Играта на думи в новата ОСП обременява фермерите, но материята всъщност е позната, казва изп. директор на НАЗ – Наталия Шукадарова

Радина Иванова

От 11 години Наталия Шукадарова е изпълнителен директор на най-голямата земеделска организация у нас – Националната асоциация на зърнопроизводителите. Родена и расла в София, от хоби земеделец Наталия се запалва по професионалното земеделие. Започва да следва аграрни специалности. В момента е докторант в катедра Икономика към Аграрен университет – Пловдив при доц. Димо Атанасов. „Харесва ми каузата за българското земеделие, благороден е този поминък, много харесвам и хората, които се занимават с него“, споделя тя.

- Г-жо Шукадарова, на фона на приключващата годината каква бе тя за Националната асоциация на зърнопроизводителите, какви са уроците от нея?

- Изпращаме интересна и динамична година и в политически, и в стопански аспект. Много значима е 2021 г. за стратегическите решения, които се взимат за развитието на българското земеделие през следващите няколко години. Тук визирам финализирането на Плана за възстановяване и устойчивост и на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Много сме разочаровани от последната версия на Плана за възстановяване, която беше изпратена към Европейската комисия, що се отнася до компонента устойчиво селско стопанство. Разочаровани сме от това, че бе пропусната възможността

поливното земеделие да бъде извадено от забвението,
в което тъне. Явно водата не е стратегически и приоритетен природен ресурс на България, явно няма нужда да бъде пестена и да бъде ефективно управлявана.

Чисто в стопанско отношение мога да кажа, че годината е добра. За някои региони на страната дори много добра, за други – проблемите със сушата от 2020 г. продължиха – в Югоизточна България, някои места по Черноморието, Силистренско. Като цяло сме удовлетворени от постигнатите резултати, включително и от изкупните цени в момента. Но проблемите за земеделските производители сега започват по отношение на галопиращите цени на производствените разходи и инфлацията.

Естествено уроци имаше и тази година – много от тях учим по трудния начин, други не успяваме. За съжаление все още не успяваме да научим, че за да просперира българското земеделие,

има нужда на първо място от силно ръководство
в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите и на Държавен фонд „Земеделие“. На второ място - от добри експерти, които разбират работата на бранша и които могат да погледнат отвъд европейските регламенти. И на трето място, разбира се, от мотивирани, иновативни и приспособими земеделски производители.

- Къде е истината около напояването в Плана за възстановяване? Даваше ни се пример с Румъния, която имала такава част, но не получила екологична оценка от ЕК.

- Приказките около плана са много, версиите - различни. Ние считаме, че проектът за възстановяването на хидромелиоративната инфраструктура можеше да бъде защитен – това е истината. От слухове, разбира се, става ясно, че този проект е бил атакуван по един или друг начин от екологични организации. За това говоря, че в лицето на аграрното министерство трябва да има силни личности, които да защитават земеделието. Разбирам работата на Министерството на околната среда и водите и на екологичните организации. Но считам, че ефективното управление на водния ресурс няма как да доведе до екологични вреди – напротив. Ако е имало проблеми в проекта, по-скоро е трябвало да се работи за изчистването им. Но да се премахне целият проект, е отстъпление и то от интересите на страната ни като цяло.

- Кой е най-големият страх на произовдителите в момента - недостигът и скъпо струващите торове, горивата, таваните в субсидирането или?

- Притеснени сме доста, тепърва започват проблемите с галопиращите цени на производствените фактори, които вече наблюдаваме – торове, семена, горива, ренти. В момента цената на азотния тор е два пъти и половина по-висока спрямо цената на пшеницата. По неписано правило цената на тон азотен тор традиционно е 1,3 пъти по-висока от цената на един тон пшеница. Т.е. фермерите са

принудени да залагат в момента едно много скъпо производство,
чиято реколта следващата година не знаем каква ще бъде нито в количествено, нито в качествено отношение, нито на каква цена ще се изкупува. Тази висока себестойност е твърде вероятно да не се покрие от изкупните цени през следващия сезон. Много е важно земеделските производители в този момент да са направили адекватното планиране на стопанството и да са обезпечили с ресурси поне следващата реколта. Това ги предпазва от по-тежки сътресения, породени от пазарни трусове и от висока инфлация.

