7° C, предимно облачно
Готови ли са родните фермери да ги посрещнат и най-вече да ги приложат в стопанствата си?
Бъдещето на земеделието се очертава да е все по-предизвикателно. Целите, които се поставят от новите политики на Европейския съюз пред производителите, стават все повече и на пръв поглед почти непостижими за кратките срокове, в които трябва да се изпълнят.
Готови ли са нашите земеделци да се изправят пред новите реалности и как ще го направят? Разговаряме с производители по време на десетия агросеминар, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите, който се проведе след двегодишно прекъсване.
През тези две години, през които нямахме срещи, ние не сме спирали да работим, по-скоро да водим тежки битки, коментира Мариела Йорданова, зърнопроизводител, изпълнителен директор на Сортови семена - Разград, член на УС на НАЗ.
И резултатът са постиженията в областта на структурирането и организационната работа на Асоциацията, но също и в диалога с властта, въпреки че там беше доста сложно, смяна на правителство след правителство. Все пак имаме известни постижения в Стратегическия план. Разбира се, на този етап предстои още доста работа, която е свързана с различни решения в разписването по-нататък, също насоките, условия и т.н, и т.н.
В момента положението за земеделците е изключително трудно, казва Илия Проданов, председателят на Сдружение „Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“ – Карнобат и заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Колегите са объркани – не знаят да продават ли, да изчакват ли. Повечето нямат свежи пари, което се отразява на правилното функциониране на стопанствата им. Въпреки че цената на торовете в последните няколко седмици се нормализира, никой няма средства да купува. Затова положението не е никак розово,
складовете са пълни със зърно,а вече
трябва да се мисли и за пролетната кампания
Като добавим и неблагоприятните климатични условия, съвсем доскоро на много места в страната нямаше валежи. Пшеницата в почти цялата страна сега започва да пониква, рапицата пък на много полета е компрометирана, сигурно ще останат съвсем малко площи.
Едно от големите предизвикателства пред европейските производители, т.е. и на родните, са новите изисквания, който буквално трябва да се изпълняват само след месец. За съжаление, на семинара на НАЗ стана видно, че земеделците въобще не са наясно какво ги чака с новия Стратегическия план. И още по-лошото е, че то и експертите не са изцяло наясно. Все още има много работа, но по-важно е земеделците да са навреме информирани, защото реално няма никакво време.
Не по-малко предизвикателство пред растениевъдното производство е климатът. Разбира се, екстремите, които съпътстват земеделието не са от днес или от вчера, все пак в голямата си част то е фабрика на открито, както често се изтъква. И все пак никой не отрича, че сушите, но понякога и валежите, става все по-проблемни.
Имахме три поредни топли зими, т.е. напоследък почти липсват такива, имахме и три тежки поредни години със засушавания, казва Мариела Йорданова. Също
много сериозно предизвикателство за нас става да опазим културите от икономически важните вредители,
а също и от някои нови такива. Проблемът с неприятелите, особено при пролетниците, е много сериозен. Мога да кажа, че борбата е неравна, тъй като на практика хиляди декари пропаднаха, защото не можаха да се защитят ефективно. Има немалко производители, които се отказват да отглеждат традиционни култури, особено рапица, заради липсата на продукти за растителна защита.
Като пример за опасни вредители мога да посоча диабротиката, която изключително бързо се разпространи на много места в страната, а също и ливадната пеперуда, която тази година нанесе сериозни щети по полетата при различни култури, както и зелевия молец в рапицата. Има и други неприятели, много често и инвазивни такива, които за кратко време се намножават и достигат каламитет, респективно стават сериозна опасност за културите. Затова предизвикателствата в този сезон и в следващия, всъщност и занапред ще бъдат нови болести и неприятели, с които ще се сблъскаме в работата си по опазването на културите, които отглеждаме. Основното препятствие идва от извеждане от употреба на работещи продукти – и фунгициди, и инсектициди, при които се забраниха цели групи от препарати. Затова и с нетърпение очакваме, както и тук на форума, фирмите от растителнозащитната индустрия да ни представят новите си разработки и регистрации на препарати. Разбира се, както чуваме
работи се и сериозно в селекцията,
така че да има нови сортове и хибриди,
които са не само високодобивни,
но и с различни устойчивости на
абиотичните фактори на средата,
но и по-толерантни на вредители
Сериозни препятствия пред земеделската общност, разбира се, както и в много други сфери от нашия живот, всъщност бяха ограниченията, свързани с пандемията, а после и с военния конфликт, който все още продължава. Проблемът с украинското зърно, което трябваше просто да премине през територията на страната ни, но всъщност част от него остана, ескалира и доведе до неприятна конфронтация между производителите и правителството, което, да си кажем направо, не успя да овладее ситуацията. Но това е друга тема.
