11° C, умерен дъжд
Това вълнува в момента много стопани, които няма да ги дестилират веднага
Как да съхраним добре джибрите до изваряването им, което ще стане по-късно.Този въпрос сега ни зададоха много домашни производители на алкохолни напитки, защото по една или друга причина нямат възможност да дестилират веднага плодовия материал.
Всъщност, много често изваряването на готовите вече гроздови джибри и плодови каши не става веднага след установяване на готовността им. При едни стопани казанът в селото е зает и трябва да се чака, при други има нещо, което лично ги възпрепятства за своевременното изваряване.
В такива случаи се налага да се приложи най-правилният начин за тяхното съхранение, за да не влошат качествата си и да не протекат окислителни процеси, при които етиловият алкохол се окислява до ациталдехид, до оцетна и други киселини, които влошават и качеството на ракията.
Известно е още, че ферментиралата маса е добра среда за появата на микроорганизми, които причиняват плесени, оцетно вкисване и други болести.
Продължителното застояване на ферментиралите джибри или плодови каши на открито не на последно място намалява рандемана на ракията, защото се изпарява част от алкохола.
И съвсем логично идва въпросът как да се запази готовата вече маса по начин, по който да не се повреди.
Да си припомним какво са
джибрите (пращината) и дрождите?
Това е суровината за приготвяне на алкохолни дестилати, която обикновено се състои от добре узрели плодове, които са смачкани и сложени в съдове за ферментация с цел последваща бърза дестилация. Препоръчва се съдовете да са от дърво или от материал, който не реагира с плодовите киселини.
Освен плодове може да се използват и зърнени продукти за изваряване на ракия, като ечемик, жито, ръж, както и други, които са източници на моно- и полизахариди, които дрождите преобразуват до етанол.
От дървесината като суровина пък се получава дървесен спирт – метанол.
По тези причини правилното съхраняване е много важно.
Да видим как може да стане.
Има два начина за запазване
на джибрите - мокър и сух
Мокрият начин се състои в затискане на джибрите с тежести и заливането им с пласт вода.
Според специалистите обаче водата също може да извлича част от алкохола и екстрактните вещества, а освен това може да стане среда за цветясване и вкисване, след което джибрите да бъдат вече почти негодни за изваряване.
Поради тези и други причини, този начин общо взето не се препоръчва за използване и отдавна е излязъл от практиката.
Сухият начин за запазване на джибрите е този, който се използва най-често и може да гарантира качествено опазване на живия материал от плодовете, които сме събрали и подложили да ферментират.
Какво трябва да се направи при него?
Джибрите първо трябва много добре да се отцедят и да се сложат в кацата, като през това време е редно постоянно да се трамбоват.
Това се прави с цел максимално да се изгони въздухът от тях. Върху трамбованите джибри след това се разстила слама, която хубаво се замазва с няколко сантиметра пласт от кал, примесена с плява.
Тази изолация, която е ползвана от старите стопани от много години, е и много добра, но пак трябва периодично да се проверява.
Казус: Ако се забележи, че пластът от кал се е напукал, трябва отново да се направи замазване и да се покрият появилите се пукнатини.
Друг начин за опазване на джибрите може да се постигне с чист речен пясък, който почти всеки един производител може да си осигури от близката река.
При него върху добре трамбованите джибри се разстила здраво и чисто найлоново платно или парафинирана хартия, върху която се изсипва пясъкът и се разпределя равномерно на пласт с дебелина 5-6 см. Покрай стените на съда пластът леко се удебелява.
Под тежестта на пясъка хартията или платното покриват много плътно слягащите се джибри и не позволяват появата на пукнатини. Така много добре се запазват джибрите от грозде.
Начинът не е подходящ за плодовите каши. За тях се използва ново и здраво найлоново платно. Това се прави предимно при каша в пластмасови бидони, които имат капаци със стягащи се обръчи.
Платното се поставя върху отвора на бидона, слага се капакът и се затяга с металните стяги на бидона.
Ако найлонът се постави върху каца, там капакът й трябва да се затисне много добре с някаква тежест или да се замаже с парафин, ако се налага плодовата каша да се пази по-дълго и да презимува.
И при двата варианта материалът, който сме съхранили под този покрив, трябва да се проверява периодично.
Каре
Полезни и важни съвети:
- Добивът на алкохол зависи изключително от качеството на джибрите. Необходимите уреди за контрол на качеството са pH-метър (мери киселинността) и спиртомер. Регулацията на киселинността е важен фактор. Увеличаването й става с лимоненна киселина, а намаляването й със сода бикарбонат.
- Обикновено най-важният въпрос, който си задава всеки тръгнал да дестилира алкохол е колко захар да добави.
Има разпространена таблица за целта, която улеснява майсторите – в нея в първата колона е обемният процент на алкохол, който показва спиртомерът, във втората колона е съответстващото му количество захар.
- Според специалистите трябва да помните и още нещо важно: Водата не трябва да е повече от една трета от сухото съдържание в джибрите. В тях не трябва да попадат части от костилки или семки.
Коментари