14° C, предимно облачно
Ветеринарни съюзи и фермерски асоциации защитиха прилагането на антимикробни препарати – евродепутатите ги подкрепиха * В ЕС-27 подходът към проблема е различен
Жени Владинова
Глобалният сектор на животновъдството от години се опитва да редуцира прилагането на антимикробни препарати. Но регионалните подходи се различават съществено, така че предстои много работа, е позицията на Еврокомисията.
Кога възниква антимикробна резистентност (AMR)? Тя се проявява, когато бактерии и други микроби се адаптират и станат по-малко податливи на медикаментозно лечение. Проблемът AMR причинява приблизително 700 000 смъртни случая при хора годишно в световен мащаб и всяка страна е потенциално засегната. Ако не се вземат мерки, броят може да нарасне до 10 милиона годишно до 2050 г., твърдят специалисти от хуманната медицина.
Каква е ситуацията в Европа? При по-внимателен анализ става ясно, че държавите се движат с различна скорост при решаване на проблема и че пътят към успеха ще е дълъг. Страните по света също се ангажират да намалят употребата на антибиотици в животновъдството. И ЕС не прави изключение. Неслучайно първата задача на Общността бе разработването на общ Здравен план за действие срещу ARM.
Какво предприе ЕС срещу антимикробната резистентност
Способността на микроорганизмите да се противопоставят на антимикробните лечения, особено антибиотиците – има пряко въздействие върху здравето на хората и животните. И води до огромни финансови разходи поради по-скъпото лечение и намалената производителност – всички негативи са причинени от болести както при хората, така и при животните. Доказано е, че AMR е отговорна за приблизително 33 000 смъртни случая годишно в ЕС. Смята се също, че AMR струва на ЕС 1,5 милиарда евро годишно за разходи за здравеопазване и загуби на производителност във фермите. Единственият изход според ЕК е прилагането на План за здраве, който да стъпи на споразумение в световен мащаб и да доведе до глобално споразумение за използване и достъп до антимикробни средства, т.е. антибиотици в различните сектори на животновъдството. Добри намерения, но засега само толкова.
Единният здравен план на ЕК за устойчивост срещу AMR наистина е голяма стъпка към постигането на целта на Европа за смекчаване на антимикробната резистентност във всички държави-членки. 10 години след публикуването му обаче реалността показва, че различните държави-членки са имали драстично различни траектории към постигането на тази цел. Например по -внимателното разглеждане на Холандия и Испания показва
колко е важно тясното сътрудничество между правителствата и индустриите.
Какви са резултатите: Тенденцията в продажбите на ветеринарни антимикробни агенти показва ясна низходяща тенденция в Холандия, където Националният институт за обществено здраве и околна среда (RIVM) и Холандският орган за безопасност на храните и потребителските продукти (NVWA) имат задачата да се борят с антимикробната съпротива.
Указанията са изключително строги: само ветеринарните лекари могат да предписват и прилагат антибиотици на болни животни и могат да го направят само след като са проверили помещенията за налична зараза. Земеделските производители – фермерите, пък могат сами да прилагат ветеринарни предписания за антибиотици само при много строги правила. В допълнение птицевъдите, производителите на млечни продукти, телета за месо и свиневъдите са длъжни да регистрират всяка употреба на антибиотици в своите стопанства. Антибиотиците, които се използват като последна мярка за човешка медицинска помощ, не могат да се използват при животни (освен при много екстремни условия).
Здравен план във всяка ферма
Ветеринарният лекар и фермерът трябва да създадат т.нар. „здравен план“ за своите ферми, който включва мерки за насърчаване на здравето на животните и този план трябва да се оценява всяка година. NVWA наблюдава регистрацията на употребата на антибиотици и следи употребата им в сектор животновъдство.
Система за осигуряване на качество за сектора на бройлерите
В допълнение към действията на правителството, Холандия има дълга традиция в системите за контрол на качеството в самата индустрия, насърчавайки най -добрите практики на много нива и в много области на животновъдството, включително намаляване на антибиотиците. Пример от холандската индустрия за бройлери е системата IKB Kip (Интегрирано пиле за контрол по веригата), която гарантира качеството. Тя е разработена от и за целия сектор на производство на бройлери - от развъдчици до кланици. Отделните звена са свързани, за да гарантират качество и сигурност по производствената верига месо от бройлери. Перфектният контрол допринася за безопасно и здравословно месо от домашни птици.
