България не може да си позволи спад в производството на свине

В края на юни страната ще информира ЕК, как смята да подпомага сектора

През април 2023 г. предстои да разберем дали Европейският парламент ще приеме промените в Директивата за емисиите от промишлеността. В случай, че те станат задължителни, ще засегнат 61% от свиневъдните ферми в ЕС и 94% от стопанствата в сектора на България.

„Асоциацията на свиневъдите в България ще продължи да отстоява позицията, че прагът не бива да се променя и трябва да остане такъв, какъвто е бил посочен досега, преди новите предложения за изменение на „Директивата за емисиите от промишлеността“, посочи за „Български фермер“ Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България. Проблемът, според него е в това, че ЕК иска да приравни свиневъдните стопанства към предприятията, които се числят към тежката индустрия. „С предложените промени в тази директива и ако те бъдат приети се застрашава продоволствената сигурност на Европа. Това становище е подкрепено от Copa-Cogeca и други организации поради невъзможността на всички производители да отговорят на изискванията. Това ще застраши, ще увеличи цените на храните и може да се стигне до увеличаване вноса от трети страни. ЕС има подписани търговски споразумения с трети страни, договори за безмитна търговия и това ще постави европейските производители в неконкурентна позиция спрямо техните колеги извън ЕС, за които няма толкова високи изисквания. В момента няма механизъм за налагане на какъвто и да е вид санкции за това, че вносът не отговаря на високите стандарти за производство, към които се стреми ЕС“, посочи браншовикът.

Компенсации за отказ от производство

Производството на свине-майки в ЕС ще продължи да намалява и през 2023 г., според USDA. В някои държави от ЕС годишното намаление през 2022 г. е 10%, а средно за ЕС спадът е с около 6%. Това означава, че държавите-членки със свръхпроизводство - като Испания, Германия, Белгия, Нидерландия и др. - свиват капацитетите си, за да се адаптират към целите на Зелената сделка, свързани с емисиите метан и амоняк. Но докато някои държави в Европа могат да намалят производството си, без това да застрашава тяхното продоволствие, една такава политика в България, която внася 60% от свинското месо на местния пазар, ще създаде проблеми с изхранването на населението, по думите на Димитър Михайлов.

„Вижда се и сега, че свиването в производството води до увеличение на цените. В един момент цената ще стане абсолютно неизгодна за вносителите и преработвателите, тъй като българският потребител няма да може да я плати. Ако производството в страната не се увеличи - а това зависи от желанието на държавата да подпомага този сектор - проблемите могат да се задълбочат много. Така се създават рискове, средните ферми да затворят и това още повече ще намали производството. През 2022 г. статистиката показва спад с 26% на закланите прасета в България и това е обусловено от високите цени на фуражите, тежката икономическа ситуация, високите разходи за производство и смущенията на пазарите, вследствие на африканската чума по свинете. Свръхпредлагането у нас нанесе двоен удар върху сектора и комбинацията от висока себестойност за производство и ниска изкупна цена. В момента тенденцията е за намалено производство и по-високи цени“, каза още Димитър Михайлов. Той посочи още, че разговорите, които Министерство на земеделието и Европейската комисия са провели досега, са били в посока, помощта за България да си остане държавна, вместо да бъде разпределена за интервенциите по Втори стълб от новия стратегически план. „Така че оттук нататък ние ще разчитаме както на държавната помощ, която ще договаряме, така и на старите мерки 4.1 и 4.2 от Втори стълб на Общата селскостопанска политика, както и на средствата по подмярката за биосигурност. С това реално се изчерпва помощта за свиневъдния сектор в България. Свиневъдите ще разчитат главно на държавната помощ и ако нямаме подкрепа от бъдещите парламент и правителства, секторът бавно, но сигурно ще си отиде. Няма да устоим на всички предизвикателства, които стоят пред нас в момента“, обясни браншовият представител.