По отношение на таваните смятаме че най-напред е удачно да се запознаем в детайли с данните от така дългоочаквания анализ на размера, структурата и спецификата на стопанствата в България, който бе публикуван преди дни от земеделското министерство. Позицията на НАЗ, гласувана за предходния програмен период на ОСП 2014-2020 г., е против налагането на тавани на директните плащания. Въпреки всичко съществуват доста различия по темата сред отделните ни регионални организации. Така, че тепърва ще обсъждаме дали да гласуваме ново решение или ще се придържаме към вече известната позиция.

- Както по първи стълб, така и по ПРСР от 2023 г. ще има много новости за фермерите. Готви ли НАЗ ръководства и обучения за своите членове?

- Наръчниците и ръководствата, които МЗХГ издава за новите условия и правила по ОСП, са много полезни и ценни. Но от опит зная, че това, което е най-добро за българските производители, са информационните разяснителни кампании. НАЗ вече ги планира за своите членове, като се стремим информацията да е поднесена на разбираем за тях език. Дефинициите много натоварват фермерите, те се загубват във всичката тази терминология и остават с впечатление, че се сблъскват със съвсем нова политика. А тя не е. Например познатата СЕПП – схема за единно плащане на площ, сама по себе си остава същото подпомагане - на единица площ, но ще се казва „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“. Тези промени в дефинициите объркват земеделските стопани. Тук е ролята на браншовите организации да помогнат на членовете си да се справят с това море от информация.

Също така, на такива събития има жив контакт, фермерите се чувстват по-комфортно, могат да питат, да поспорят, получаваме обратна връзка. За НАЗ е важно земеделците да не загубят мотивация за участие, да ги убедим, че могат да се справят с новите условия, че са знаещи и умеещи. Имаме две години период на учене, след тях, ако не се справяме с усвояването на този „зелен“ бюджет по първи стълб, ще го загубим и ще трябва да го връщаме обратно към ЕС, което не е добър вариант за държавата. Бюджет, за който всички ние като данъкоплатци участваме. Отделно, ако има отлив от участници в схемите на новата ОСП, целите на Зелената сделка по никакъв начин няма да бъдат постигнати.

- Доброволните екосхеми, които ще заемат 25% от бюджета по директните плащания и бяха представени наскоро, достатъчно атрактивни ли са?

- Екосхемите са разнообразни, за зърнопроизводителите има възможности за постигане на така нар. позеленяване. Въпросът е при какви финансови условия и достатъчно стимулиращи ли ще са те. Ставките по екосхемите не са известни, за всяка ще бъдат различни, тъй като са компенсаторни. Тук въпросът опира до това колко екосхеми ще трябва да изпълнява един фермер, за да може да се доближи до нивата на подпомагане при сегашните зелени директни плащания – т.е. в рамките на 10 лв./дка. Сектор зърнопроизводство се разпознава най-силно в екосхемата за засилена диверсификация на културите. Тя изисква за стопанства с над 300 дка площи да се отглеждат минимум 4 култури. Останалите потенциално интересни за сектора екосхеми са: екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал, екосхемата за подобряване и поддържане на екологичната инфраструктура и екосхемата за намаляване използването на пестициди.

- Българското земеделие има по-малко въглероден отпечатък и наличие на пестициди спрямо стари страни-членки на ЕС. Възможно ли е да убедим ЕК, че сме „отличници“ и искаме подобаващи оценки?

- Смятам че в голяма част българските производители извеждат едно много интелигентно земеделие. Наистина го казвам, защото знам други страни какво земеделие практикуват. Българските стопани прилагат благоприятни производствени практики – спазване на сеитбооборот, балансирано торене, прецизно земеделие и други, които не се прилагат в производствения процес на немалка част от европейските им колеги. Да вземем Франция, където производители на царевица срещат сериозни затруднения в това да отглеждат втора култура в стопанството си. В тази връзка

на българските фермери не бива да се гледа като на причина за екологичните проблеми
на Европа, а по-скоро като на вариант те да предложат адекватно решение за справяне с част от тях. Смятам, че екологичните изисквания спрямо отделните страни-членки трябва да бъдат различни, в зависимост от това това кой колко и какви вреди нанася. Също така, няма как всички държави да достигнат едни и същи цели, тъй като тръгват от различни нива. И в тази връзка смятам, че всяка държава трябва да отбележи своя напредък с осезаеми резултати, които да бъдат измерими.

