Кои торове за какво се внасят в лозята

При торенето на лозята в почвата се внасят главно азот, фосфор и калий. Всеки от тези елементи има отговорно и специфично въздействие върху растежа и плододаването.

Азотът

Необходим е главно за растежа. При недостиг гроздето и леторастите остават по-дребни и недоразвити, а листата придобиват жълтеникав оттенък.

Излишъкът му пък предизвиква много буен растеж, а листата остават интензивно зелени до късно есента.

Вярно, зърната стават по-едри, но по-воднисти и по-често се нападат от сиво гниене.

Пръчките недозряват и са по-чувствителни на студ в идващата зима.

Виното по-трудно се избистря и е предразположено към заболяване.

Фосфорът

Особено е необходим по време на цъфтежа. Спомага за по-доброто узряване на пръчките и гроздето, така подобрява и качеството на виното.

При недостига му добивът намалява, а растежът на леторастите и листата отслабва.

Калият

Много е необходим на лозовото растение през периода на узряване на гроздето и пръчките.

Спомага за натрупване на повече захари и за по-добро узряване на пръчките. Повишава и студоустойчивостта.

При недостига му листата в началото на есента потъмняват и стават чупливи.

Органични торове

Оборският тор се внася по 3-4 тона на декар през 2-3 години. Когато не достига, може да се внасят по 2 тона с добавка на 30-40 кг суперфосфат и 25-30 кг калиева сол на декар. да се тори с с разложен оборски тор.

Птичият тор е много по-богат на хранителни вещества и се използва в по-малки количества - 250-300 кг на декар. Преди да се внесе в почвата, да се разрежда с вода и да се оставя да ферментира 10-15 дни.

Компост може да попълни недостига на органични торове. За компостиране може да се оползотворят най-различни растителни отпадъци, като лозови листа и леторасти, стъбла на зеленчукови растения, цвеклови листа, листа от овощни дървета и много др.

От събраните отпадъци, наредени на пластове по 20-25 см, се изграждат купчини, високи до 1,5 м. Всеки пласт се покрива с малко пръст и се залива с вода или с торова течност. Отгоре и отстрани купчините също се покриват с пръст. След 6 до 8 месеца растителните отпадъци изгниват и компостът е готов за използване.

Когато стане дума за дозиране:

От азотните торове най-често се внася 20 кг амониев нитрат на декар.

От фосфорните торове обикновено се използва суперфосфат - 50-60 кг на декар.

От калиевите торове се предпочитат калиев сулфат и калиев хлорид - по 20-30 кг на декар.

Като калиев тор служи и пепелта от изгарянето на лозови пръчки, слънчогледови стъбла, слама, дърва и други растителни остатъци. Събраната пепел се пази на сухо и се употребява по 60-100 кг на декар.

Запасяващо торене - кога

Какви са нормите

Торенето на мястото, определено за лозе, което се извършва едновременно с риголването, е известно като запасяващо.

Нормите при него са високи - 4-5 тона обрски тор, като към него се прибавят до 150 кг суперфосфат и 80-100 кг калиев сулфат на декар.

При липса на оборски тор запасяващото торене може да се извърши само със суперфосфат - 180-200 кг и калиева сол - 120-150 кг на декар.

Подходящи са праховиден суперфосфат, костно брашно и други по-евтини фосфорни торове.

Торенето, което се извършва едновременно със засаждането на лозите, се нарича припосадъчно.

Определените количества торове се поставят в посадъчната ямка.

Разбъркват се с почвата, поставя се слой чиста почва, така че корените на засадената лоза да не попадат върху торовете.

Най-добри резултати се получават при органично торене с 1 кг добре разложен оборски тор или смес от същото количество оборски тор и около 10 г суперфосфат.

Важни срокове

За основните съставки

В плододаващите лозя органичните торове се внасят в почвата през есента едновременно с дълбоката обработка.

Внимание! Внесени през пролетта, те не дават желания ефект, тъй като влажността на почвата намалява и разлагането им се забавя.

Азотните торове се внасят през пролетта.

Внимание! Да не е по-късно от 20-30 дни преди разпукването на пъпките.

Фосфорните и калиевите торове може да се внасят през целия период на покой на лозата в зависимост от възможностите и състоянието на почвата.

Начините на внасяне

Най-добър ефект се получава, когато торовете стигнат по-дълбоко

От голямо значение е и как ще се извърши самото торене.

Повърхностното разхвърляне не е за препоръчване.

Плиткото заораване на торовете не дава добър ефект

Това е по-скоро торене на плевелите.

Поставянето на торовете в кръг около лозите също не дава така желания резултат.

Най-добър ефект от торенето се получава, когато торовете се внасят по-дълбоко,  близо до по-тънките разклонения на корените

По средата на междуредието се отваря бразда (канавка), дълбока 25-30 см, в която се разхвърлят торовете, след което тя се закрива.

Когато лозите са засадени в редици, покрай алея, пътека и т.н., с права лопата се изкопава канавка, дълбока 25-30 см, на 50-60 см встрани от реда.

Когато лозите са в редица, най-добре е да се направи канавка

Торовете се поставят на дъното й и се заразят с изкопаната пръст. При следващото торене канавка се изкопава от другата страна на реда.

Ако лозите са засадени поединично, изкопава се канавка във форма на окръжност с радиус 50-60 см от стъблото. Количеството на торовете се определя, като се предвидят за всеки квадратен метър, зает от лозите, по 3-4 кг оборски тор или 20-30 г азотен тор, 50-60 г супер фосфат и 30-35 г калиев сулфат.