Очаква се значителното изменение на климата да намали добивите от културата с 8,1% до 2080 г.

Бъдещето на ориза, както го познаваме, изглежда мрачно. Културата осигурява 25% от калориите в света и половината от световното население зависи от него като основна храна. За голяма част от развиващия се свят оризът е ключът към оцеляването. Но в същото време изменението на климата може да затрудни отглеждането, въпреки че се очаква повече хора да се нуждаят от продоволствена сигурност.

Производството на ориз също представлява 12% от глобалните емисии на метан и 2,5% от глобалните антропогенни емисии на парникови газове. И колкото повече светът става по-топъл, толкова по-зле става за производителите на ориз. Според доклад на EPW,

валежите при отглеждане на ориз са намалели със 7% годишно през последните 30 години

В същото време се очаква значително изменение на климата да доведе до намаляване на добивите от културата с 8,1% до 2080 г.

Водоемките култури, които изискват около 2800 литра вода за всеки килограм произведена продукция, могат да влошат водната криза до 2030 г., когато се очаква търсенето да надвишава два пъти предлагането, според доклад на WaterAid India от 2019 г.

С повишаване на температурите се очаква добивът на ориз не само да намалее, но и атмосферният CO2 да се увеличи, което също намалява неговата хранителна стойност. Проучване от 2019 г., публикувано в списание Science, отбелязва, че по-високите нива на CO2 са довели до по-ниско съдържание на протеини, микроелементи и витамини в сортовете ориз, което може да има последици за здравето на 600 милиона души, получаващи повече от половината от своята хранителна енергия на глава от населението от ориз.

Например в Индия почти половината от населението работи в селското стопанство

където оризът е основният продукт. Производството на културата достигна рекордно високо ниво през 2021 г. и се очаква около 125 милиона тона ориз да бъдат произведени както от летни, така и от зимни култури. В същото време Индия, един от трите най-големи източника на емисии метан в света и водещ световен износител на ориз, се въздържа от подписване на ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове с 30% до 2030 г. Причините може да са свързани с дългогодишната позиция, че развиващите се страни носят отговорност да хранят и подкрепят собствените си граждани и не трябва да носят тежестта на отговорността за отстраняване на „историческите“ въглеродни емисии.