Чисти сметки

През 2022 г. Държавен фонд „Земеделие“ преведе на стопаните почти всички средства, които не бяха изплащани през годините. „Благодарение на преговорите, които водихме с последното редовно правителство бяха изплатени 59 млн. лв. Преведена беше и извънредната помощ в размер на 25 млн. лв. във връзка с войната в Украйна. Тези средства позволиха на сектора да оцелее и да покрие някаква част от загубите, генерирани през последните 3 години“, посочи Димитър Михайлов. Също така Държавен фонд „Земеделие“ одобри бюджета за свиневъдство за 2023 г. в размер на 37 млн. лв., като в тях са включени неизползвани средства от предишни години в размер на около 950 000 лв. В момента се изготвят указанията по тази помощ, като асоциацията е изискала с писмо до Министерство на земеделието, първият транш да бъде без коефициент на редукция заради трудните условия, в които се намират малките и средните ферми.

Асоциацията е подала писмо до Министерство на земеделието за започване на преговорите за новия програмен период 2023-2029 г. за Държавната помощ за хуманно отношение към свинете. Новият регламент за държавните помощи е значително по-либерален от предишните два програмни периода, по думите на Димитър Михайлов. В него се посочва, че според направените анализи държавните помощи не влияят значително върху конкурентоспособността на земеделския сектор. Това означава, че всяка държава-членка сама може да определи, до каква степен да подпомага даден сектор. В регламента се споменава също, че има възможност, да не се иска нотификация на помощта от Европейската комисия, а е въпрос на решение на отговорния орган в съответната държава.

„В този смисъл ние искаме да започнем тези разговори, защото в края на юни предстои, България да подаде информация за това, как ще подпомага свиневъдния сектор“, каза още той и допълни, че свиневъдите са подали до Министерство на земеделието своите предложения за размер на ставките за подпомагане и в момента очакват да бъдат поканени, за да ги защитят. Тези ставки отразяват инфлацията на суровините през последните години и актуалната себестойност на живите прасета.

Условията за обезщетение при болести

В сегашния си вид Законът за ветеринарно-медицинската дейност създава големи пречки за свиневъдите, затова един от приоритетите на асоциацията през 2023 г. ще бъде работата по промяна и прецизиране на текстовете „През годините са правени множество промени в законодателството, довели до абсурдни правила в ущърб на производителите. Нашето притеснение е за това, че в националното законодателство пише едно, а в регламентите са заложени други неща, които са в услуга на производителите, но се получават сериозни колизии, и това спъва развитието на сектора“, обясни браншовикът.

„По време на пандемията от Covid-19 имаше известно намаление на потреблението“, посочи още той и допълни: „През последните 3 години цената на свинското месо беше изключително ниска и секторът работеше на загуба. Изкупната цена на килограм свинско месо е наполовина по-ниска, в сравнение с килограм краставици. В западноевропейските държави отдавна са изградени механизми за защита на всички по веригата от производството до крайния потребител, и има по-справедливо разпределение на стойността. Някои държави са забранили промоциите на продуктите до няколко дни, преди да изтече срокът им на годност. По този начин потребителят може да оцени по-добре стойността на храната, тъй като по статистика една трета от храната в Европа се изхвърля, а прекомерната конкуренция в търговията с храни обезценява вложените усилия на всички участници по веригата и може да доведе до занижаване на качеството. Това не е в услуга на никого. Необходимо е повече внимание към усилията, които производителите на първична продукция полагат, за да осигурят необходимите количества за изхранване на населението с добра и качествена храна.“

Земеделска държава с голям внос

„Приоритет за нас като сектор е да осигурим продоволствената сигурност на България, защото при нарушаване на логистичните вериги ние лесно можем да изпаднем в тежка ситуация. Храната винаги е била стратегически елемент от националната сигурност на всяка държава. Националната политика през последните 30 години доведе до пренебрегване на тази стратегическа нужда, затова има много работа в тази посока. България е земеделска държава с изключително много възможности да произвеждаме и изнасяме продукция, но в момента ние дори не можем да изхраним себе си. Нидерландия е с 1/3 от територията на България с над 10 млн. прасета, а България има около 550 000 прасета. Нидерландия внася производствените си ресурси, а ние не можем да изхраним себе си при всичките природни ресурси, които имаме. Това е пълен абсурд“, отбеляза изпълнителният директор на АСБ. Според него липсата на кооперативи или браншова камара в сектора намалява конкурентоспособността на българските производители.

Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България