19° C, разкъсана облачност
Следете за поява на житни мухи в най-ранен стадий
Радина Иванова,
Ивона Величкова
Ако бяха разрешили на земеделските производители от Добруджа да освободят заседналия край Камен бряг кораб Вера Су, нямаше да остане и една прашинка от тора в него. Така често се шегуват сега хората в Добричка област, щом иде реч за главоломното поскъпване и недостигът на торове тази есен.
Въпреки че всички са силно притеснени, проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт напомня на земеделските стопани, че предсеитбеното торене не бива да се спестява. Особено азотът. По думите му колкото и да са слагали на предшественика, било то царевица или слънчоглед, и малкото дъжд, който падна на места, води до измиване на азота в по-голяма дълбочина.
Заради липсата на дъждове през лятото и тази година есенната сеитба в Североизточна България леко се забавя. Оптималните срокове за там са от 1 до 25 октомври. Прогнозата за валежи през месеца дава много оптимизъм, тъй като те ще улеснят самата сеитба, дружното поникване на посевите и по-добро изравняване на посевите още в началото.
Сеитбеното време в Южна България обаче тече! Фермерите бързат да използват кратките агрометеорологични срокове, за да отхвърлят максимално много работа. Екип на „Български фермер“ също се включи в кампанията в района на Брезово и Раковски, която започна миналата седмица. И наистина нямаше машина наоколо, която да почива в базата вместо да е на полето.
„Земеделците, а в това число и ние, се стремим да оптимизираме, колкото може по-голяма част от производството“, сподели домакинът ни Венелин Делгянски.
Предсеитбеното торене обаче е задължително, независимо от това, че на доста места в страната е засушено. Много от производителите имат пресен опит от 2020 г., когато заради сушата се лишиха от предсеитбено торене на есенниците, с мисълта, че заради липсата на летни дъждове азотът стои на повърхността. Независимо дали е азот с фосфор и калий – NPK, или чист азот, предсеитбеното торене дава възможност на растението да направи здрава коренова система при самото поникване и да започне активно да брати, обяснява подробно ползата му проф Иван Киряков. Ако то бъде пропуснато, липсата на добро подхранване в началото не дава възможност за добро развитие на посевите, добро вкореняване, което е от съществено значение за активната вегетация впоследствие и процентът на активните братя силно се редуцира.
Но и много е важно стопаните редовно да наблюдават полетата си за поява на житни мухи – от първи до трети лист начало на братене, тъй като във втората половина и особено в края на месеца се очаква затопляне. „Поне веднъж на седмица проверката е задължителна, а видят ли вече летящи мухи – е твърде късно за борба с неприятеля“, предупреждава ги проф. Киряков, визирайки честата практика на стопаните да го търсят тревожно чак тогава.
Според него друга по-съществена опасност няма. Третирането на посевите при появата на болести през есента като кафява ръжда и брашнеста мана е силно непрепоръчително, тъй като напролет заразата отново ще се появи, допълва той.
Разнообразие от посевен материал дава повече сигурност
Макар, че вече са се снабдили с посевен материал, професорът от „ДЗИ Генерал Тошево“ съветва стопаните да избират различни сортове от различни доставчици. Тъй като генетиката на сортовете от една селекционна къща по отношение на болестите е една и съща.
Има регистрирани и вписани в сортова листа над 70 сорта пшеница, така че зърнопроизводителите имат голяма възможност да избират, напомни той.
„Винаги сме казвали, че според нас поне 20 или 30% от площите трябва да бъдат заети с родна селекция, без значение дали е държавна или частна. Това им дава възможност да избегнат риска от екстремни засушавания, ниски температури. Всеизвестен факт е, че селекцията, правена тук за България, е много по-добра по отношение на абиотичните стресови фактори, тъй като самата селекция на полетата продължава около 7-8 години. Докато на Запад селекцията, която е също много добра, е правена при други климатични условия. Това го доказаха и добивите през 2020 г., когато родните надвишиха чуждите.“
А що се отнася до сеялките, важи правилото
„колкото по-голяма, толкова по-добре“, коментира Венелин Делгянски. Преди години вместо една 18-метрова сеялка е трябвало да имаш три 6-метрови. Сега от машините на John Deere, на които Делгянски е отколешен почитател, най-малката сеялка е 9 метра.
В помощ на стопаните идват и последните дигитални технологии – приложенията, чрез които могат да следят цялата работа в реално време и да я прецизират. А почвените проби, анализи, изготвянето на карти стават все по-важни на фона на поскъпващите цени на торове и препарати.
„За да бъдеш успешен, трябва първо да анализираш добива от предната година. А сроковете за това са много кратки. Обикновено следващата култура след слънчогледа е пшеницата, затова ние правим почвени анализи на по-проблемите места и оптимизираме“, споделя собственият си опит Венелин Делгянски.
Котировките – добри, но на пазара няма нищо сигурно
Цените на стоковата продукция са много по-високи спрямо тези, които помним от миналата година, въпреки, че имаме много добра реколта от пшеницата – около 7,5 милиона тона в страната. Всъщност, високата цена е издърпана от ниските добиви, които имаха в Западна Европа, анализира пазарната ситуация проф. Киряков.
„Добри са котировките и стопаните би трябвало да са доволни на базата на себестойността, която са получили предходната година. За съжаление, сме притеснени, че заради повишаването на торовете и рз-препаратите тяхната бъдеща продукция ще се оскъпи, а какъв ще бъде пазарът догодина, никой не знае. Но нека не забравяме, че Русия е основен източник на газ за Европа и винаги може да регулира цените, а пазарите на зърно в Европа се определят предимно от Черноморския басейн“, допълни професорът.
Коментари