури в региона. Почти всички площи, обследвани от учените от Земеделски институт - Шумен и ИЗС „Образцов чифлик" - Русе, са нападнати от неприятеля.
Царевичният хоботник оцелява, когато
няма достатъчно влага в почвата през зимата
и стопаните отдавна срещат трудности с него.
„За съжаление земеделските стопани разбират за проблема едва, когато площите пропаднат. Сивият царевичен хоботник нанася тотални щети върху слънчогледовите посеви, докато при царевицата – въпреки че се наблюдава нагризване на растението, дори при висока плътност от 4-5 броя хоботници/м2, тя има способността да се възстанови", каза за „Български фермер" ас. д-р Велимир Дончев от Земеделски институт – Шумен към Селскостопанска академия.
„Царевичният хоботник се храни практически с всички растения
Оказва се, че дори спазването на сеитбооборот помага само до известна степен, но не е панацея и не е спасение. На много места стопаните бяха третирали с разрешения за употреба цикалотрин и са получили противоречиви резултати, тъй като на някои места неприятелят е налице, а на други места отсъства. Наблюдавали сме нападение от царевичен хоботник дори в полета с перфектно изпълнени агротехнически мероприятия.
Според мен
този неприятел не е добре проучен
и няма достатъчно информация
за това, как се развива и при какви условия. Развива се в различни години на различни територии и няма абсолютна закономерност, която да позволява ефективна борба", обясни ас. д-р Велимир Дончев.
„На стопаните се налага да правят
презасяване на засегнатите култури,
но големият проблем е, че те сеят новата царевица там, където вече има неприятел", посочи той и допълни: „На места имаше презасяване за трети път. Това са страшно високи разходи, защото семената на декар струват 15 лв./кг, говорим за разходи само за сеитба от 60-70 лв./дка. Тук добавяме и разходите за пръскане, но имагото продължава да се развива.
Според мен
единственият вариант, който върши работа
при обеззаразяване на семената, са препаратите с имидаклоприд - те действат много добре при сивия царевичен хоботник, теления червей, лъжетеления червей, листни въшки и акари в началото на развитие на културите.
Тази година отново, както през последните 3, стопаните имат сериозни проблеми с нападение на листни въшки при царевица и слънчоглед. Тези проблеми започнаха, откакто се забрани употребата на имидаклоприд. В практиката сме използвали и биологични агенти, но като цяло не сме постигнали задоволителни резултати."
„Препаратите, които на практика са ефикасни в борбата срещу сивия царевичен хоботник, са забранени за употреба в Европейския съюз, тъй като се смята, че вредят на пчелите и на други полезни насекоми. Така борбата е почти невъзможна на този етап", посочи доц. д-р Станимир Енчев от Земеделски институт - Шумен към Селскостопанска академия. Според него е необходимо да се лобира за разрешаване употребата на ефикасните неоникотинови препарати за обработка на семената.
„За мен е политическа
забраната за употреба на препарати
на базата на имидаклоприд,
защото това вещество не е по-опасно от редица други разрешени за употреба препарати. Така или иначе, това са препарати за растителна защита, които носят рискове за човешкото здраве, но тези препарати трябва да се използват само от професионалисти. Ако ги ползват хора, които са вещи в професията, разбират какво правят, кога продуктите се прилагат и при какви условия, аз не виждам нещо страшно", допълни ас. д-р Велимир Дончев и посочи, че Румъния и Полша са поискали дерогация за употребата на имидаклоприд, съответно за царевица и цвекло.
„Догодина в България пак ще има големи засегнати площи от сивия царевичен хоботник. Още тази година нашите представители в ЕС трябва да постигнат разрешение за употреба на ефикасните препарати. Трябва да се намери начин, в кризисни година като тази, да се прилагат тези препарати", апелира доц. д-р Станимир Енчев.
В своя доклад учените от
Селскостопанска академия посочват,
че инсектицид за третиране на семена с активно вещество ламбда-цихалотрин е регистриран и разрешен за употреба в Италия според изискванията за одобрение в Европейския съюз. На база на тази регистрация може да се ползва от всички страни-членки на ЕС за третиране на семена слънчоглед и царевица срещу почвени неприятели. Също така, учените препоръчват, валидният в момента Праг на икономическа вредност, който е утвърден през 2017 г., да бъде актуализиран на база новата икономическа реалност.
В доклада се посочва още, че би трябвало
да се повиши компетентността на фермерите по отношение на целия спектър опасни неприятели
в ранните етапи от развитието на пролетните култури и повредите, които нанасят върху растенията.
„Към момента стопаните преминават 8-часови курсове, които са крайно недостатъчни, за да бъдат обучени как да работят с препарати, които могат да бъдат отровни", отбеляза доц. д-р Станимир Енчев.
„Необходимо е, хората, които боравят с тези препарати, да имат полувисше или висше образование, а сега повечето фермери не са подготвени", категоричен е ас. д-р Велимир Дончев.
Специално внимание учените обръщат на това, че е наложително „широко изследване върху ефикасността на биопродукти с инсектицидна активност за борба с основните неприятели по пролетните култури, тъй като дерогацията на имидаклоприда в Румъния не е довела до контролиране на сивия царевичен хоботник в плътност под Прага на икономическа вредност".
Коментари