17° C, предимно облачно
За да е ефективна борбата, мерките трябва да обхващат по-голяма територия
Петнистолистната дрозофила, известна повече като дрозофила сузуки, е позната в Европа от 2008 г., когато е установена в овощни насаждения в Испания, Италия и Франция. Постепенно неприятелят се разпространява в различни части на континента, включително и в България.
Видът е включен в списък А2 на Европейската и средиземноморска организация за растителна защита като карантинен неприятел.
Вредителят e дребна мухичка с дължина 2-3 мм, а при разперени крила достига 6-8 мм, с червени очи. Мъжките индивиди имат тъмно петно нaкрая върху крилата си. Женските екземпляри притежават добре развито телескопично яйцеполагало. Ларвата е млечно бяла. Какавидата е кафеникава.
Дрозофила зимува като възрастно насекомо, но при подходящи условия може да се развива и целогодишно. Развива от 7 до 15 поколения в зависимост от климатичните условия на района.
За нормалното развитие на неприятеля са необходими температури между 10-32 градуса, като оптималната е между 20-25 градуса, а под 5 градуса преустановява развитието си. Женските индивиди снасят яйцата си върху зрелите плодове на растенията гостоприемници.
Една женска може да снесе до 400 яйца или средно около 300 броя. Яйцата се излюпват до 72 часа в зависимост от климатичните условия. В един плод могат да се открият по няколко ларви. Те се развиват само в плодовете, никога извън него.
Повечето видове от род Drosophila, познати като винарки, нападат
плодовете, които вече са увредени,
загниващи и ферментиращи,
докато Drosophila suzukii
вреди по напълно здрави плодове
Неприятелят предпочита меките плодове, както и такива с тънка кожица.
Женските мухи снасят яйцата под кожицата на зрелите плодове. При храненето си ларвите причиняват омекване на плодовете, като те стават негодни за консумация, без търговски вид.
Петнистолистната дрозофила напада малини, ягоди, както и другите дребноплодни видове, а също и костилкови овощни, грозде, смокини, киви и др.
От установяването на неприятеля на територията на Европа са регистрирани множество нападения на трайни насаждения, със загуби надхвърлящи стотици хиляди евро.
Икономическото значение на дрозофилата се определя от:
0 способност много бързо да се размножава;
0 има голяма плодовитост;
0 създава огромни популации;
0 поколенията имат кратък период на развитие.
Контролът на вредителя е изключително труден, тъй като от една страна има малко подходящи продукти за растителна защита, а от друга – част от останалите практики все още са в процес на изпитвания.
Инсектицидите трябва да се избират в зависимост от ефективността им, последействието, карантинният им срок, установени други неприятели, срещу които е необходимо също да се вземат мерки, съветват ентомолозите.
Друга препоръка е срещу неприятеля
да се прилага интегриран подход,
като употребата на химични продукти се комбинира с агромерки.
По-сериозен, разбира се, е проблемът за биологичните производители, които са ограничени в избора на инсектициди, които могат да използват в насажденията си.
Кои са по-важните акценти, които определят успешен контрол?
0 Тъй като дрозофила прелита до няколко километра от нападнатите насаждения, мерките трябва да обхващат по-голяма територия.
Препоръчително е да не се пренебрегват изоставени градини или разпръснати дървета, които са потенциални гостоприемници и източник на зараза.
0 Добра практика е препаратите с късо последействие да се прилагат надвечер.
0 При дъждовно време трябва да се преценява употребата на продукти за растителна защита, тъй като може да се стигне до измиването им.
0 От агромерките се препоръчват отстраняване и унищожаване на неприбраните презрели или повредените – наранени или загниващи плодове, които са гостоприемник на мухите.
0 В някои държави се изпробват различни методи – соларизация, изгаряне, смачкване, затваряне в торби и други способи, които целят недопускане на намножаването на неприятеля.
Установено е, че защитната мрежа срещу насекоми има много добър ефект при боровинки.
Опитите с мрежи, които са с различен размер на отворите, продължават и при други култури – ягоди и дребноплодни. Важно е обаче
мрежите да се поставят преди плодовете
да започнат да зазряват
Те трябва да са вкопани в почвата, а при отворите да са двойни. Засега най-добри резултати показват мрежите с отвор 1 х 1 мм.
0 За мониторинг на неприятеля задължително се поставят капани в насажденията. В практиката се използват различни видове, които са с различни аткрактани, привличащи дрозофила. Предлагат се както готови, но може и да се приготвят, като за примамка се използват ябълков оцет, или с добавка от вино, или вино и захар. Прибавянето на течен сапун към течността, или поставяне на леплив картон в капана, допринасят за увеличаване на броя на уловените мухи.
0 Биологичният контрол, с който се цели намаляване на неприятеля посредством живи организми, е в процес на различни изпитвания. Чрез него се запазва видовото разнообразие и околната среда се поддържа чиста.
Прилагането му води до възстановяване на екосистемите и биоразнообразието, и нещо много важно – допринася за получаване на чиста храна без остатъчни количества на пестициди.
Ето защо на много местта по света усилено се работи в насока биоконтрол. Извършват се опити с различни паразитоиди, хищници и микроорганизми. Според учените някои местни видове могат да се окажат естествени врагове, чрез които да се контролира популацията на дрозофила.
Коментари