Кипърски учени изследват старинни сортове за повече добив по европейски проект, съобщава Евронюз. Изследователи от Кипър искат да разберат как Европа може да произведе по-голямо биоразнообразие от култури, като същевременно да подобри добива, качеството, устойчивостта и вкуса си. 

"Нашата цел е да увеличим биологичното разнообразие на нашите земеделски екосистеми. Затова се обръщаме към миналото и разглеждаме традиционните видове, които вече не се отглеждат. Тези традиционни видове (генотипове) имат характеристики, които ги правят подходящи не само за разнообразяване на културите ни, но и за подобряване на качеството и вкуса на продуктите, които могат да се ползват от потребителите ", казва за Евронюз Михаилис Омиру, екологичен микробиолог в Кипърския институт по земеделски изследвания.

Учените от европейския научноизследователски проект DIVERSIFOOD изследват експериментална технология за размножаване, насочена към идентифициране на растения, които са по-добре адаптирани към изгарящата топлина и липсата на вода в Кипър. Изследователите искат да разберат как растенията могат да увеличат добива си и да подобрят съпротивлението си срещу сушата чрез по-добро взаимодействие с подземните микроби.

"Връзката между растенията и почвените гъби може да бъде полезна и за двете, добро само за едно от тях може да е паразитно", казва Атанасия Кавадия, микробиолог в Кипърския институт по земеделски изследвания. "Искаме да разберем отблизо това взаимодействие (микориза). По принцип растението дава въглерод на гъбите, а те от своя страна откриват в почвата хранителни вещества и ги прехвърлят в растението."

Дионисия Фасула, растениевъд от Института за селскостопански изследвания в Кипър, казва: "Проучваме както количествените, така и качествените параметри. Количествените параметри ни помагат да установим растителния добив и стабилността на този добив, но са по-трудни за оценяване, тъй като те са силно повлияни от околната среда. Когато става дума за качествени параметри, ние се фокусираме основно върху съдържанието на хранителни вещества, но също и върху листовата биомаса."

В експериментална област, обхващаща около 11 хектара, се отглеждат повече от 20 сорта царевица, ечемик, древна пшеница, нахут и папуда (птичи боб). Не се използват генетично модифицирани организми.

Изследователите се надяват, че работата им ще помогне на местните фермери да увеличат добива си и потенциалните си пазари, като също трябва да бъде полезно за потребителите.

Фасула добавя: "От нашето детство всички помним прекрасния вкус на доматите или на други зеленчуци - вкусът на едно време.Така че ние се съсредоточаваме върху тези традиционни сортове с цел да ги върнем обратно на производителите, които ще могат да доставят по-голям набор от продукти в магазините и супермаркетите, а потребителите ще могат да избират от по-голямо разнообразие от продукти с повече вкусове и по-добър вкус."

Изследователите твърдят, че новите култури от изследванията им могат да се превърнат в пазарна реалност в Европа след пет години.

DIVERSIFOOD е международен научно-изследователски проект, финансиран по програма "Хоризонт 2020" на Европейския съюз в продължение на 4 години. Той включва 21 организации от 12 държави, които обогатяват културното биоразнообразие чрез тестване на и популяризиране на пазара неизползвани или забравени културни видове.