- Само България не е представена в най-голямата земеделска организация в Европа - Копа-Коджека. Какво ни възпира, членският внос ли е причина?

- Копа-Коджека е изключително мощна структура на европейската сцена и нейният глас се чува. Много разговори са водени с европейската организация. Засега условията са непосилни за нас. Първо, не може една зърнопроизводителна, развъдна или друга организация сама да представлява целия роден селскостопански сектор. Изисква се да има обединение – с камара, която да има покритие поне на най-представителните и популярни за страната браншове. Второ, е членският внос, който започва от 240 хил. евро за първата година с период на преход и с нарастващо плащане за следващите години. В последните водени преговори сумата е занижена, но пак остава непосилна за нашата реалност и конюнктура. На този етап не провеждаме конструктивен диалог с Копа-Коджека за членство на страната ни, но не се отказваме.

- В тази връзка кой трябва да бъде инициатор за създаване на Закон за браншовите организации?

- Много е важен този въпрос и не е понятно защо срещаме такъв отпор при приемане на закон за браншовите организации. Няколко пъти отделни партии са инициатори-вносители на такъв законопроект, последно и самата Комисия по земеделие към Народното събрание при предходното редовно правителство имаше такава инициатива. Всички фермери, работещи на светло и членуващи в организации, които са с реална членска структура и имат прозрачност и демократичност на управление, приветстват и настояват за такъв закон. Но уви, нямаме закон. Политическа воля не достига. Приемането на закон за браншовите организации в земеделието ще внесе до голяма степен ред в сектора, като ще позволи по-нататъшно коопериране и сътрудничество между всички ни. Политиците ще бъдат мотивирани повече да се вслушват в гласа на земеделската общност. Ако тя е обединена, това ще е най-доброто развитие за сектора.

- В очакване сме на ново редовно правителство. Каква според вас трябва да бъде политиката му към селското стопанство?

- Начело на Министерството на земеделието да са отстояващи личности, за да защитават българското земеделие на всички нива - и пред МОСВ, и пред финансовото министерство, и пред българския парламент, и пред Брюксел. Диалогът между МЗХГ и другите две министерства е много труден и затова министърът трябва да е борбена личност, която да милее за българското земеделие. От МОСВ по-скоро ни се иска да не води екстремистка и крайна екополитика, а по-скоро умерена и диалогична, която да отговаря на реалностите у нас.

Също така не бива да позволяваме Еврокомисията да налага чужди и често пъти неефективни производствени модели за нас. По-скоро нашето министерство трябва да залага темпа, който българското земеделие следва. И е важно да можем да кажем „не“ пред ЕК, но със силни аргументи. За Комисията не е проблем да има дебат и дискусия, стига да можем да защитим тезите си. Сега, в момента, в който ЕК ни върне забележка по нещо, ние се отказваме от последващи преговори, тук до голяма степен визирам Плана за възстановяване и устойчивост.

Добивите през 2021 г. по данните на НАЗ 

Традиционно България отглежда около 12 млн. дка площи с пшеница – най-популярната култура в страната по заетост на площите. През 2021 година малко над 12 млн. дка бяха засети. Средните добиви достигнаха почти 600 кг/ дка, които са много добри. Това е с близо 50% увеличение спрямо м. г., в която се наблюдаваше силно засушаване. С тези площи и добиви надминахме 7 млн. тона обща продукция от пшеница в страната, което също е рекорд.

Следващата култура по заетост на площите у нас е слънчогледът с около 8 млн. дка традиционно. Тази година е близо 8,3 млн. дка. Средният добив е около 250 кг/ дка, което е над 15% увеличение спрямо 2020 г.
Между 5-5,6 млн. дка традиционно се засяват с царевица. Тази година са 5,5 млн. дка. Все още се жъне в някои части на страната, но средният добив се очертава около 580 кг/дка, което е с 20% повече спрямо миналата година.

Другите две култури, които членовете на НАЗ сеят, са рапица и ечемик. Ечемикът - традиционно около 1,5 млн. дка, тази година е по-малко 1,3 млн. дка. Също много добри добиви бележи спрямо миналата година.

Рапицата е в рамките на 1,3 млн. дка, но това е културата с най-вариращи площи, защото много зависи от условията по време на сеитбата. Средните добиви тази година също са по-високи в сравнение с миналата.