4° C, ясно небе
Кои биоагенти могат да се използват срещу икономически важните вредители
Опазването на културните растения от болести и неприятели се превръща във все по-голямо предизвикателство за земеделските производители. С новите правила, които Европа въвежда за опазване на полезните насекоми, почвата, водите и като цяло околната среда, защитата от вредители става все по-трудна. От друга страна е и резистентността, която насекомите бързо придобиват към някои химически продукти. Не бива да се подценява и фактът, че в последните години се наблюдава сериозно нашествие на инвазивни вредители, които много бързо се разпространяват и за кратко време се превръщат в икономически важни такива.
Завръщането към интегрирания подход за растителна защита ще придобива все по-голямо значение в бъдеще. Биологичната борба, като част от него, намира важно място както в биологичното, така и в конвенционалното производство.
Използването на биоагенти за контрол
на вредителите е познато от десетилетия
Проучвания и опити с различни биоагенти се провеждат в стотици научни институти и лаборатории в целия свят, като целта е да се търсят решения срещу най-опасни вредители по различните земеделски култури.
Също така трябва да се има предвид, че опазването на растенията, отглеждани на открито, се различава от защитата на тези, култивирани в оранжерии.
Безспорно затворената среда, каквато има в култивациониите съоръжения, е предпоставка за сериозно намножаване на някои неприятели. Освен това остатъчните количества от пестициди се запазват по-дълго, тъй като на открито те се разграждат много по-бързо благодарение на интензивната слънчева светлина. А когато се прилага прекомерно азотно подхранване, растенията са по-нежни, съответно по-привлекателни за вредителите.
У нас също се използват различни биоагенти при културите, отглеждани в оранжерии. Те се прилагат за контрол на листни въшки, тетранихови акари, трипсове и други.
Списъкът на биологичните агенти, които са разрешени за използване у нас, могат да се видят в сайта на МЗм.
Мониторинг
За ефективен контрол на вредителите е необходимо да се извършва редовен мониторинг. За целта се поставят лепливи уловки, които са с различни цветове за отделните неприятели.
- Жълтите уловки са подходящи за белокрилка, листоминиращи мухи, листни въшки, сциаридни мухи и трипс.
- Сините уловки са за западния цветов трипс.
За проследяване на вредителите са препоръчва да се поставят по 5 лепливи уловки на площ от 1 декар оранжерия. Те се закачат след засаждане на културите. Препоръчително е да се проверяват един път седмично, за да се установи какви вредители има в оранжерията, достигат ли те до прага на икономическа вредност и съответно да се прецени дали има нужда от внасяне на биоагенти и какви.
За да се постигне желаният контрол, е добре колонизирането да се извършва от специалист, който да прецени най-подходящия момент за внасяне на биоагента, а също и необходимото количество. По принцип обаче схемата на приложение на дадения биоагент е написана на етикета на опаковката на фирмата производител.
Какви са препоръките на проф. Вили Харизанова за контрол на някои от вредителите, направени въз основа на опити, проведени от специалистите от Аграрния университет в Пловдив.
Краставици
Основните неприятели, които нападат краставиците в оранжериите, са: западен цветов трипс, белокрилки, листоминиращи мухи, памукова листна въшка, паяжинообразуващи акари и сциаридни мухи.
Контрол на трипс
У нас се предлагат няколко вида хищни насекоми и акари. Те са с различни търговски наименования в зависимост от производителя. Често се използва латинското име на биоагента. Внасянето им е в зависимост и от времето на отглеждане на зеленчуците.
- При зимна култура
Около 4-5 седмици след засаждането на растенията и при по-малко от 5 трипса, установени на уловка за една седмица, се препоръчва използване на Amblyseius cucumeris – 50 акара на 1 кв. м.
Ако има повече трипси, а също и белокрилки, се колонизира Amblyseius swirskii.
- При пролетна, лятна и есенна култура
Непосредствено след засаждането (около 1-2 дни) върху листата се внася Amblyseius swirskii. Хищният акар ще се справи с трипси и билокрилки, ако има такива.
Когато плътността на трипса се увеличи, може да се използва и хищна дървеница ориус, а също да се пръска с гъбен паразит на база леканицилиум 3-4 пъти.
Контрол на обикновен паяжинообразуващ акар
Ако в насаждението се установят акари на повече от три огнища, се заселва хищният акар фитосеулус. Количеството е 6 броя/кв. м и по около 50 броя на 1 кв.м в огнищата.
