16° C, ясно небе
През август добитъкът се мести по-рядко, защото тревите встъпват в по-бавни вегетационни периоди
Все повече фермери, отглеждащи овце, кози и най-често говеда за месо у нас, се насочват към изграждането на ротационни пасища. Но там отговорността изцяло е на животновъда, защото
поддържането на високо качество на фуражите
е цел на всяка пасищна система, а в случая то се контролира от фермера. Животновъдите, които се стремят да изведат стадата си на паша, колкото се може по-рано, може да пожертват тревните си добиви по-късно през лятото.
Ротационната паша си има свои правила. Например прекалено ранното или прекалено късното изкарване на животните на паша има последствия за здравословния статус на поголовието, на качеството и количеството на фуража.
Природата изпълнява голяма част от работата по грижите за почвата и храненето например на едрия рогат добитък. Фермерите трябва да се придържат към такива
практики, които не пречат на
нормалната вегетация на тревата
и следователно да не лишават своите животни от здравословна храна. И да знаят, че подготовката за пролетна паша започва от предишната есен.
За достатъчния пролетен тревостой и за съхранението на адекватни коренови резерви фермерите трябва да не допускат животните, докато на полето има достатъчна растителна маса. А есенната паша до последна тревичка изтощава кореновите резерви на фуражните треви, като влияе на възпроизводството следващата пролет.
През пролетта извеждането на стадата от едър рогат добитък, когато земята е още влажна, може да доведе до поява на дупки от копитата в грунда, което влияе на растежа на "зеленина" и на общата естетика на пасището.
Специалистите напомнят, че тревата трябва да достигне стадий 3-4-ти лист, преди да се пристъпи към паша на едрия рогат добитък. При стадий 1-2-и лист растенията все още използват кореновите резерви за поддържане на растежа. Ако животните отхапят растение, намиращо се в този стадий на развитие, кореновите резерви ще бъдат изтощени и цялото растение ще загине.
Фуражните треви трябва да пристъпват към активна фотосинтеза, т.е. да достигнат височина 15-20 см, когато площта на листа е достатъчна за активна фотосинтеза, а растенията са се възстановили след есенната паша.
Но въпреки това прекалено дългото чакане - когато тревата стане по-гъста, също може да създаде някои негативни последствия. Веднага след като растенията встъпят в репродуктивен стадий, качеството на фуража и неговият вкус бързо намаляват.
Със съзряването на фуражните растения съдържанието на лигнин в тях се увеличава. Преживните животни не могат да преработват лигнина. Затова хранителната ценност на фуража намалява, което влияе на изработването на мляко от лактиращите крави. И растежът на телетата, потребяващи майчино мляко, се забавя.
Специалисти съветват да се направи първа коситба и чак след това да се изкарат кравите на паша. А след това да се придържат към
ротационна система с няколко парцела, което ще даде на
тревата възможност “да си почине”
и ще осигури достатъчно израстване за продуктивно хранене.
В идеалния свят говедата ще пасат на един парцел само един ден или поне не повече от 3 дни. След това стадото се премества на следващия парцел, за да се осигури добър растеж на тревата. Системата предполага около 30 парцела на група животни. Десет парцела е абсолютният минимум.
През пролетта и в началото на лятото настъпва времето на бързия растеж на растенията, карайки фермерите да сменят пашата в парцелите по-бързо. Стадата трябва бързо да се преместват през парцелите, за да "изрязват" върховете на всичко, което задържа началото на нови стадии растеж на репродуктивните органи на растенията. След това тревите встъпват в по-бавни вегетационни периоди през юли и август. И тогава добитъкът може да се мести по-рядко.
При създаването на ново пасище засяването на треви, както и на всяка фуражна култура, трябва да се започне, след като полето изсъхне и съответства на условията на засяване, за да се гарантира минимализиране на щетите.
Много животновъди предпочитат да обновяват своите пасища, а да не създават нови. Тук като варианти са есенниците или засяване при вече съществуващи поникнали тревни площи, когато позволяват климатичните условия.
В такива случаи е важно добитъкът да се пасе преди поникването на новите семена, за да може животните да изядат вкоренените миналата година растения и да дадат на новите семена най-добрата конкурентоспособност.
От колко дълга почивка се нуждае пасището
1) Пасището или алтернативното използване на пасища с наклони допринася за доброто развитие на много нисък и много висок тревостой и до увеличени добиви.
2) Не бива обаче култивираните пасища да се използват за получаване на сено, защото липсата на подхранване на тревата и забавянето на растежа при неблагоприятни метеорологични условия може да доведе до липса на зелена маса.
3) Производителността на пасищата също зависи от редуването на паша и почивка на парцела. Така, докато през юни един парцел трябва да почива от 3 до 4 седмици, през юли-август е 4 до 5 седмици, а през септември-октомври - 6 до 7 седмици.
Коментари