Срещат се различни видове, които вредят по една или няколко култури

Тази година листните въшки са основен проблем за много култури, включително и овощните видове. Разтревожени читатели споделят, че не са виждали такова „нашествие" от дълго време.

Основната причина е налице - каламитетното намножаване на неприятеля е провокирано от подходящото време за развитието му – хладна и влажна пролет.

По овощните дървета вредят много видове листни въшки. Цветът им е различен – черни, жълти, зелени, розови, кафяви. Има безкрили форми, както и крилати, които разселват популацията. Икономически най-опасните видове по дръвчетата са: зелена ябълкова листна въшка, зелена цитрусова листна въшка, ябълково-живовлекова листна въшка, червеногалова листна въшка, ябълково-житна листна въшка, крушова листна въшка и кръвна въшка.

Важно! Листните въшки развиват много поколения през годината - над 10, което означава, че имат постоянно присъствие в градината.

Неприятелят зимува като яйца около пъпките, в пукнатините на кората и под нея.

Борбата срещу листните въшки трябва да се води редовно, тъй като в противен случай може да се стигне до получаване на по-малко и с по-ниско качество плодова реколта.

  • Зелена ябълкова

Разпространена е навсякъде. Вреди основно по ябълката, но и по круша, и дюля. Въшките смучат сок от листата и връхните части на летораслите. Този вид е особено опасен за младите дръвчета.

Нападнатите растителни части се завиват без да променят цвета си. Въшките отделят медена роса, върху която се развиват чернилни гъбички.

  • Ябълково-живовлекова

Среща се навсякъде. Първоначално въшките смучат сок от пъпките, а после преминават по долната страна на листата. Неприятелят напада още дръжките на цветовете, както и завръзите. При храненето се отделя вещество, което стопира растежа на нападнатите растителни части. На мястото на повредата овошките са силно деформирани и остават по-дребни.

  • Червеногалова

Напада основно ябълката. Разпознава се по това, че освен със завитите надолу листа се образуват червени подутини.

Вследствие на повредите листата загрубяват от горната страна, оцветяват се виолетово или червено-жълто, завиват се и стават трошливи. Впоследствие изсъхват и опадат. Въшките нанасят повреди и по плодовете, като на мястото на убождането се появяват червени петна.

  • Крушова

Тази листна въшка напада основно крушовите дървета, а лепката е междинен гостоприемник. Неприятелят се появява рано в овощните градини и бързо обхваща клоните, дори цели дървета. Вследствие на повредата листата пожълтяват, завиват се напречно, по-късно фуниевидно. Отделя много медена роса, по която се развиват чернилни гъби.

  • Сливова

Нападат не само слива, джанка, но и праскова, кайсия, бадем, трънка. Въшките се намират от долната страна на листата. Те поврежда младите леторасли, завиват листата успоредно на главния нерв, като постепенно загрубяват и стават чупливи.

  • Черна черешова

Напада череши и вишни. Неприятелят смуче сок от пъпките, а по-късно и от листата и леторслите.

Повредените листа се завиват, а летораслите се деформират. Въшките отделят медена роса, по която се развиват чернилни гъбички.

  • Прасковена

Освен прасковата, кайсията и бадема, напада и много от зеленчуците в градината, както и картофите. Междинни гостоприемници на въшката са различни едногодишни културни и диви растения - домати, краставици, пипер, картофи, тютюн и др.

Вследствие на повредите листата се завиват и пожълтяват, а нападнатите леторасли закържавяват. Неприятелят поврежда и цветовете. Към края на май - началото на юни тя напуска прасковените дръвчета, по които е развила 4-5 поколения и преминава по други гостоприемници.

Тази въшка е от най-опасните преносителки на вирусни болести по културните растения.

  • Кръвната въшка

Видът е основен вредител по ябълката, но също и по крушата и други. Въшката развива над 10 поколения годишно. Зимува като ларва под старата напукана кора, по кореновата шийка и върху по-горните корени, както и в други укрития.

Ларвите предпочитат наранените места, където има засилено образуване на нова тъкан. В мястото на нападението могат да се образуват подутини, тумори и пукнатини. Новият прираст е изтощен и в края на вегетацията е неподготвен за студеното време. Пукнатините са възможен вход за причинители на болести.

Постепенно върху тялото на лаврите се образува покритие от власинки, които ги предпазват от неблагоприятните условия.

В края на лятото въшките преминават към кореновата система, където продължават да се хранят. Така вредата става още по-голяма.