Безопасността на храните
е основният приоритет на IKB Kip, като предлага инструменти за оперативно управление и по този начин помага на участниците да спазват законодателството, наред с други изисквания. IKB Kip също създава добавена стойност, като включва стандарти, с които участващите компании допринасят за силен сектор. Подобни системи съществуват и в други животновъдни сектори, които допринасят за постигане на 63% спад в употребата на антибиотици между 2009 и 2018 г.
Испанският вариант
Следвайки същия набор от правила и разпоредби на ЕС, испанската траектория е много различна, въпреки че резултатите показват добър напредък. Според испанското Министерство на здравеопазването, преди всичко липсата на специфични мерки, насочени към намаляване на употребата на антибиотици, трябва да се има предвид при разглеждане на увеличаването на продажбите между 2010 и 2014 г. Испания започва да събира данни за продажбите на антибиотици през 2010 г. в рамките на ESVAC проект и на доброволни начала. През следващите години е въведена система за събиране на данни, включително разработване, и нейното валидиране. Това дава възможност за
по -точно „измерване” на употребата на ветеринарни антибиотици
и преди всичко за идентифициране на възходящата тенденция, която се поддържа от 2010 г.
Още през 2014 г. Испания стартира цялостна стратегия „Едно здраве“ за справяне с проблема с антимикробната резистентност - Национален план за борба с антибиотичната резистентност (PRAN). Тази стратегия поставя необходимите основи за оптимизиране на потреблението на антибиотици в Испания. Министерството обаче твърди, че намаляването на употребата на антибиотици при животни е силно стимулирано от програмите REDUCE, прилагани в различни животновъдни сектори в една и съща времева рамка.
Тези програми се основават на доброволни споразумения, в които всеки сектор определя конкретни цели за намаляване на употребата на антибиотици и конкретна времева рамка, в която да постигне и стратегии за предотвратяване на инфекции. Сред най-важните резултати от тази инициатива са:
* 97% намаление на употребата на колистин в свинепроизводството;
* 71% намаление на общата консумация на антибиотици в отглеждането на бройлери.
Между 2014 и 2019 г. общата употреба на антибиотици при животни в Испания е намалена с 58,8%.
Пътят към успеха
Въпреки че на пръв поглед Нидерландия и Испания възприемат много различен подход за постигане на намаляване на антибиотиците, и двете държави-членки отчитат голям успех чрез комбинация от
правителствена политика и доброволни действия от самата индустрия.
Това показва, че за да започне наистина намаляване на антибиотиците, първо трябва да се обърне внимание и да се идентифицира мащабът на проблема. Този процес не винаги е плавен. В някои случаи това може да бъде много неравен път, като всяка държава-членка на ЕС следва своя собствена времева линия.
А намаляването на антибиотиците може да бъде успешно само когато се разглежда както от държавните институции, така и от самата индустрия. Само чрез съвместна работа правителствата и индустриите могат да постигнат значителни намаления на ARM.
Рамката на ЕС за намаляване на AMR
ЕС полага големи усилия за смекчаване на заплахата от антимикробна резистентност. Единният план за действие на Европейската комисия срещу здравната резистентност (още през 2011 г.) отбелязва голяма стъпка към намаляване на антибиотиците. В резултат на това много държави -членки се фокусират върху намаляването на употребата на антибиотици. Планът за действие на ЕК обаче не е правно обвързващ, оставяйки прилагането на посочените насоки на отделните държави-членки с различна степен на успех. Това обаче е на път да се промени. На 25 октомври 2018 г. Европейският парламент одобрява ново законодателство за забрана на профилактичната употреба на антибиотици в животновъдството. Тогава е прието
забраната да влезе в сила на 28 януари 2022 г.
Освен това Европейската комисия приема през май 2020 г. стратегията „От фермата до трапезата“ - инструмент, който да помогне за оформянето на пътя на ЕС към устойчиви хранителни системи. Неговата цел е да намали общите продажби на ЕС на антимикробни средства за употреба при отглежданине животни и аквакултури с 50% до 2030 г.
Коментари