Листните въшки за трета поредна година нападат слънчогледа

Силното разпространение и тоталните поражения от сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis Gyll.) в големи площи царевица и слънчоглед в областите Велико Търново, Русе, Шумен, Търговище и Разград предизвика паника сред фермерите. Тяхното безсилие срещу неприятеля стана повод, от Националната асоциация на зърнопроизводителите да поискат съдействие от институциите.

В началото на юни, в изпълнение на заповеди на министъра на земеделието и на директора на Българска агенция по безопасност на храните, екип от учени от Селскостопанска академия обследва засегнатите площи и състави доклад, в който се посочват мерки за справяне с проблема. В документа се посочва, че нападението от сив царевичен хоботник е особено опасно при пролетните култури в региона. Почти всички площи, обследвани от учените от Земеделски институт – Шумен и ИЗС „Образцов чифлик" – Русе, са нападнати от неприятеля.

Царевичният хоботник оцелява, когато няма достатъчно влага в почвата през зимата и стопаните отдавна срещат трудности с него.

„За съжаление земеделските стопани разбират за проблема едва, когато площите пропаднат. Сивият царевичен хоботник нанася тотални щети върху слънчогледовите посеви, докато при царевицата – въпреки че се наблюдава нагризване на растението, дори при висока плътност от 4-5 броя хоботници/м2, тя има способността да се възстанови", каза за „Български фермер" ас. д-р Велимир Дончев от Земеделски институт – Шумен към Селскостопанска академия.

„Царевичният хоботник се храни практически с всички растения. Оказва се, че дори спазването на сеитбооборот помага само до известна степен, но не е панацея и не е спасение. На много места стопаните бяха третирали с разрешения за употреба цикалотрин и са получили противоречиви резултати, тъй като на някои места неприятелят е налице, а на други места отсъства. Наблюдавали сме нападение от царевичен хоботник дори в полета с перфектно изпълнени агротехнически мероприятия.

Според мен този неприятел не е добре проучен и няма достатъчно информация за това, как се развива и при какви условия. Развива се в различни години на различни територии и няма абсолютна закономерност, която да позволява ефективна борба", обясни ас. д-р Велимир Дончев.

„На стопаните се налага да правят презасяване на засегнатите култури, но големият проблем е, че те сеят новата царевица там, където вече има неприятел", посочи той и допълни: „На места имаше презасяване за трети път. Това са страшно високи разходи, защото семената на декар струват 15 лв./кг, говорим за разходи само за сеитба от 60-70 лв./дка. Тук добавяме и разходите за пръскане, но имагото продължава да се развива.

Според мен единственият вариант, който върши работа при обеззаразяване на семената, са препаратите с имидаклоприд – те действат много добре при сивия царевичен хоботник, теления червей, лъжетеления червей, листни въшки и акари в началото на развитие на културите.

Тази година отново, както през последните 3 години, стопаните имат сериозни проблеми с нападение на листни въшки при царевица и слънчоглед. Тези проблеми започнаха, откакто се забрани употребата на имидаклоприд. В практиката сме използвали и биологични агенти, но като цяло не сме постигнали задоволителни резултати.

„Препаратите, които на практика са ефикасни в борбата срещу сивия царевичен хоботник, са забранени за употреба в Европейския съюз, тъй като се смята, че вредят на пчелите и на други полезни насекоми. Така борбата е почти невъзможна на този етап", посочи доц. д-р Станимир Енчев от Земеделски институт – Шумен към Селскостопанска академия. Според него е необходимо да се лобира за разрешаване употребата на ефикасните неоникотинови препарати за обработка на семената.

Още за опасността от сивия царевичен хоботник четете в новия брой на в. "Български фермер" от 30 юни-6 юли