9° C, облачно
След отелване половата цикличност се възстановява най-често в рамките на 30-40 дни
Доц. д-р Пламен Георгиев
Разгонването е фаза на половия цикъл, с която се означава еструсът, през който женските животни проявяват влечение към мъжките, от яйчниците им се отделят зрели яйцеклетки, които са годни за оплождане. Това е т. нар. фертилен или плоден период, през който кравите могат да заченат. Съпровожда се от различни поведенчески промени и признаци, които спомагат животните в тази фаза да бъдат лесно разпознати. Най-типични за разгонването са повишена нервна възбуда (заскачане на други животни в стадото, засилена подвижност, търсене на контакт с животни, хора), бистри и точещи се изтечения от външните полови органи, влечение към срещуположния пол (допускане на мъжките). Регистрацията и разпознаването на еструса е гаранция, че в половите органи и организма на животното протичат определени циклични процеси. Важно условие, за да се предприеме изкуствено осеменяване и заплождане.
След достигане на полова зрелост кравите се разгонват през 19-23, средно 21 дни. След отелване, половата цикличност се възстановява най-често в рамките на 30-40 дни. Прието е, че за да се спазва производственият цикъл, кравите трябва да бъдат заплодени до 80-ия ден! Това е общоприет норматив, макар и да не се подкрепя от всички специалисти и практици, особено когато се отнася за високомлечни животни.
Какви са последствията, ако съществуват паузи
и кравите не се разгонват редовно.
Естествено, че това води до незаплождане, което автоматично оказва влияние не само върху възпроизводството, но и върху млечната продуктивност, ремонта във фермата, движението на животните и т.н. От друга страна, липсващата полова цикличност е допълнително свидетелство за някакви отклонения в организма, касаещи не само половата сфера.
Посочените обстоятелства позволяват да се направи извод, че неразгонването най-често е свидетелство за различни проблеми, свързано с продуктивния и здравния статус на индивидуално и стадно ниво. Сама по себе си липсата на полов цикъл е един от важните индикатори, наличието на които би могло да се свърже с
липса на икономическа ефективност
при отглеждане на кравите
Защо се получава това? Кои са причините, които водят до прекратяване на половата цикличност. Те биха могли да се разделят на две големи групи - физиологични състояния и патологични отклонения.
Към първата група спада бременността. Това е период, който настъпва след заплождането и приключва с раждането. Представлява биологична целесъобразност. Разбира се, че при бременност половата цикличност нормално прекратява. Нещо повече. Всеизвестно е, че като индиректен критерий за настъпила бременност след осеменяване се приема липсата на нов еструс.
През следродилния период кравите също не се разгонват. Не бива обаче да се приема, че той продължава месеци. Грешно е схващането, че крави, отелени преди 2-3 или дори повече месеци, спадат към групата на преснотелките.
Болестните или т. нар.
патологични отклонения водят
до липса на полова цикличност
при кравата - те са в няколко направления.
На първо място това са различните форми на функционална неактивност (хипофункция) на яйчниците. Причини за това са:
- Неадекватна технология на отглеждане - стрес, пренаселване, адинамия (липса на движение), тъмни помещения, високите температури на околната среда, изтощителните преходи без паша, вода и почивка, транспорт.
- Отрицателен енергиен баланс - през първите седмици след раждането, количествето на приетата храна не може да компенсира потребностите на организма. В най-голяма сила това важи за най-високопродуктивните крави и първотелките (които все още не са завършили своя растеж). Ето защо тази категория животни се нуждаят от специални добавки към фуражите, особено през първите 50 дни след отелването.
- Различни заболявания - най-вече на опорно-двигателния апарат. Според една поговорка "копитата носят млякото", но в действителост копитата носят всичко.
Куците крави са потиснати,
слаби, приемат по-малко фуражи
и естествено не се разгонват, а ако това стане факт, то еструсът протича непълноценно. Затова при проектиране, изграждане и оборудване на фермите е необходимо да се обърне специално внимание на пода и неговото покритие. Най-удачни са гумените покрития.
Друга причина за неразгонване на кравите са различните гинекологични болести. Касае се най-често за образувания в яйчниците - аномалии, вродени и придобити, перзистиращи жълти тела, цисти, които вървят "ръка за ръка" с маточните възпаления. Обикновено външно те се съпровождат с гнойни изтечения от външните полови органи. За да бъдат излекувани е необходима намеса на ветеринарен лекар.
Не трябва да се мисли обаче, че проблемите биха могли да се въведат в обикновена рамка, схематични интерпретации, винаги по един и същи начин. Факт, който налага постоянен ветеринарномедицински контрол.
В това отношение могат да се дадат конкретни примери. В определени случаи трябва да се има предвид, че
дори и бременни животни могат да се разгонят
А друг път, уж заплодени, а кравите се оказват ялови. Тоест причината за неразгонване не е физиологично следствие след бременност, а последствие от някакъв патологичен процес. Ето защо след осеменяване е необходимо да се извършва диагностика на бременността.
Понякога в яйчниците протичат циклични процеси, които външно не се манифестират по никакъв начин. Единственият начин те да бъдат открити са редовните прегледи от ветеринарен лекар. Той е специалистът, който ще спомогне и за излизане от това "летаргично" състояние.
Когато става въпрос за полов цикъл и разгонване след отелване, трябва да се има предвид една особеност.
Високопродуктивни крави с дневна млечност
30-40 литра се заплождат по-късно,
обикновено не по-рано от 120-ия – 150-ия ден след раждането. За да преодолее огромното натоварване и енергиен дефицит, организмът компесрира повишената млечност с полов покой. Това би могло да се приеме като норма, една биологична целесъобразност.
При отглеждане на ценни високомлечни крави е нужно да се намери оптимален баланс между биологичните потребности и целесъобразност, от една страна, и икономическата необходимост, от друга. За тази цел е крайно наложително прилагането на определен стаден мениджмънт, базиран на успешното съчетаване на иновациите и най-актуалните научните достижения с традиционния практически опит и познания.
И още нещо, невинаги, не всяка година и сезон трябва да се подхожда по един и същи начин. Необходим е творчески подход при съчетаване на условия на околна среда, технологии, годишни особености (температури, валежи, влажност, заболеваемост), фуражна база, стрес, промени, възникнали несгоди с това, което се изисква и очаква като продуктивност от животните.
Коментари