Подходящи биоагенти са и хищната галица фелтиела, както и някои други - Amblyseius californicus, Amblyseius swirskii, фитосеулус и неосеулус.
Контрол на белокрилка
Ако предварително е заселен Amblyseius swirskii, то внасянето на паразити се извършва при появата на белокрилката. Ако не – трябва да се внесе превантивно Encarsia formosa. Извършва се през 7 дни, като се започва една седмица след разсаждането.
При появата на билокрилката трябва да се внесат 1.5 енкарзии на 1 кв. метър седмично.
Ако популацията на неприятеля нарасне, може да се направи колонизиране с комбинация от два паразита - Encarsia formosa и Eretmocerus eremicus, плюс Amblyseius swirskii, ако не е внесен преди това.
Когато плътността на белокрилката е висока, може да се пръска 2-3 пъти с гъбния продукт леканицилиум.
Контрол на листни въшки
- Превенция
От средата на март се внасят паразитната оса афидиус, всяка седмица по 0.2 броя на 1 кв. метър. Прави се докато се открие първата памукова листна въшка. Тогава се внася и хищната галица афидолетес – по 0.5-1 броя, два пъти с интервал една седмица.
- Лечение
Когато се установят първите листни въшки, се внасят: афидус – 1-2 броя/кв.м и афидолетес – 0.5-1 броя/кв.м, през една седмица.
Домати
Икономически важните вредители по доматите в оранжерии са: белокрилки, листоминиращи мухи, листни въшки, паяжинообразуващи акари, гъсеници, нападащи листата и плодовете и други.
Контрол на белокрилка
Препоръчително е превантивно да се внася енкарзия – 1 брой/кв. м, на седмица. Започва се след разсаждането.
При откриване на неприятеля върху лепливите уловки се колонизират енкарзия и еретмоцерус – 1,5-6 броя/ кв. м. Освен това може да се използва и хищната дървеница макролофус, която се внася 5 седмици след последното третиране с абамектин – 0,5 броя/кв. м, двукратно с интервал от две седмици между двете третирания.
При висока плътност на белокрилката се препоръчват 2-3 пръскания с леканицилиум.
Контрол на листоминиращи мухи
Когато се забележат първите мини, които са резултат от храненето на ларвите, а също и светли точици – убождания на женските мухи по листата, се внася комбинация от дакнуса и диглифус. Количествата се определят от степента на нападение и от сезона. При откриване на 1 жива ларва в мина на 10 растения се внася 0,25-1 брой/кв. м, трикратно с интервал от една седмица.
При лисоминиращите мухи не се препоръчва превантивно използване на паразити, съветват специалистите.
Контрол на обикновен паяжинообразуващ акар
При установяване на ненасекомния вредител се внася голям брои фитосеулус върху растенията в района на нападението. В допълнение може да се използва и хищната галица фелтиела и/или нимфи на хищната дървеница макролофус.
Контрол на листни въшки
- При сортове, чувствителни на листни въшки
Ако е приложен абамектин, след последното третиране се поставят т. нар. растителни банки. Това са саксии с житни растения, заразени с вид листна въшка, която се развива само по тях, но е подходяща за размножение на полезни видове паразити – афидиус и афелинус. По този начин се поддържат популациите на паразитите, дори в насаждението да няма листни въшки.
Когато неприятелят се намножи, може да се внесе хищната галица афидолетес – 1-10 броя/кв. м, неколкократно през една седмица.
- При други сортове
Когато се открият първите въшки, се внасят афидиус и афелинус. Прави се няколко пъти, докато се открият мумии (въшката е изядена отвътре, а е останала само външната й обвивка) на въшките в колониите.
При повишена численост на неприятеля се използва афидолетес всяка седмица, до установяване на контрол.
Контрол на гъсеници
Хищната дървеница макролофус се храни с яйцата на нощенките и на доматения миниращ молец. При повишена плътност на тези неприятели може да се третира с бактериални препарати на база Bacillus thurngensis, а също и със съвместим инсектицид.
Има подходящи продукти, които засягат само дадения неприятел, но са напълно безопасни за полезните насекоми. Препоръчително е обаче да се подходи професионално и продуктът да се определи според вида на вредителя.
Контрол на гъбни болести
Може да се използва превантивно триходерма. Тя предпазва растенията от почвени патогени - Pythium и увеличава устойчивостта им към стресови условия.
Първото третиране с продукта трябва да се извърши още при разсадопроизводството. Следващото е при разсаждането на културата, а след това се пръска на всеки 4 седмици.
Коментари