Aктинидиятa e дoxoднa кyлтypa, кoятo y нac ce paзвивa нa cклoнoвe и тepeни дo 500-600 м нaдмopcкa виcoчинa нa юг oт Cтapa плaнинa, в Cpeднoгopиeтo, в Poдoпcкaтa якa, в Югoзaпaднa Бългapия и дo 12-20 км oт чepнoмopcкия бpяг. Изключително добре плододава и в Русе, Силистра и др. райони. Другото преимущество е, че вирее добре при температура до минус 35 градуса, т.е. не е задължително да се отглежда в южните райони, близки до средиземноморския климат, допълва агрономът с дългогодишна практика.

Киви се отглежда у нас от 27-28 години, пояснява Ангел Заховн и уточнява, че доскоро, а в повечето случаи и сега, производството е по-скоро за лично ползване. Но вече има хора, които имат куража да засаждат актинидия на по-големи площи - до 5 дка.

Но рентабилност има при насаждения от 10 дка въпреки че за тези обеми трябват сериозни инвестиции от 3-4 хил. лв. и повече, които производителите трябва да извадят от собствения си джоб. За съжаление у нас отглеждането на актинидия не се субсидира от ПРСР - през нито един от периодите й досега (за разлика от други държави-членки на ЕС). За всички останали видове земеделска дейност се дават пари, но за отглеждането на този изключително полезен плод - не. Този пропуск от страна на държавата се отразява зле при производството на киви - вдига изключително много себестойността на плода. И за да покрие направените инвестиции, производителят е принуден да продава на високи цени. Но гърците, които доминират на българския пазар, нямат този проблем и продават у нас кивито на ниски цени, защото производството им е субсидирано. И кръгът се затваря, тъй като потребителите не купуват българско киви, защото е скъпо.

Още по темата за нетрадиционната култура, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 21 юни.