Като следствие на проблемите с доставките е липсата на техника, от която се нуждаят производителите ни.
Пазарът с агротехника в момента е много зле, пояснява Илия Проданов. И дори не говорим, че при цените на техниката, например за период от 12 месеца, имаме ръст от 70-80%. По-страшното е, че няма машини. А ако има, то за тях се чака 24 месеца, при положение, че преди доставките бяха в рамките на 3 месеца.
Очакванията са земеделският бизнес
да не става по-лесен
Напротив. Нови изисквания за управление на стопанствата, предизвикателствата на климата, опазването на културите с щадящи продукти и иновативни технологии и т.н., и т.н. Ще се справят ли родните фермери с всичко това, а и още?
Ще е много трудно, но не бих казал повече от другите промени, с които сме се сблъсквали през годините, казва Илия Проданов. Просто ще ни трябва период на адаптация. Но най-важното е да не губим добивите, които постигаме напоследък. Препятствията, на които бяхме подложени през последните 2-3 години, ни показаха, че трябва да се променяме. В земеделието ще е важно да се работи с още по-голяма предвидимост. От решаващо значение е да гледаме напред – и относно инвестициите, и зелените политики, тъй като дори ще се наложи да се сменят и машините като цяло, за да са по-щадящи към почвата и т.н. Иска се много четене, нови технологии, а работата в стопанството да е изключително планирана. И най-вече в отрасъла да се включат много млади хора, които мислят различно – повече зелено, повече екология, повече иновации.
Все още ни е доста трудно да приемем, че
новите реалности около позеленяването на
Европа трябва да започнат да се изпълняват
Говори се, обсъжда се дори, че някои от изискванията малко ще се поотложат във времето. Трябва обаче да разберем, че няма връщане назад. Ще стане. Сега или малко по-късно.
Нямаме голям избор, допълва Илия. Стратегическият план вече е в действие и трябва да започнем да го изпълняваме. Например, ако не бяха дерогациите за угарите, щеше да ни се стъжни тази година. 90% от колегите не знаеха какво да правят и ако трябваше да оставят 7% угари, щеше да е направо страшно. Но все пак, мисля, че ще успеем. Трябва да се нагодим към изискванията, а и те малко към нас. По-важно е земеделците да получат добри разяснения за това как трябва да работят в бъдеще, за да се получават нещата.
Земеделските производители вече са изправени пред новите реалности на Европа. Всички те обаче се обединяват около становището, че новите стратегии, които трябва да се изпълняват, не целят земеделието да се възражда, както беше при Общата селскостопанска политика, а да се контролира, да го слага в определени „релси“. Субсидиите няма да се дават, за да бъдат производителите конкурентни или да се стимулират да работят в определена насока, а защото трябва да изпълняват определени цели.
А относно субсидиите, които винаги са
трън в очите на обществото?
Субсидиите отдавна не са това, което бяха, коментира младият фермер. Те са много малки, не успяват да покрият дори и рентите, почти нямат значение, вече не са привлекателни, нито икономически издържани. Занапред ще разчитаме основно на добри изкупни цени.
Затова в съвсем близко бъдеще земеделските стопанства трябва да разчитат основно на ефективната организация на работата си. Те трябва да се оптимизират максимално, за да е рентабилно производството им.
Много по-лесно ще е на земеделците, които имат собствена земя, разсъждава Илия. Рентите станаха почти непосилни, възможно е в бъдеще много от колегите да се откажат от полетата, които арендуват, или поне на част от тях. Всеки трябва да направи стопанството си по-оптимално. Например под 2-3 хил. обработваема земя не е много рентабилно за полско производство. За 1 семейство е добре да разполага с 4-5 хил. декара, до 10 хил., за да е ефективно. Разбира се, зависи и от района. Например в Югоизточна България, където полетата са разпокъсани, е трудно да стопанисваш повече от 10-15 хил. декара, тъй като те са в няколко землища. Докато в Северна България - 10 хил. декара може да са една нива, затова там не е проблем да се работят и повече площи.
Безспорно предстоят много промени и преструктуриране на земеделския бизнес. Навлизат нови сортове и хибриди, иновативни торове и продукти за растителна защита, дронове ще заменят някои от големите машини, и още, и още. И вече дори не говорим, че това предстои да се случи в близкото бъдеще, а то вече е факт.
Коментари